Толкова ли е важно висшето образование?

Благодаря ти за полезното мнение.

По скоро е поучително Ако някой те нарече така, значи така си се представила 

Стара тема, попаднах случайно, но привлече интереса ми. Утре ще я чета, сега видях само първите 2 - 3 страници и съм доста разочарована от това, което прочетох.
Да си опичала акъла и да записвала каквото й кажат, че иначе видиш ли ще стане отрепката на обществото. Добрее, ще се напъне, ще пропилее 5 от най-хубавите си години, учейки нещо безинтересно, и накрая ще стане поредния некомпетентен "специалист". Или в най-добрия случай няма да работи по специалността си.
Не е ли по-добре, питам аз, след като не е наясно с желанието си (нормално някой на 18 да не знае какво иска да прави до края на живота си), след като завърши 12 клас, да си вземе една - две или колкото е необходимо "свободни" години, да поработи малко, да има време да поразсъждава, да види как се изкарват пари, как се плащат сметки, и после сама да стигне до извода, че висшето образование ще й отвори много врати и адекватно да избере специалността си и после да ходи на работа с желание? В чужбината тези свободни години са честа практика.
 Или пък ако животът я устройва и със средно образование (макар че няма как да го разбере на 20), нека си живее както иска, все пак не може всички да са висшисти. Не случайно образованието е задължително до един момент. Пък по-нататък ако иска и на 40 може да се запише.

Аз така направих , по-скоро разочарована родителите ми добре образовани по комунизма колко бяха "добре платени и ценени " и така ми беше писнало от учене на глупости , както в гимназията , но в университета е друго . Първо свободното време е повече , второ може и задочно и да работи , 3-то ако не знае какво иска , не е гаранция , че на 40 ще разбере . Аз съм ярък пример . Добре е човек да знае какво иска от живота за да го получи , иначе хронично недоволство от живота .

За да упражняват натиск означава, че си поела в лоша посока. Родителите са най загрижени за детето си и поради факта, че те вече са минали по този път и познават опастностите.
За мен специално не е нормално млад човек да не знае какво иска да следва в годината на кандидастването при наличието на изобилие на информация.

Правилно говорят. ИТ е специалност с голямо бъдеще и с много лесно приложение в чужбина.
За "пишман" специалностите и университетите няма да говоря - той живота показва много добре кои са те и колко струват.

Явно си много разглезена и нямаш никакъв контакт с реалния живот.а той  много бързо лекува подобни тинейджерски "болести". След пъвият нокдаун ще се оправиш.   

По скоро от абсолютното безхаберие на чадото им. Спорът между тях е ПРИНЦИПЕН а не специален, което говори за абсолютна житейска неграмотност на детето а оттам и страхът и реакцията на родителите.

Как се възроди тази тема =)
Така и не писах по нея, въпреки че е много актуална за мен.
Моето мнение е, че свободни години не трябва да има. Много мои приятели не записаха да учат веднага и се "захласнаха" от живота на работещия и сега не може да ги накараш да завършат.

Аз обаче работех още от гимназията, та не ми беше проблем да съчетавам. Единственото, което ме е яд, е че толкова натисках да работя, че не си изживях хубаво студентските години. Все тичах от лекции на работа и обратното.

Както и да е, по темата. Авторката сигурно е решила вече (ще се върна да чета), но наистина е много важно ако учиш ВИШУ да знаеш и какви други допълнителни способности имаш. Не знаеш къде ще те отведе света. И е хубаво, да не кажа задължително, образованието ти да отговаря не само на интересите ти, а и на това дали има перспектива.
Аз какво направих? Нашите ми дадоха пълна свобода, само и само за да съм вишист, аз записах една пуста ми ти филология и сега освен, че не мога да завърша, не искам. Във втори курс се хванах на друга работа в една сфера, където всичко ми идва отръки и ми доставя изключително удоволствие и нали се сещате... зарязах съвсем ученето.

И сега хем ме е яд, че съм пропиляла толкова години за нищо, хем ако тръгна да си довзимам изпитите ще трябва да почна почти от самото начало. И се чудя дали да не запиша някакъв колеж само за пустата му диплома.


Според мен на въпроса от заглавието на темата трябва да се отговори така:
"Стига да знаеш в какво те бива, висшето не е толкова важно."

Не знам колко е голямо бъдещето на ИТ специалистите,но въобще не се намира толкова лесно работа в чужбина дори за местни хора завършили там,колкото се говори тук.
Миналата година в СУ приемаха по документи за ИТ,дерзайте!
Иначе ДА,висШУтУ,няма значение дали от худ.академия или химия е много важно в Б-я.Всеки шеф среднист го изисква от кандидатстващите за работа.

Po3u, завърши си после изкарай магистратура за това, за което по те влече.
Винаги е имало студенти , които не завършват, дали от работа, дали от загуба на интерес и стимул , някои от безпаричие прекъсват . Колегите ми ,които работеха , повечето трудно си вземаха изпитите и идваха на лекции . Малко в днешни дни са " глезанчетата" , на които мама и тате дават достатъчно , повечето с пари са в чужбина .

От съвсем малка знаех какво искам да уча, родителите ми се опитаха да ме разубедят, защото нямало реализация. Сега с всеки изминал ден, виждам, че това е област с широко приложение, както в БГ, така и в чужбина и не съжалявам. Но това е мой избор, не продиктуван от родителите ми. Те искаха да уча МО или право.

Твоите родители със сигурност искат най-доброто за теб, може би е време да разберат, че си пораснала и трябва да обсъдят мнението си с теб, като с голям човек. Всеки от вас да представи аргументите си и да се стигне до най-доброто решение за теб самата. А това, че в БГ има много университети, които не струват е факт - няма смисъл да губиш време и пари с тях.

Много, много болна тема ми е тази, щом ме връща към кофти спомени. Родителите ми искаха едно, аз исках друго. Все пак размислих, че икономическата специалност ще ми е по в полза и по-реализуема от геологията. Особено в България. Сега, близо 15 години по-късно...ми, като да ядеш вкиснала се торта. Торта е, ама не струва. Не, че икономиката  ми е тотално безинтересна. Но вътрешно продължавам да съм завладяна от геологията и чета, и гледам като сираче пред витрина, когато видя някакви камъни, скали, минерални късове...и т.н.  Човек не може да избяга от природата си. Просто я притъпява, ако и когато се налага.

Жалко че така те натискат родителите ти, това е много неприятно. Под натиск и стрес наистина човек се чувства демотивиран да продължава.
Личното ми мнение е, че трябва да помислиш добре какво ти се прави, ако трябва отложи с една година и тогава реши. Явно родителите ти усещат, че не си ориентирана особено и за това се опитват да те насочват. Иначе мисля че университета е важен, поне за мен. Не че ти гарантира успех в живота. Но ако имаш призвание и интерес в някаква област без университета е трудно, даже в някои случай невъзможно.

Ще трябва да се насиля, да. Опитвам се поне, макар че вече доста съм позабравила. Но виж, от магистратура според мен няма никакъв смисъл. И дорк мои приятели, с магистратури, се чудят защо. Едната мацка записа само защото в сферата, в която иска са работи, се иска задължително.

При нас най-интересните предмети бяха в магистърската програма. Разбира се, ако по принцип имаш чувството, че си губиш времето, смисъл и за бакалавър няма.

Сама си си отговорила какъв е смисъла. 
Бакалавър в образованието е като английския в езиците. То е по подразбиране, че го имаш/знаеш и никой не ти го брои за плюс.

Точно защоо е по подразбиране, на нито от местата, където работех, не ми го искаха. Айде, на второто място бях студентка и сигурно са мислели, че ще завърша. Обаче сега, в работа ми, вишистите са доста малко. Дори големите мениджъри са или без висше или с такова по някаква друга специалност.
И това е едно лт нещата, заради които толкова ме мързи и не ми се завършва това, което записах - нямам никакво намерение да го работя. Затова от вдна страна подкрепям намесата на родителите на авторката, защото нашите навремето ме оставиха сама да избирам това, което ми харесваше в този момент. Не че ги виня, обожавам отношението им към мен, но понякога някой трябва да ти помогне не да направиш избор, а да се ориентираш.