Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 4

  • 187 913
  • 723
# 330
„Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат „Ще ходя в Германия или Швеция”, питам „Що?”. Отговарят „Щото там е хубаво”. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече „Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво.”

„Все по-рядко пишем и получаваме писма. Получавам писмо от майка ми. Тя е писала с мастило и понеже е била тъжна, се е разплакала и сълзата е паднала на хартията и се е размазало. Как по компютъра да изпратя сълза на мама? Няма нужда да заменим компютъра с писмо. Но не трябва да изхвърляме онова, което е било до нас.“

"Но така е с човека. Той никога не пораства. Само остарява. И цял живот гони своите детски желания, своите детски комплекси, своите детски любови..."

Джоко Росич
Виж целия пост
# 331
"...защото винаги мислим, че нашата скръб е най-силна и никой не е в състояние да я разбере. Никой не може да обича така, както обичаме ние, никой не може да страда така, както страдаме ние." - Федерико Моча "Три метра над небето"
Виж целия пост
# 332
"Когато ви е страх или сте на ръба на криза, запитайте се: кога една свещ свети най-силно? Отговорът е – в мрака".

„Принцесата, или Макиавели за жени” - Хариет Рубин
Виж целия пост
# 333
"Страх ме е от дните, които ще дойдат, страх ме е, че няма да издържа, страх ме е от това, което вече загубих...От толкова много неща ме е страх!" - Федерико Моча "Три метра над небето"
Виж целия пост
# 334
"Книгата е единственото място, където можете да наблюдавате крехка мисъл без да я счупите или да срещнете експлозивна идея без страх, че ще избухне в лицето ви. Тя остава едно от малкото райски места, където човешкият ум може да получи едновременно провокация и уединение."
Едуард Морган
Виж целия пост
# 335
"Най-лошото, което може да направиш за един болен човек е, да го затвориш някъде и да забравиш за него." - Ребека Склут "Безсмъртната Хенриета Лакс"
Виж целия пост
# 336
"Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които искаш да бъдеш, не може да не бъдеш. Хора, които изграждат своя дом в сърцето ти!"
Стивън Кинг  "То"
Виж целия пост
# 337
"- Какво искаш от живота?
- Къщичка край морето с изглед към истински мъж..."

Ринат Валиулин
Виж целия пост
# 338
Ерика Джонг
"Страх от летене"

Най-лесно бе да се самоубиеш в пристъп на отчаяние. Точно толкова лесно бе и да се преструваш на мъченик. Виж, да не правиш нищо беше по-трудно. Да изтърпиш живота си. Да чакаш.

Хората не ни допълват. Ние се самодопълваме. Ако нямаме силата да се допълним сами, търсенето на любов става себеунищожение; и тогава се опитваме да се убедим, че себеунищожението е любов.

Изобщо какво искaтe вие жените? Фройд формулира този въпрос, но така и не успя да му отговори напълно. (...)Твърд кур - отсякъл Фройд, вземайки тяхната мания за наша.

Ако можехме само да избягаме от това, от задължението да пресъздаваме винаги самите себе си!

Ерика Джонг
"Страх от петдесетте"

"Онова, което най-много бих искала да предам на моята дъщеря е свободата. И това е нещото, което трябва да се предава чрез личния пример, а не чрез увещания. Свободата е като хлабав нашийник, правото да бъдеш различна от собствената си майка и все пак да бъдеш обичана. Свободата не е букаи на краката на дъщеря ти, не е символична клитородектомия, не е настойчивото желание дъщеря ти да сподели собствените ти ограничения. Свободата означава да позволиш на дъщеря си да те отхвърли, когато тя самата почувства нужда от това. И да се завърне при теб, когато почувства, че завръщането й е необходимо. Свободата е безусловна любов.

Моли, искам да те освободя. Ако ме мразиш или искаш да ме отхвърлиш, ще те разбера. Ако ме прокълнеш и после страдаш, аз пак ще те разбера. Искам да бъда прагът на твоя дом: ритан с крак, ожулен, но винаги готов да те посрещне отново. Искам да бъда земята, от която ти избуяваш.

Но ако те освободя прекалено много, срещу какво тогава ще се бориш? Ти се нуждаеш от моето съгласие, но може би се нуждаеш повече от моята съпротива. Обещавам ти да бъда твърда през цялото време, през което ще идваш и ще си отиваш. Обещавам ти непоколебима любов, докато ти експериментираш с омразата. И омразата е енергия - понякога тя свети по-ярко дори от любовта. Омразата често пъти е едно предисловие към свободата.

Без значение е това как се опитвам да изчезна, но се страхувам, че аз хвърлям прекалено голяма сянка. Бих премахнала тази сянка, ако можех. Ала ако я премахна наистина, как ще познаеш своята собствена сянка? А без сянка как някога би полетяла?

Иска ми се да те освободя от страховете, които ме сковават, и все пак зная, че можеш да го направиш и сама. Аз оставам тук, понасяйки участта си на спасителка. Моля се да нямаш нужда от моето спасение, ако някога паднеш.

Но аз съм тук и чакам. Свободата е пълна със страхове. И все пак страхът не е най-лошото нещо, с което се срещаш лице в лице. Най-страшна е парализата.

Да тръгваме, обичам те. Да тръгваме, дръж се за раменете ми."
Виж целия пост
# 339
Рей Бредбъри
27 февруари 2014 г. в 18:39
Смяташ ли,че красотата ще спаси света? -Да. Но не красотата на ‘Мис Свят’. Ами тази по лицето на майка, която преди секунди е родила детето си. Усмивката на дете, осиновено от добри хора. Уличното изкуство. Картината в Градската Галерия, която промени мирогледа ти. Мъркането на котката ти. Чаша чай в дъждовен ден. Танцуване под дъжда. Нощните разходки. Играта на слънчевите лъчи по листата на дърветата, стигащи до земята, обрисуващи „зайчета“. Красивото момиче в парка, което ти се усмихна. Добродушното момче от последния етаж, което ти помогна, когато си беше изгубил ключа. Старите снимки на семейството ти. Кучето, което спаси възрастен човек от удавяне. Когато подариш старите си дрехи на дом за сираци. Когато купиш закуска и чай на бездомника на ъгъла. Когато целунеш и прегърнеш баба си и дядо си. Когато поглеждайки в една локва виждаш толкова много цветове. Когато капките роса по тревата ти дават надежда. Когато се събудиш по-рано, за да гледаш изгрева и вдишаш свежестта на утринния, хладен въздух. Когато помогнеш на приятел да се изправи, когато няма сили да стои на краката си (сложете тук и пряк, и метафоричен смисъл.) Когато някой хване ръката ти и се закълне във всичко свято за него, че няма да те предаде. Когато направиш същото за него. Когато някой просто те прегърне, без да те разпитва и съди. Когато някой те разбира. Когато ти разбираш.
Виж целия пост
# 340
"Напълни очите си с чудеса, живей, като че ли ще умреш след 10 секунди. Опознай света! Той е по-фантастичен, отколкото всяка мечта, изработена във фабриките и за която си заплатил с пари."

"451 градуса по Фаренхайт"
Рей Бредбъри
Виж целия пост
# 341
Прасчо се обърна към Meчо Пух :
- Пух, знаеш ли каква е разликата между „харесвам”
и „обичам” ?…
- Не, Прасчоо…Не знам…Кажи ми…
- Разликата е там, че ако „харесваш” едно цвете ще го откъснеш, но ако го „обичаш” ще го поливаш всеки ден!
Виж целия пост
# 342
"...нищо в този живот не е така лесно - с изключение, уви, на смъртта." - Патриша Хайсмит "Намерена на улицата"
Виж целия пост
# 343
"Както не можем да попречим на морето да се връща към брега, така не можем да попречим на мисълта да се връща непрекъснато към един и същ натрапчив въпрос. Морякът нарича първото прилив, а виновният — угризение!"
"Клетниците"
Виж целия пост
# 344
"Съдбата ни дарява желаното тогава, когато сме се научили да бъдем без него." Карол Ижиковски
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия