ЮЛСКИ бебета - тема 8

за да те поуспокоя малко, да кажа, че подобни препирни преживяват доста млади семейства.  Мъжът иска да покаже своята загриженост, но всъщност е по-далеч от бебето (ходи на работа и е зает с доста други неща), а жената по цели дни с това се занимава, че обменя информация, кой начин за отглеждане е най-най-добрият и иска да го приложи в името на добруването на детето си. И в един момент мъжът може да се почувства безсилен, защото вижда, че ръководството на семейството му се изплъзва нанякъде, започва да се усеща като не толкова важен и тежък фактор за жена си. Става нетърпелив и по-избухлив. И може да предприеме "по-тежка артилерия", като например да се наложи в нещо на всяка цена (само за да получи чувство на тежест) или... да обиди в пристъп на гняв.
Зная, колко е отвратително да получиш от половинката си тежки думи или интонации, вместо това да бъдеш похвален за труда и грижите, които полагаш 
Но опитай да влезеш и в неговата (мъжка и по-дивашка) кожа.
Защото нататък решенията се увеличават многократно и въпросите за памперси и кремчета са направо смешни по сравнение с тези, които ще дойдат. Не бива да се надпреварвате или да създавате усещане за надпревара. 

Нещата лесно могат да се поуталожат, ако ти с "ангорски ръкавици" побалансираш между компромиса и твърдостта. С ласката на котка, с обичта на куче.
Ако възникне напрежение в тона, опитай да заемеш обратната позиция - да го прегърнеш, например, или да го докоснеш просто, да му се усмихнеш и да му кажеш с нежност (фраза от типа) "Ти си най-страхотният татко / Много ме умилява това, колко много мислиш за бебето / Какъв грижовен мъж си имам - мисли за всичко! / Супер, че се интересуваш от това и че имаш свое мнение - повечето мъже нямат! - и т.н."
Започни с нежност, за да "послегне настръхналата му козина"  Кажи му просто "Обичам те! Говори ми нежничко, ще обсъдим всичко, само ми се усмихни, да не се караме за дреболии." - дори да избръмчи нещо в отговор, ще му стане драго.
Дръж го така по време на цялото ви обсъждане - в граници на ласкавост и топлина.
Показвай му съвместност. Дори и да разказва за най-тъпият и неправилен метод, който иска да приложите на бебето, зареди се с търпение. не показвай, че вече знаеш ВСИЧКО за това. Направи се, че ти е много интересно, задавай му конкретни въпроси по време на обясненията му, пък и по-отвеяни: "Кой ти го каза? Аааа, къде се видяхте? Те какво правят, успяха ли да...? А кога са го прилагали това на бебето си? Много интересно, много... Звучи ми супер, това е доста полезна информация! Искаш ли заедно да почетем в нета за този метод / да питаме доктора / да разпитаме и нашите най-добри приятели? Нека добре да проучим нещата, преди да ги започнем - все пак това е нашето огромно съкровище, а и на двама ни е за пръв път да гледаме дете. Съгласен ли си, че трябва да изберем най-доброто за него?  Но ЗАЕДНО, без да се надпреварваме. нека бебето ни сплотява, а не да ни разделя..."
Напр'аи се на малко ку-ку... 
Преди да започнеш нещо с бебето, поискай му съвет първо на него (като леекинко можеш да го наведеш в нужната посока): "Бебето вече прави опити да се изправя, ужас! Скоро ще проходи, миличък, много ме е страх! Как можем да му помогнем най-добре? Да взимаме ли проходилка или да го оставим да се движи самО? Като съм била малка, на мен са ми слагали специални обувки за прохождане, а пък сега ортопедите го отричат и препоръчват бебетата да прохождат боси... много се чудя, какво да правим?" - обикновено ангажираните татковци в такива обстоятелства се чувстват много важни и започват да ровят информация, която да синтезират възможно най-неутрално. Да, защото те са поставени с тежък товар на рамената - бъдещето на поколението е в техните ръце, а съпругата се мае и се чуди - допитала се е до него - значи въпросът е от НЕГОВАТА компетенция! И до ден-два той има готово решение, или варианти. Ако се наложи да спорите по това решение, не изказвай твърда позиция, а ползвай "ангорските ръкавици". Вместо да кажеш фрази от рода на "Това е абсолютна глупост / отдавна отречено / не е вярно / направо смешно и пр.", казвай: "Ама сигурен ли си? / Мислиш ли, че можем да се доверим на приятеля ти / тази статия в нета / само на един доктор и пр. / Казаха ми / прочетох, че еди-какво си..."

Също, вземи и направи някои отстъпки, нека той взима някои решения за бебето ИЗЦЯЛО (докато ти го гледаш през тоа време с възхитен поглед Пък ти ще си знаеш, че тези решения са по-дребните, по-маловажните
Отидете в ДМ да купувате памперси, що пък не. Остави го той съвсем САМ да избере видът и марката. Ако си хареса и някоя друга дреболия покрай това, възхити му се, цункай. А ако бебето започне да прави обрив, не заявявай веднага, че е заради памперса (който ТОЙ е избрал!). От това дупето няма да оздравее  Кажи му го с въпрос: "Аууу, миличък, не знам какво става - днес бебето е цял ден с червено дупе! Не знам, какво правя грешно, уж както всеки ден..." Нека ТОЙ да достигне до извода, да го изрече, че може би е памперса и защо да не се върнете на стария.
За важни въпроси като захранването, предложи му ДВАМАТА да ги проучвате ЗАЕДНО. И постоянно повтаряй, че сега е пълно с теории, че си чула 1001 неща и си мнооого раздвоена. А при него дали е така? Той чувал ли е различни методи или само едно и също?
И така нататък.

Не му се ядосвай толкова, опитай да забравиш горчивите думи, изречени дотук. Навярно той също съжалява за тях, но от инат не си го признава. Той просто също иска да бъде част от вас, а не знае как...
И да, мъжете са такива същества, че изискват огрооомно количество любов, и никога не им е достатъчна
Надявам се скоро при вас нещата да се върнат в топлите семейни температури!