ИСТАНБУЛ коледно-новогодишен [тема 27]

В градския транспорт, а не сухопътния.  И за фериботите също се използва.

За хотелът е малко спорен въпросът, защото не знаем къде да търсим. Бе, за първи път ще излизаме зад граница семейно, а и без агенция, та съм мн, мн неориентирана. Мой колега ходи до Одрин и преспива при турчин с българско потекло, който давал стаи под наем и можеш да си го наемеш като гид, колегата е доволен. В Инстанбул има ли такива, или препоръчвате хотел? Искам да е чисто, не държа на лукс.

И за двете. А бе, за всички, които зваете. Благодаря!

Сайт за апартаменти - https://www.airbnb.com/ 

Имай предвид, че не навсякъде може да се паркира. Например в Лалели, където настаняват туристическите агенции на практика не може дори да се спира на улицата, защото всичко е с колчета. Подобно е положението и около гара Сиркеджи, район, който е много удобен за туристите и в който са съсредоточени много хотели. Някои хотели имат подземни паркинги, други осигуряват място в платен паркинг някъде в близост, но има и такива, на които пише, че паркирането е невъзможно. Специално гледай за това. Ако в Букинг пише "обществен безплатен паркинг" означава, че на улицата пред хотела може да се паркира. Обикновено пазят места за клиентите си.

ariska, прочети първи пост на темата. Там има информация и за Истанбулкарт, и за Мuzeum pass.

Гюнайдън 

Момичета, къде изчезнахте? Чакам ви тук на кафе:




А ето и менюто http://www.kahvedunyasi.com/

Това е любимото ми кафе в Истанбул.Благодаря ти.

Привет, котачки !  Малко късно се включвам, ама ....

Даже и не помня, докъде точно бях стигнала с разказа, ама мисля, че вече се разходихме Бейлербей и Къз кулеси ! 

Вечерта решихме да посветим на нашето любимо място - Султанахмед и стария град./ имахме идея да вечеряме отново на Кум капъ, но Месут, екскурзовода, който ни посрещна в Турция, малко поохлади ентусиазмът ни за разходки по тъмни доби изобщо. Понеже го попитах дали правилно се ориентирам за пътя до улицата от нашия хотел, той ни посъветва да не ходим там сами по тъмно . Ако сме група или повече хора - ок, ама сами- вика, не ходете много-много по непознати места по тъмно. Много били зачестили грабежите и нападенията, покрай бежанската криза, каза, че са станали много дръзки вече и било опасно . Затова и част от програмата ни отпадна, решихме да не правим експерименти и да си се замръкваме на познати места, където има повече хора ./ Та, по тази причина, тръгнахме към стария град и познатите ни местенца. Тръгнахме от Чемберлиташ надолу, по уличиките, пълни с магазинчета за сувенири, осветени от хилядите красиви и шарени фенери, изпъстрени с цветни шалове, чаши, чинии и какво ли още не.  Наистина се чувствах така, сякаш не съм си тръгвала от там - толкова на моето място, се чувствах !  Спуснахме се надолу, по линията на трамвайчика и стигнахме до ресторанта, който скоро някой беше изтипосал в темата, дето жените правят гьозлеми на витрината - Ханът ! Миналият път му се назландисвахме, ама сега само се спогледахме и бяхме вътре. И добре, че така направихме и беше още сравнително рано - около 19 часа, защото после нямаше и едно свобдно местенце, а той е бая голям. Въпреки размерите му, обаче, е много уютен и приятен. Обстановката много прилича на нашите механи, по стените са окичени различни предмети от бита, полюлеите са от колела на каруци....видяли сте на снимките. Можеш да избереш да седнеш на маса или на “софръ“ - ниските масички, около които са нахвърляни големи меки възглавници, във всякакви форми и цветове. Въпреки, че ресторанът беше пълен, а след минути и препълнен, нямаше никакви проблеми с обслужването - летяха като финикийци всичките. Винаги съм се учудвала, откъде, аджеба, имат толкова много персонал по кръчмите - то сертьори, то “викачи“, дето им викам аз, които ако трябва и на ръце ще те вкарат в ресторанта, пък чираци, пък такива, дето само отсервират и почистват .....а бе.... по едно време правеха повече калабалък от клиентите.  За сетен път, се убедих, че са направили направо изкуство от туризма и прословутото си гостоприемство . Веднага кацна един аби до нас, попита ни  английски говорим ли, после от къде сме и се започна ритуала. В моята чанта има винаги шишенце с дезифектант за ръце, тъкмо го подавам на мъжа ми да си сложи, абито го грабна, сложи си, “почерпи“ мъж ми  , после един, дето се явяваше салонен управител, май, после и на мен предложи и накрая си го прибра в джоба, щото много му харесало и имал нужда точно от такова нещо. А и много хубав аромат се разнесе около нас, че това мирише страхотно и той каза, че си е за него. Рекох - нямаш грижи - аз ти давам дезинфектанта, ти ме черпиш една вечеря и сме ок и двамата !  Та бая се ококори, рече, че не съм била глупава, ама можел само кафе да ме черпи, щото сайбията гледал . Не успях да се спазаря, малко по- късно, разбрах и защо . Предполагам, че повечето от вас знаят, как започват да се разнасят едни огромни дървени табли, с наредени на тях различни салатки и предястия - носят ти го, посочваш какво искаш, питаш, ако нещо не можеш да разпознаеш и така. Салатите и гьозлемите бяха поръчани, ръкъ- то също, аз си поисках кармазъ шира и понеже вече бяхме приятели с абито, той ми смигна, че ще ми донесе една чаша, ама не от обикновеното вино, а едно много специално. Умеятни са, ви казвам и туй- то ! И аз знам, че ме смотава и той знае, че аз знам, ама драго да ти стане. Да ти е кеф да си дадеш парите, дето се казва. Най - после и меню ни даде, да изберем основните ястия. Виждам аз, на началната страница, едно интересно нещо, като на сач, пише, че за двама, и решихме него да поръчаме. Ама... не можело , това не било като за мен , друго съм щяла да ям, щото било по- хубаво и вкусно. И ми показва глиненото гърненце, което ви е направило впечатление. Каза - това е страхотно - с крехко агнешко, много зеленчуци, подправки, направо....Може, викам му, ама аз агнешко не ям . Ама нямало проблем, има си хас, ще го направят с пилешко. Е, как да откажеш сега, ми кажете. Няма отказване, поръчахме го и доколкото си спомням, се казваше Истанбулски кебап. Междувременно, на софрата до нас, донесоха същото и като започна едно чукане, звънкане, заливане с горещия пясък ...много атрактивно сервиране. Като го отвориха/ отгоре е запечатана стомничката с тесто/, такъв аромат се понесе, че ми идеше като Хитър Петър и аз да сложа коматчето на парата, че да се облажа.  Ритуалът по сервирането се повтори и с нашата стомничка - видяли сте на снимките, хората стават, снимат....и естествено и те поръчват. Наистина беше невероятно вкусно - сервира се в огромни чинии, в които за гарнитура има пилаф, пюре и салата. Пюрето го разстила по много интересен начин с лъжицата и върху него изсипва от кебапа. През цялото време, яденето вътре в стомната, се запази топло.  Двама души идеално могат да се нахранят с тази стомна - количеството е солидно. Направо преядохме, ама толкова вкусно беше, че на стомаха тежи, ама на устатата ти се яде още.
Накрая полетяха и дървените табли с десертите, ама тях ги пропуснахме, защото не можехме повече нищо да сложим в уста. Даже и кафето ми дойде в повече. Останахме супер доволни и дори сметката, не успя да ни помрачи настроението !  Най- скъп беше кебапа, разбира се, но си струваше всеки куруш.  После го видяхме и в други кръчми, беше на половин цена, но там и обстановката и мястото, предполагат по- високи цени. И въпреки тях, хора стояха прави и вътре и вън и чакаха да се освободят места, като не бяха само чужденци, имаше и местни. 

Госпожата,   , направо бях с теб там... и от стомната ядох! Мммм.... много вкусно

Плюй на ръката и удари по дупето ! 

Ма хич не съобразих, значи..... !  Голяма съм бяла птица, извини ме ! Дано не си от пощеливите ! 
Обещавам му на моето приятелче, че когато се появи, ще му се реванширам с някоя благина ! 

Госпожата, благодаря за споделените емоции. 

Голямо и малко Ексайтедче, вий що надничате в стомната. 

Госпожата ,много колоритен разказ ,дай боже на всекиму  подобни емоции .

Здравейте момичета  
Аз понеже днес помъдрявам,слагам масата да хапнем дружно  

Да ви е сладко  

Госпожо, почвам да чета с най-голямо удоволствие  

Олеее,прекрасно  За Дани незнам,но аз бях вътре в стомната и плувах  ужасно вкусно звучи всичко...Аз уж всичко чета,но момента с обяснението за този ресторант не си спомням .Госпожо, ако може да обясниш по-подробно къде се намира този Хан 
Аз един път съм сядала да ям на софра и е много яко,когато ми се отдаде възможност пак на софра ще хапвам

Чефито, честит рожден ден! 
 

Чефи, Честит рожден ден! Бъди здрава, бъди щастлива, бъди късметлийка и бъди винаги обичана!