АВГУСТинчета характер проявяват, майките им назад не остават

Вчера уж снега щеше да си ходи, ама нещо се отказа и пак затрупа. А аз така се бях размечтала за чисти от бялата напаст улици, спокойно да си карам количката, ама няма такова щастие.

Ще се наложи да купувам други ботуши за голямата, вчера на връщане от градината си намокри апреските и още не са изсъхнали. Пратих я на градина с ясната идея, че обувките й не са за сняг, но ще изкарат 1 ден., пък дано да са на линия апреските поне за утре.  Малките бандити все още само спят в количката, поне за тях не купувам по няколко чифта зимни обувки. Излизаме всеки ден, копая си пътеките, безплатен фитнес. Вчера в дъжда най-трудно се придвижихме, заради кишата. Днес май ще е по-лесно, пътя изглежда снежен от терасата, а и терасата ми също е такава.

Файвче,
леле, как излизахте вчера То беше ужас някакъв, този ледения дъжд и вятър... Абсурд да подам нос навън. Днес обаче съм решила да излизаме с шейната, лошото е, че Борислав не си харесва ботушите и вероятно пак ще го докарам с ботите и ще ме е страх през цялото време да не се напълнят със сняг. Иначе и аз искам топло, гледах в Гисметео, февруари го дават един слънчев и топъл, леле мале, ако вземат да познаят Размечтах се вече да пресаждам и разсаждам цветя на терасата. Лошото е, че дойде ли пролетта следват... ясла и бачкане

Излизам, защото трябва да взема храната от ДК, а и вземам каката на обяд(да не ходя по студа 2 пъти). Ако я оставя вкъщи после трябва да ходя до докторката ни за бележка, а това хич не е наблизо предвид студа. А близнаците винаги са с мен, няма на кого да ги оставя, на всякакви студове са спали под дъждобрана.

Вчера и аз не се престраших, след онзиденшния фитнес. Ужас с количката, забравила съм, отвикнала съм и в снега направо непроходимо
А цялото навличане преди да излезем....
Сутринта беше заледено тук леко, може и да отпусне по някое време, ама да видим ще надвия ли мързела.

Да, навличането много ми тежи и на мен. Иначе какво се чудя, аз ако не беше баща ми също щях да излизам. Днес обаче е супер, гледам, че е -4, тихичко, слънчево, след малко се навличаме и двамата и се изстрелваме с шейната

Ох, завиждам ви за снега!  Тук имаше само два дни и то нямаше и един сант сигурно. Не можахме да му се нарадваме - вчера цял ден валя дъжд и мокър сняг и всичко се стопи. Ама то при нас е така по принцип. 

И при нас беше така, обаче не успя да се стопи снегът, а вечерта като застудя пак понатрупа. Днес е хубаво навън, макар и студено, обаче на Борислав му се спеше и само дето не заспа в шейната на път за площадката, а там се курдиса на една люлка и почти през цялото време ме кара да го люлея Никакво внимание не обърна на снега.

Васето, аз лично не харесвам сняг, много ми пречи на ежедневните дейности. Мога да се обзаложа, че и на поне половината варненци им е такова мнението. Така че ако можех щях да ти подаря няколко хиляди кубика сняг, това ще е услуга за много хора.

Белверде, и ние сме така и на нас книжките са ни най-интересни. Тази с 30-тте звуци на животни - да не е "Моите приятели животните" ? На моя Ивчо тази му е найййй-любимата книжка и то от съвсем мъничак, когато му показвах само как казват кучето и котката.....а сега ме изпитва: показва ми животните и аз трябва да кажа какво е и ако сбъркам - докато не кажа правилното не мирва. И по обратния начин играем - аз го питам къде е кучето , котето, кокошката, катеричката, хипопотама, броненосеца, щъркела, пчеличките, поповите лъжички, жабките, мравките, кравата, кончето, вълкът - хем на книжката ми ги показва, хем натиска да покаже как "говорят" като му кажа....абе всички ги знае. Та се изпитваме взаимно, много е сладък. Като се затопли значи ще ги събираме да се изпитват взаимно )))

Здравейте ... искам да се включа и аз в тази тема но просто не знам как.Моето слънчице е родено на 7 август и се казва Деница.
Искам да споделя един проблем който е от известно време,но вече се чувствам безсилна.Не знам характер ли е но не мога да се примиря с това положение.Страшно устоява желанията си фии ако не стане това което иска тя става страшно.Започват едни тръшкания (даже се е усъвършенствала в тръшкането си на земята и така го прави,че да не си удари главата пуска я последно и плавно) Страхувам се че подхода ми не е правилен и не знам вече как да постъпя.Едни ми казват остави я да си изкара яда (което въобще не помага защото става по лошо) започва едно блъскане удря си главата с ръце,естествено не силно но демонстративно).Други казват да я прегърна и успокоя но дали е редно,дали няма да се разглези и да свикне така винаги да става на нейното.Сега желанията и са в рамките на моя телефон но не след дълго ще станат по скъпи играчки и тогава ли ще трябва да става на нейното.Дали е период не знам.Доста е самостоятелна върви си доста уверено(даже бяга) заиграва се самичка дълго време.Когато изпадне в криза (така да го наречем) се опитвам да и отнема вниманието с нещо друго музика,играчка,танц но определено всеки път не помага.Дали това е голям проблем в зародиш с поведение и психика от това се страхувам! Трябва да отбележа,че сме много злояди докарвала е седмица само на вечерното мляко.Водих я на  да видят коремчето док. ми се усмихна и ме попита защо си тормозя детето тя е напълно здрава.Даде ми пример с кърмените деца на времето до 3 Годо. да но при нас млякото е 300мел веднъж в 9 вечерта.Също трябва да спомена,че първото ни зъбче излезе на 1г. и 2 месеца дали има връзка това с поведението и,защото евентуално по трудно вади зъби със заякнали венци.Моля ви за съвет.Страшно ще съм ви благодарна да чуя някое и друго мнение и съвет. Извинявам се за дългия пост,но даже не успях да изкажа всичките си тревоги в този ред на мисли да кажа че съня и много здрав през деня спи от 13 до 18 часа вечер заспива в 10 и се събужда в 10 без да се пробужда през нощта....и на този етап имаме 4 зъбчета. Благодаря ви че отделихте време да го прочетете моя роман.!

Добре дошла ГалинДа!
По проблема/ситуацията при вас нямам опит, имам друг тип инатче вкъщи, но и с него не се справям изобщо. Освен да експериментираш с методите или да чакаш да премине ако е период. Аз така правя с моята дъщеря, не че съм уцелила досега метода, но не съм се отказала.

ГалинДа, добре дошла!
Каквото и да те посъветваме тук, ти сама най-добре можеш да откриеш какво ще и повлияе най-добре на Деница. Децата са много различни - едни са по-темпераментни и си упорстват на тяхното, други се забаламосват с друго бързо и забравят за какво са се тръшкали. Нормално е и да се мъчат да са те шефа вкъщи, което не означава, че всичко трябва да им е позволено. Всички деца се опитват да се наложат над родителите си, сигурна съм в това и особено като е първо детенце и няма братче или сестриче.
Сега аз наблюдавам моите двама и това желание да е шефа вкъщи забелязвам и при двамата, но при по-големия е по-силно. Като се затръшка за нещо обикновено клякам на неговото ниво и му обяснявам със спокоен тон защо не може и не трябва, а след ако е успял да ме чуе му предлагам да правим нещо друго или да му дам нещо друго, но никога не става по неговата. Според мен, ако види няколко пъти, че с тръшкане стават нещата, с времето проблема става още по-голям. Ако обаче е изпаднал в дива истерия и не е способен да ме чуе, го оставям да се натръшка на пода и изчаквам да започне да чува и да разбира. С по-малкия Матей все още става номера с отвличане на вниманието.
Просто бъди по-настоятелна и и покажи, че не тя командва парада 

Благодаря ви за посрещането та и за отговорите.Разбирането според мен е проблем.Когато е спокойна всичко разбира какво и казвам доста е хитричка.Много говори. Когато е нервна нищо и никого не иска да разбере така ,че метода с обясняването не минава при нас.Блъска стъклото на вратата в хола (то е доста големичко) и и обяснявам ,че може да го счупи и да се нарани а тя започва още повече да блъска.Не искам да допускам тя да ме контролира но наистина се чувствам безсилна понякога.По принцип е много усмихнато дете иии като я видя в това състояние направо ме плаши.Ако реша да седна за момент идва дърпа ме и докато не стана не мирясва,добре тук разбирам иска да си играем,но с тази игра забравя и да яде.Когато ходим на заведение с детски кът е съвсем различна една срамежлива но не след дълго се отпуска и въобще не се сеща за мен.А когато сме вкъщи не ми позволява до тоалетната да отида започва един рев,че съм излязла от стаята.Много силно се надявам да е период в който аз ще победя  ) Лек ден на всички ви пожелавам и ако някой има опит в моята ситуация ще се радвам да го сподели.

О, до тоалетната ходим заедно, че и хартия ми къса За тръшкането - аз лесно губя търпение, затова истеряса ли, просто го оставям да се тръшка или ако е в рискова позиция го хващам въпреки ритниците и го изтеглям от нея, след което пак го оставям да си реве. Ако не е силно истерясал правя опити да се обясняваме, да му предлагам компромисен вариант и т.н. Понякога блъска с количките си по стъклот, след неколкократни обяснения и молби да престане го хващам и го връзвам в стола за хранене за минута-две... Такива неща. Общо взето спасение няма, всяко дете минава през тези периоди.

Ох, истерясването... Аз съм доволна, когато не истерясам и аз покрай него 
Като цяло гледам да обясня, но ако видя, че не помага, оставям да повилнее, докато издържа аз, и после пак опитвам да обясня или да отвлека вниманието. Ако пак не помага, или го гушвам, ако ми позволява или го оставям.
Навън често ми се случва да ме блъска, дере и прочие, когато реша да се прибираме и се опитвам да го вържа. Ами ходя си насинена и издрана...
Вчера пазарувахме без количка, голям цирк беше, като не стане на неговото и надава боен вик. Имаше лелички, които много държаха да ни гледат лошо то без тях не може  та вече съвсем се убедих, че ще сме в редиците на тия, дето ги заклеймяват като невъзпитани деца. Ами какво да се прави, ще го преживея