В тази връзка, добре, че имаме кърпички за нос в къщи и добре, че мъжа ми отива на работа и не може да ме види как плача. На мен ми е неудобно и когато плача на такива работи-стихове, филми, музика, гледам да се скрия 
Когато прочета такива хубави стихотворения неминуемо се сещам за моята майка, не ги изживявам още от моята гледна точка на майка, разбирате ли... не знам защо е така.Може би след време ще се поставя на мястото на майката, не на детето.
И четейки тези стихотворения, се радвам, че съм била добро дете, радвала съм майка си и съм я карала да се гордее с мен!(щеше да е най-добре, ако това го казваше тя за мен, но....
)
Когато прочета такива хубави стихотворения неминуемо се сещам за моята майка, не ги изживявам още от моята гледна точка на майка, разбирате ли... не знам защо е така.Може би след време ще се поставя на мястото на майката, не на детето.
И четейки тези стихотворения, се радвам, че съм била добро дете, радвала съм майка си и съм я карала да се гордее с мен!(щеше да е най-добре, ако това го казваше тя за мен, но....
)Защо ли ми звучи познато
. Същата съм и аз. Някои филми, песни или стихотворения веднага ми включат "слъзната инсталация". 
. 
за линка, толкова ме трогна, особено като знам как раста децата... добре че си раждам по едно на всеки десетина години... ама няма вече 
