А какво е твоето извинение?

Външността продава, без значение дали си куха лейка или професор. По мое мнение, оправдание си търсят само тези, които имат нужда от него.

Пак ли ще противопоставяме красивите/кухи/безинтересни и глиганите/умни/съдържателни/щастливи?

Прекалена е пресата за жените.
Не преставам да недоумявам, че
сами си я подхранваме. Кулмина-
цията ѝ, несъмнено, настъпва в
мига, в който на прием отиваш
с препарат за пране в чантата.
А всички сме го виждали 

Не спортувам, не ходя на козметик, на фризьор - 1-2 пъти в годината, не спазвам диети, обичам пържени картофи, кюфтета, мекици... и сладки неща. Не се извинявам - хваля се  
Човек трябва да прави нещата, които му доставят удоволствие. Не е важно какво прави някой, а как се чувства. Колкото и перфектната външност да имаш, ако изглеждаш потиснат и недоволен, няма да правиш добро впечатление.

Никакви извинения не трябва да си търсим. Трябва да се харесваме и уважаваме такива, каквито сме. Уви, ей това не можем да се научим да правим.

За въпросната инструкторка има информация, че не си гледа децата. Става и се занимава с фитнеса си, а децата с бавачката. Извинете, за мен това не е ценност.


Аз съм си аз, такава, цялата външност и вътрешност. Приемам тялото си добре. Наясно съм, че съм далеч от идеала за красота, без това да ми пречи да съм щастлива и доволна от живота.

Мръсница, не я е срам!
Ми на нея това и е работата, фитнес инструктор е, ако беше секретарка и пак да си оставя децата на бавачка, пак ли не бива.

И аз се чудя на такива неща напоследък. В моята среда се цени интелект, работоспособност, опит, добри социални умения. Тук е като някаква паралелна реалност - луфтове и 50 кг.

Странно ми е, че дори жени, които правят впечатление на умни, с чувство за хумор, интересни като личности, горят от желание да вземат приза и за най-красиви. Чуят "хоп" - веднага вадят някоя снимка. Лъха ми на адска несигурност и невротизъм от подобни изпълнения... непрекъснато да имаш нужда от одобрение, потвърждение, комплименти.

Отблъсква ме този междуженски натиск да отговаряш на някакви критерии за идеална външност, добре, че само тук го срещам в такъв уродлив вид.

Чети с разбиране. Казвам, че ако си гледаш децата сам, ама съвсем сам и децата са три - няма много време за фитнес и да изглеждаш така. За подобен външен вид, освен ако не си от единици галеници на природата, средната жена трябва да отделя часове на ден. Срещала си информация за големи звезди - 2-3 часа тренировки на ден, специална диета и прочие естествени неща за отличен външен вид. И си представи майка на три деца, която ги гледа сама как става.

А защо трябва да има извинения и пред кого, за това, че съм си аз и съм каквато съм?

Много е мъчително да даваш обяснения и да се отчиташ, още повече, когато хората реално не се интересуват от теб, а се сравняват , за да решават собствените си липси и комплекси.

Н а мен идеята на статята ми харесва.  

Била съм слаба и красива, била съм закръглена и красива, била съм дебела и красива, била съм много дебела  и некрасива. И естествено, че за всеки от тези етапи имам обяснение и опарвдание. Обществото може да не пита, но богатото ми съдържание ме е питало и е трябвало да му се извинявам. Добрата физическа форма не е само естетика, а и здраве. Не говоря за прекалености и изгъзици, естествено.
Айде давайте снимките и дипломите!

Честно казано, изобщо не са ми интересни тези професионални майки героини с по 3 деца дето ги гледат все сами. Еми, като са решили да се жертват на майчинския олтар, какво да се прави.
Ни кариера, ни нищо, после защо ме остави мъжа ми, бабите що си врат носа навсякъде. Те влака вече са го изтървали.
Не може да имаш 3 деца и помощ от никъде, значи нещо не са им излезли сметките.

Coming to the rescue.

Никога не съм имала време, нито мерак за тоя професионален, извайващ фитнес.

Но. За мен е много важно тялото да е в добра форма- на първо място, защото
състоянието на тялото е определящо за съзнанието, а аз държа и съзнанието ми
да е във форма. Така че и преди, и след деца, търся начини да се държа в прилични
граници.

Да, нямаме време за фитнес, това е нормално. Но човек има много други ресурси.
Аз например имам невероятната супергеройска способност да чета и синтезирам
информация. Поради това, в рамките на няколко месеца успях да сглобя похвати,
с които хем да не се разболея, хем да вляза във форма и да я подобрявам непрекъснато,
с годините.

Никога не съм си поставяла за цел да съм във форма 8 месеца след бебето, щото
имам акъл и знам, че тяло в режим на самолекуване и възстановяване не се пипа
за упражнения. Ще се разболееш. Напротив, до третата година на малкия внимавах
много. След това малко по малко активизирах и формата сама си дойде.

Ключът беше: движение, не упражнения. Движението, особено сред природата,
отключва механизми на тялото, което само се скулптурира. Успокояването на нервната
система от зеленинката не е за подценяване.

И така, с малки хитринки и мъдрост оставям нещата да се нареждат. Не вярвам в
стахановските подходи на фитнес и филмовите звезди. Но ако човек наистина има
някаква цел, нищо не пречи да прави малки крачки към нея, нали знаем какво е  
казал Лао Дзъ: пътешествие от хиляда километра започва с малка крачка.

Така че може да имате извинение, че не сте взели големи и видими мерки.

Но почти няма извинение да не правите малки крачки. Всъщност няма извинение.

ИЗВИНИСЕБЕ!!

Само ако сме кухи лейки, но авторката очевидно няма предвид това. А по-скоро да не искаме обяснения от другите защо не са като нас, защото всеки има нещо, с което може да се похвали, докато в същото време 10 други не могат да се похвалят със същото. Така разбирам нещата аз.
Няма нужда да гледам реклами или да чета пресата, достатъчно да прочета първа страница на форума, за да видя, че се държи сметка и има упреци към другите, макар и не така провокативни като "а твоето извинение какво е?".