На добър час в ПЪРВИ клас! - 5

Да, виждала съм за деца дислектици да продават едни прозорчета, с които да се гледа само думата...
И аз се чудя как ще може да чете направо дума без да сричкува...

За местенето- преместих дъщеря ми чак в средата на трети клас, защото тя се страхуваше и не искаше
Никога не е съжалявала, беше изключително доволна и сега сама си се чуди на акъла защо е търпяла

Не знам каква е разликата с това четене при децата, не съм питала за подробности. Но съдейки по нашия курс - много практика. Предполагам с децата не е много по-различно.

Няма как. То и възрастни не винаги могат. За да се постигне такъв автоматизъм при четенето, то трябва човек да има и солидна практика в начинанието зад гърба си.

Айла, важно е децата да са наясно защо е необходимо местенето. Ако и те имат твоето усещане спрямо тази учителка, направо им разясни причината.

При моя големия проблемите идваха от класната. Забавихме се с местенето, само защото си беше намерил приятелче в класа.

Според мен децата, които виждат изведнъж цялата дума, са учени да четат с картинки от малки. Иначе при другите се получава  с  досещане  коя е думата и с практиката стават все по-бързи
В началото за кратко буква по буква. После виждат думата, защото знаят каква е логиката на текста. Особено, ако са слушали много приказки като малки.
Не всички се научават да четат като делят думата на срички. Не си спомням като дете да ми е било необходимо това, но аз също можех преди първи клас-.  Според мен, ако не четат преди това, вече би им било трудно да не делят на срички. Цялото обучение е насочено да преминават през този етап. .Синът ми ме питаше дали е необходимо и той да дели на срички, щом така казва госпожата   А той чете почти като възрастен гладко
Цвети, същото му казах -  че гладни няма да останем
Вчера имахме среща с дядо Коледа
Мил дядо, с вид, подобен на този на добрия старец, минавайки покрай нас на улицата, им каза: "Да. Аз съм. Познахте ме. Дядо Коледа. Имам много работа, но  трябваше да ви видя, защото сте много добри и слушате. И исках да ме зърнете преди празника.  Какво правят джуджета ли....о, те са много заети и т..н " Според мен наистина повярваха, че е той. Големият взе да пише второ писмо, защото искал да му каже нещо......

Бих препоръчала детето да чете много двусрични думи, после да се включат по-дълги, за да свикне и да не се страхува. Може дори Вие да седнете с него и да пишете върху един лист от блок за рисуване. (подхода на на Б. Димитрова към осиновената й дъщеря). Върши добра работа.
После  същото е и с книгите. Давайте първо бебешките с много картинки и малко текст. Дъщеря ми чете добре, но установих, че текст без картинки я плаши-струва й се безкрайно дълъг.

Подобна учителка наистина не звучи добре,  но ми направи впечатление, че децата не искат да ги местиш. Замисли се дали с нещо чак толкова им вреди учителката, ако децата се чувстват добре в този клас и в това училище.
Имай предвид, че няма идеално място и навсякъде все нещо няма да е наред. Ако учителката е добра, ще има някой проблемен съученик, който ще тормози другите и т.н. Проблемите могат да дойдат от безброй места и не можем всичко да контролираме. Знам го, защото аз се опитвам и не успявам 
Шилер все пак дава много добра подготовка и то не само по немски. Щом децата се чувстват добре, няма смисъл да ги местите според мен.

Относно четенето, има такъв метод, който се състои във възприемането на думите като картинки. Доколкото знам в Англия и в Гърция по този начин се учат да четат децата. Самата им система за първи клас е построена на този метод. Да не говорим за Китай и Япония  Мисълта ми е, че децата могат да бъдат научени по всякакви начини да възприемат писмените знаци, дори на нас някои неща да ни изглеждат трудни или неестествени - това е, защото сме свикнали по друг начин.

Моята дъщеря чете много странно. Понякога се чудя дали няма дислексия  Хващам я, че понякога си съчинява и се опитва да отгатне думата, като казва дума, която изобщо не съдържа същите букви. Но пък съдържа букви от съседните думи. Понякога прочита дълга и сложна дума със струпване на съгласни без никакъв проблем, от раз. На срички не дели. Изобщо дори през ум не и минава. Друг път може да прочете ЗА вместо АЗ  Т.е. дългите думи не я затрудняват, но кратките понякога ги обърква - ОТ вместо ТО и т.н. Не знам на какво се дължи.
Това е като я карам да чете на глас. Иначе като си чете на ум си разбира всичко даже по-добре, отколкото ако трябва да го казва на глас.
Супер странно.

Да, ако няма пренасяне на думите )))
Затова и се сричкуват - освен за четенето, и за правилно пренасяне.


Задължително четене И на глас. До изчистване на грешки и постигане на гладко четене.

  Мерси за коментарите.
  Не съм се изразила достатъчно добре. Учителката е част от проблема, но тя е нова. Ние реално от миналата година го обмисляме, когато бяха с други учителки от които бях много доволна. Ваня се справя по-трудно с нещата и и трябва повече време, както и по-малко натоварване и повече възможност за игра. В Шилер има изпит накрая на всяка година и трябва да се изкара поне 4-ка на изпита за да продължат. Миналата година преминаването беше под въпрос за нея. Никой не беше споменал, че положението е такова или че се налага да обърнем внимание и да поработим вкъщи.. затова накрая на годината изненадата не беше приятна. С малко работа вкъщи нещата бързо се подобриха.  
   Натоварването в Шилер е по-голямо и те са по цял ден на училище. Смятам, че за нея ще е по-добре и ще се чувства по-спокойно в друго училище, където го няма натоварването от писането и ученето на чужд език следобяд.
  В момента Ваня чете спокойно, като леко накъсва някои думи, смята си лесно задачите за състезанията, само последните я затрудняват. При диктовките прави грешки, но не мисля че е толкова трагично положението. Лесно се разсейва и обича да се движи, но не и ако и е интересно да не може да си задържи вниманието. Когато я попитах, защо отново госпожата по немски се оплаква от нея, отговорът беше че не и е интересно преписването на печатни думи от дъската по немски. Ръкописни и било интересно. Знам че и в друго училище това ще остане като проблем, но мисля че ако отпадне немският следобяд за нея ще е по-лесно.
   В Шилер отношението към нея е като за дете, което е много назад с материала, изненадват се когато реално се справя по-добре от очакваното. Сравняват я ужасно със сестра и, която е с 6-ци по всичко и просто нещата и се удават, отделно че тя кротка и изпълнителна изобщо мечтата на всеки учител. Коментари от рода, предполагах че ще трябва едно рамо за Ваня и да я избутваме покрай сестра и, но тя си справя по-добре от очакваното вече дори не ме изненадват.
  Притеснява ме как ще и се отрази всичко това в годините, когато се изгражда самочувствието и увереността в способностите на един човек. Отделно тя претърпя и инцидент и има белег на лицето, което също води до по-ниско самочувствие, макар че отношението на децата би било еднакво, където и да я преместя.
   Разбрах, че има вариант да си остане в същият клас, реално до обяд те са си към 145-то ОУ, а просто следобяд да не ходи в занималнята към Шилер. Тук обаче остава въпроса с гледането от обяд до вечерта, защото и двамата работим. Всъщност ако не се занимаваме вкъщи и реално учим немски вкъщи, най-вероятно така или иначе накрая на годината, след изпита ще се наложи.

Ако намираш, че детето е много натоварено, то бих подкрепила идеята ти за намаляване на натиска с две ръце. За един първокласник не е добре прекомерното товарене /лично според мен то за никого не е добре, но нека си остане лично/. Чуждият език също не е задължителен за малко дете, особено ако то не проявява интерес или открито заявява нежелание да се занимава /май често се случва/. При децата е от изключително значение личността на учителя и как се чувстват в съответната група.
При по- голямо и осъзнато дете напредъкът по чужд език ще е в пъти по- бърз и качествен. Виждала съм как неща, учени 2-3 години се усвояват на по- късен етап за месец- два. Струва ли си годините, тогава, ако детето се измъчва?

А ако разделите двете деца? Само така, хипотетично, обсъждано ли е /звучи еретично, най- вероятно, съзнавам, но познавам такива ситуации, които са довели до съвсем не лоши резултати/?
За местенето решението е строго индивидуално и всеки родител следва да си го реши конкретно, според вида и тежестта на проблема на детето му. Пък дори и децата да са две, за всяко следва да се мисли по отделно. Пак лично мое мнение.


Подчертаното за мен би било доста притеснително. Когато се създаде подобно мнение за едно малко дете, трудно е то да се промени и детето бързо възприема мнението като обективна истина, каквато често то не е. Етикетите мен лично най- много ме плашат.

Аз лично винаги съм смятала, че близнаците трябва да са разделени от възможно най-ранна възраст. Иначе свикват едно с друго да се занимават, да се подкрепят и другите някакси са по-чужди. Отделно интересите и развитието на единия винаги са ощетени. Да, според мен, това действа трайно на комуникацията и самочувствието на децата.

И аз щях да предложа разделяне на децата, ако само едното не се чувства добре, но това вече си има други негативни страни за тях двете чисто психологически.
Иначе за натоварването напълно те разбирам. Аз също умишлено и много упорито търсех място, което да дава добра подготовка без децата да бъдат натоварвани не само допълнително, а изобщо. Моята дъщеря никак не носи на натоварване, а и предвид крехката и възраст, не исках нечии учителски амбиции и изисквания да и излязат през носа.
При вас сравненията са неизбежни и при положение, че децата се справят по различен начин, наистина е по-добре едното дете да намери място, на което постиженията му да бъдат оценявани по-обективно.
Дори да се справя над средното ниво, тя винаги ще се чувства по-неуспешна, а това има голямо отражение върху общата успеваемост, самочувствие и т.н.
Това, как винаги и казват, че изненадващо се е справила добре, показва, че непрекъснато я подценяват и подобна среда наистина не е добра за развитие на потенциала и.

И аз щях да попитам за разделянето. В училището на Мина имат разделени близнаци - едното момченце е в нейния клас, а другото в "а". Родителите им казаха, че изрично са искали това, именно с цел да не бъдат сравнявани и да бъдат оценявани, да се развиват индивидуално. Те са разделени само сутрин. Следобед са заедно в занималнята.

Judy за съжаление не ми е вариант разделянето им в различни училища, най-малкото чисто логистично. И в момента когато аз трябва да ги прибирам, тъй като не карам кола е някакъв малък ужас и бързаме с тях да вземем малката, малко преди 7 вечерта от детската градина. Ако са в две различни училища това просто няма как да се случи.
За разделянето в самото училище, до последно се чудех. Знам, че в чужбина дори задължават родителите на близнаци да са в различни класове, имам няколко приятелки и те са споделяли.
Аз предпочетох все пак да са в един клас, но това е до обяд. Следобяд се разделя класът на две групи и там вече изрично пожелах да са в отделни такива. Дори и да преместя едната в друг клас, натоварването ще си остане, а и класовете мисля че всичките са от по 24 деца, наполовина момчета и момичета и няма да е възможно. Може би е нужно да отида и да поговоря с директорките за да знам за различните възможности все пак.
За тях не е проблем, та се различават много и имат съвсем различни приятелчета в класа. Не стоят на един чин, дори когато ходят до стола не искат да се държат заедно за ръце. Там има пък проблем че Ваня се хваща заедно с две други приятелки, стават три, съответно нечетна бройка класът и Ники остава сама отзад на опашката. Ваня обаче категорично отказва да се жертва... и да се хване за сестра си. Едновременно с това обаче не желаят да са в различни класове изцяло. Ако реша да ги местя, мисля че сигурността и близостта да са двете заедно и да имат поне някой познат в класа ще е от полза.
Николета няма абсолютно никакъв проблем със самочувствието, дори напротив. Тя е на принципа аз всичко знам и мен всички ме харесват...

П.П Мисля да приключим с обсъждането за да не натоварваме вече темичката.