АВГУСТинчета характер проявяват, майките им назад не остават

Много са пораснали вашите, Ина още е като бебе  11 кг. е (при педи е 10,100, но не ми се вярва), 81см. Сандалите са и номер 20. Махнахме бибата, но от тогава заспива с мен Нямаше големи драми, очаквах да стане много трудно. Сега я уча да пие от чаша, купих и на Авент 360 градуса дето се води. 3-4 дни се уливаше, сега пие добре, още малко като се стопли ще и дам истинска чаша.


Върви хваната за ръка където и кажа аз. В началото като махнахме количката само се дърпаше, вървеше в обратна посока, но това беше за седмица, сега слуша. Между блоковете където не минават коли знае, че може да ходи сама и се пуска, тича напред. Много е смешна като пресичаме, понеже постоянно и повтарях, че като пресичаме трябва да бърза и сега тича направо  Вече не и казвам да бърза и се чудя от къде знае, че пресичаме 

В понеделник излиза нашето класиране за ясла, като се сетя и ми става мъчно, още само няколко месеца остават

Нищо не успявам аз Вървим накъдето той каже, само мир да има! Вървим, вървим, вървим,20-30 мин. докато се умори. После го връзвам в количката и търтя в обратна посока. Той протестира малко, но понеже изморен бързо схваща, че така му е добре и млъква! Вече 2 дни по тази схема действам и е успешна! Но излизам сама с него, без цел и посока   Вече с никой никакви уговорки не правя, щото само се изнервям и ми става неудобно от хората, че не сме се видяли  

Марли, цял ден съм там  

Само да ви споделя, че моят син днес се изкъпа сам докато майка му мие чинии  Изчезна нанякъде, по едно време пристига целият насапунисан и мокър до кости, както си е с дрехите! Обаче пък супер щастлив. Взел си човека от мивката течния сапун, сипал си колкото му трябва, насапуниал си главата и после директно в душ кабината! Чиста работа! 

Дафи,
твоята е мадама, затова е фина
СамиМами,
хахахахах, умно момче, ей Вече сам се грижи за тоалета си.
Борислав пък може да върви до мен през цялото време, но пресичаме ли булеварда решава, че ще се дърпа, спира и т.н Луда ставам с него. Вчера в късния следобед ходихме в Морската градина и за първи път кара кракомобил по алеите, досега е карал само на площадката. Е, няма такъв кеф, братче, пердаши напред, по някое време се обръща да види къде сме и се киска Цял час не се умори да го кара, не дава да му помагаш по баирите, той сам и това е. Голяма забава, трябва да го водим по-често

*SamiMummy* разсмя ме . Знае си детето какво се прави.

Ивчето най мрази да му мием косата.

Ние сме около 12 кг, на височина не сме го мерили скоро, ама доста е дръпнал, че стига все по -навътре на плота на кухнята и като готвя току докопва по някой суров картоф да заръфа и после плюе.

Васе няма да ви забравим задължително ще се обадим да поиграят децата на Парк Юнак.
Ние си бяхме в Сливен за Гергьовден, ама много за кратко.

На пешеходна пътека и ние спираме по средата и като му кажа да побърза започва да се дърпа и да реве, та ни чакат колите, ама какво да се прави.

Супер  . Ули, би могла да изцедиш кърма за да разполагат, когато те няма. Обикновено при по-големите кърмачета, сученето постепенно се превръща повече в начин за комуникация, успокоение и приласкаване, отколкото хранене, и не е необичайно, макар и да оставиш кърма, той да я откаже 

Искрено се надявам и двамата да понесете раздялата по лек начин и да продължите да се кърмите, толкова, колкото желаете 

Дафи, и Вики е с мерките на Ина, имаме си финни госпожици, двете с теб 

Виктория ходи където поиска, когато поиска. Не се вълнува, че няма някой с нея. Общо взето, след като се запознае с обстановката и ситуацията, е доста смела. Тя е 80 сантиметра характер и когато и се направи забележка, започва да се обяснява на нейния си език, като ръкомаха във всички посоки, докато се оправдава  . Това, както и повечето маймунджулъци са копирани от брат и, естествено.

Във вторник заминаваме в Търново по работа. Аз и Вики ще останем няколко дни там, ще се разходим по женски, нали сме дупе и гащи с нея  . Много любим мой град, радвам се, че пак ще съм там. Нямам търпение, добре ще ми дойде след последните събития. Цялото семейство имаме нужда от малко време и почивка.

Здравейте, отдавна не съм имала време за форума.

С хлапетата бяхме повечето време навън в последните дни, като беше по-хубаво времето. Дори започнахме да се прибираме след 20 часа. Водя ги да се изморяват, да вървят. На площадката вече се научиха сами да се пързалят, сами се качват (бавно, но славно), вече им омръзна да се люлеят и свърши спокойствието. Като вървят се получава следното : единия е 2-3 метра пред мен, другия е 2-3 метра зад мен, не искат да вървят заедно и това е. Напоследък не си ядат храната от ДК и ще я спирам за няколко седмици, ще готвя почти всеки ден, но няма как.

Много приятно ми стана като прочетох, че другия месец ще има класиране за яслите,може и нашата да обяви места и да имат някакъв шанс момчетата ми. Иска ми се малко да си почина, мисля че достатъчно бяха залепени за мен, време им е да се запознаят отблизо и с други пораснали бебета. Работа няма да започна засега, може би догодина, ако всичко е наред с яслата и кака им, която тогава ще е първи клас.

По последни тегления на 17.05 са тежки по 11кг и високи по 86см. Сандалите им са 24 номер, задържаха го от зимата. И дъщеря ми не е с малък крак, но и момчетата добре се справят засега.

Майка ми се прибра за 2 седмици и взе Денислава да се видят малко, та сега с 2 деца ми е много по-лесно за организация и изпълнение на задачи, то направо си е песен.

Момчетата имат летни прически - първи номер и отляво до ухото първата буква от името им. Понеже постоянно ме питат кой кой е, вече са маркирани и ги разпознават. Аз иначе си ги разпознавам и без буквите, имат си характерни неща.

Ох, че сладко
Момичета,
честит празник!

Хелоууу
Аааа, те това вече си е нещо, поддържа се животец и тук

Криско не мога да го определя яде ли, не яде ли, ама май си хапва добре. И той като момчетата на Марли плодове може в промишлени количества да яде, много ме радва това. Понякога манжи отказва, ама квот-такова. Не наддава с бясна скорост, някъде към 12.500 се върти, може би малко отгоре. На височина беше 86 см преди месец някъде и не беше пораснал от предишната консултация на височина. Някой ден ще се дръпне сигурно изведнъж.

Силви, как така успявате да събирате пари за жилище, ние за една кола не можем (евтина трошка някаква), а вие за жилище. Браво! Аз ако тръгна да събирам за нещо и все им намирам приложение не по предназначение, хахах Дано намерите решение на дилемите при вас.

Излизането с Криско не е особено трудно, но всички го определят като ного послушен, на площадката се пързаля най-вече, не обича да се люлее, обикаля всичките там "уреди", които се намират в градинката, аз ходя подире му и така. В истерии изпада чат-пат, ама аз тия му мменти не мога да ги търпя, като ми се затръшка за нещо и ми светва лампичката "инат" и не става на неговата. Все ме е страх, че ще се научи, че като много реве за нещо ще у се даде, а аз не искам така и затова го оставям, пореве си, питам го накрая нарева ли се, той казва - Да и аз го викам, гушвам го и вече правим, каквото правим Като излизаме без количка някой път на къси разстояния и хич не иска да ходи, все иска да го взема, или пък все си дърпа ръката и не иска да ми дава д я държа, много се ядосвам, но се надявам да свикне.

Сами, умрях от смях с тоз твоя син, ахахах, как се изкъпал човека 

Файвче, как си след операцията, коремчето липсва ли вече, след като са оправени мускулите?

Сами, скри ми шапката твоето момче  опасни са
Маймунката последно като видя, че баща му отива до тоалетна се съблече и отиде след него да се къпят и това докато се обърна 

Фери, пу-пу-пу Криско наистина много послушен.
Моето момче ако реша да го хвана за ръка, а той не иска, директно ляга на земята, на принципа: дърпай ми ръката ако ти стиска  аз го оставям да си полежи и после пак опитвам, обикновено е неуспешен опита и накрая го вземам и го нося. Понякога отнасям по някоя главичка, ако е много обиден 

О, ние от два-три дне следобед ходим на площадката без количка, кара си кракомобила Ама слуша, бе, като му кажа спри сега да изчакаме колите спира, като види кола, че се задава сам отбива встрани (у наше село тротоари нямаме, та се налага да се движим по уличките заедно с колите ). Научил се е и сам да се намества в лятната количка, умирам от смях с него
Дафи,
и аз съм така, силно носталгично ми е, все си мисля миналата година по това време как бяхме по цял ден заедно, по разходки, той още не можеше да върви и се разхождахме с количките, като си помисля, че съвсем скоро ще ги приберем и... толкоз ми беше бутането на количка, иде ми понякога да седна до тях и да ги нагушкам и нацелувам, все едно са бебета. Егати, много ми е мъчно на моменти, как отлетя това време. Не че не се радвам на Борислав, разбира се, всеки ден ме радва все повече и повече, толкова е умен, сръчен и прекрасен, но ми липсва бебешкото време. Мдаммм.

Месечинке, как го научи да спира и да изчаква колите.
Голям кошмар ми е това.
Вчера така си изкарах акъла с едно дете, направо не знам майка му откъде изкара такива нерви. Влизаме в парка пресичайки супер натоварено кръстовище със светофар. И тъкмо влизаме, на около 20 метра покрай нас минава тичайки дете на около 3 години, може би. На 20-30 метра след него майка му му вика да спре и бута едно колело, но с доста по-ниска скорост от неговата. Детето обаче изобщо не спира, а тича към кръстовището, аз докато се усетя, мина и замина покрай нас и минава майката и аз й казвам: оставете ми колелото и го настигнете, а тя: а, аз няма да го гоня  А детето вече е на кръстовището и изобщо не спира, добре, че беше още зелено и в този момент пресичаха две жени срещу него, които го хванаха. Изтръпвам при мисълта ако не беше зелено.
Та се сещам за една статия, която бях чела на тема: как да се справяме с избухванията на детето и там първото беше: погрижете се и се уверете, че всички са в безопасност.

Ужас Ох, не съм убедена, че не бих изпаднала в подобна ситуация, в смисъл той слуша, прави се на "голям и умен", но колко му е да прищрака и да хукне... Абе свърши спокойствието, докато седяха закопчани в количките беше лесно

Ули, ужас  Колкото и да вярвам на Ина за нещо и да знам, че няма да го направи винаги си имам едно наум, все пак е дете. Ето например тя не бърка в контактите, от малка и обяснявам и никога не е правила опит дори. Сега като я преместихме на голямото легло точно до нея има контакт, но взехме предпазители, защото не знам какво ще и щукне. Знам, че няма да го пипне, но....
А за колите да ги изчаква и да пресича бързо пак стана с много говорене и обясняване, като излезем не млъквам, постоянно и обяснявам всяко нещо и така си го набива в главата. Но то си е до дете, тя е кротка и това ми помага много, ако беше по-буйна не знам, едва ли щеше да е толкова лесно...

Охоо, питайте ме как пресичам булеварда всеки ден с два броя диванета!   Количката напоследък я свалям от колата само за да пресечем спокойно, доколкото е възможно въобще. При мен проблема е Камен, който е много отворен откакто всички му говорят колко е голям и какъв батко е. Не дава ръка и не се държи за количката като преди. Иска да върви и да пресича сам, вървеейки до мене и хич не си дава зор да побърза. Два пъти ми се е тръшвал на средата на платното, както ни чакат колите да минем, а пък аз и количка с бебе тикам. Единия път така ми падна пердето, че го ошамарих още като се качихме на тротоара.    Не ми се мисли и другият инат като вземе да излиза без количка. Май цяло лято ще си я ползваме плътно.

Фери, много се радвам да те "видя" Липсва ми контактът със всички, които познавам от форума. Чакам и Белверде, Койчева, Блонди, Слънчо, Диди и въобще всеки, който прочете този пост да чукне две три приказки

Здравейте,скоро не сме писали,но реших да се разпиша -гледам обсъждате ходенето без количка,размери и пакости
Месечинка виторога доста се посмях с вас
Да споделя и ние как сме ,с количката ако излизаме се возим -без нея ли сме вървим,до скоро по-излизах без возило /имаме и триколка с род.контрол/ но 2 дни един след друг се беше изморила или и се спеше и мрънкаше и взехме да излизаме с триколката.Лошото е ,че пък на нея,ако е изморена като се прибираме заспива...
Последно ни мериха на 30.04.2014 бяхме 10.560 и 85см .
Пакости не правим фрапиращи,поне сега в момента не мога да се сетя -но вчера сама си отвори вратата и от 10дни сме на бикини без памперс през деня. Това е от нас .