Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 4

  • 187 889
  • 723
# 135
"Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен." Алберт Айнщайн

Виж целия пост
# 136
"Изкуството да бъдеш мъдър се състои в умението да знаеш,
на какво не трябва да са обръща внимание."
/ Уилям Джеймс /
Виж целия пост
# 137
"Не избирай този, който e красив за целия свят... избери този, който прави твоят свят красив!"

Хaри Cтaйлc
Виж целия пост
# 138
Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

Конфуций
Виж целия пост
# 139
"Само оня, който може може да каже "аз те обичам", може да каже също и "аз ти прощавам"." - Паулу Коелю "Алеф"
Виж целия пост
# 140
"Великото изкуство внедрява в хората прекрасни идеи, които го учат да жертва всичко за щастието на човешкия род."
Стендал
Виж целия пост
# 141
"Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила. След всеки край има ново начало."

"Железният светилник"
Виж целия пост
# 142
"Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив — всичко."

Оноре дьо Балзак
Виж целия пост
# 143
"Коледа е време да се засмеем, защото доброто настроение
е истинската дреха на празника."

/Джейн Лено/
Виж целия пост
# 144
Копирам от подписа на една съфорумка,страхотно:
   Две малки ръкавички
на простора
ще слагам зимата...
Ще ти притоплям мляко
посред нощ...
и щом заспиш
над детското креватче
ще бдя загрижена,
заслушана във равното ти дишане,
притихнала, обичаща...
Мечтая те!
Ще дойдеш ли?
За да е истина...
Виж целия пост
# 145
"Светът е нереален, освен когато е отвратителен."
      
"Много често бихме искали нашият живот да е само един сън. Изведнъж да се събудим, като след кошмар и с хитрост да решим всичките си проблеми...
 ...  Защо това никога не се случва в живота ни? А?
 Има ли начин да се събудим, когато не спим?"

"Изведнъж всичко им изглеждаше така просто, така ясно. Остарявайки, не ставаме по-щастливи, просто поставяме летвата по-ниско. Ставаме по-толерантни, казваме това което ни притеснява, ставаме по-спокойни. Всяка секунда на затишие заслужава да бъде изпитана."
      Фредерик Бегбеде, "9,99"
Виж целия пост
# 146
Когато вали и се чyвстваш самотен,
Когато болката гори и пари в твоите гърди,
Когато като леден нож разкъсва те от вътре и ти идва да крещиш,
Когато вместо туй ти плачеш и несвързано мълвиш.
Когато няма на кого да се обадиш и няма с кой да споделиш,
Когато мислиш, че ще се побъркаш и търсиш сламка, за която да се заловиш.
Когато от проблемите се чувстваш смачкан и в спомените искаш да се потопиш,
Когато гласът ти е като в пустиня и никой няма да те чуе дори и да крещиш.
Когато във вечния си сън искаш да се унесеш и да заспиш,
Но най-накрая ставаш и знаеш, че ще продължиш.
Когато знаеш, че ще трябва мъката си да преодолееш и огъня във себе си да изгасиш.
Когато знаеш, че огънят ще тлее и скоро пак ще се наложи в сълзи ти да го гасиш
Когато знаеш, че ще трябва зъби пак да стиснеш и на болката да устоиш.
Тогава ти разбираш, че надеждата ти те крепи
И няма да те изостави, ако не я оставиш ти!

Кери Исова
Виж целия пост
# 147

Притча за спасението


След тежко корабокрушение един моряк бил изхвърлен от вълните на малък, необитаем остров. Изпаднал в отчаяние, прекарал първите дни в непрестанни молитви за спасението си и взор, втренчен в хоризонта в търсене на най-малкия признак за кораб в далечината.

Накрая, загубил надежда, си построил малка колиба от отломки, за да се защити от дъжда и ветровете. Веднъж излязъл да потърси храна в околностите. Когато се върнал, видял че колибата му е обхваната от пламъци до небесата. Обзел го гняв, че губи и малкото, което има. Паднал на колене и ридаейки, извикал:

- Господи, как можа да постъпиш така с мен. Толкова много вярвах в теб!

Накрая, заспал изтощен. На другия ден го събудил мощен звук на корабна сирена. Морякът не можел да повярва на очите си – към брега се приближавал кораб, а не след дълго от него се отделила лодка, която да го прибере на борда.

- Как разбрахте, че съм тук? – попитал изумен морякът своите спасители.

- Ти ни намери, не помниш ли? Видяхме дима и огъня. – отговорили те.
Виж целия пост
# 148
Виж целия пост
# 149
"Не може да няма някакъв начин!"
..Утре ще му мисля! Трябва да има начин ..!" Скарлет 'Отнесени от вихъра'
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия