АВГУСТинчета характер проявяват, майките им назад не остават

 Здравейте! Радвам се, че темичката живна, реших да се разпиша и аз
Много бързо лети времето, децата растат толкова неусетно, извъртяха се две години като миг! Може би и на мен ще ми се наложи да почна работа есента, още не е 100% сигурно, но натам вървят нещата, а как не ми се иска някой друг да ми я гледа малката, но няма как.
 Иначе и ние свалихме памперса в края на май, тя сама си поиска да сяда на гърне. Зимата я бях опитвала, защото проявяваше желание, но много започна да ме лъже и спряхме, а и беше студено и неподходящо само да събувам и обувам чорапогащници и панталони. И миналия месец влязохме в един детски магазин, спонтанно реших да й купя едно обикновено гърне, че има музикално, но е малко по-неудобно, и тя още в магазина каза Искам пиш, направо щеше да ревне, и пред магазина я сложих, изпишка се и така разбрах че има желание. Първия ден не й направи впечатление , че се е напишкала, на втория ден се гледаше и се чудеше какво става, защо са й мокри гащите, и на третия ден вече си казваше. Даже понякога забравям като спи да й слагам пампи, и пак е суха, много рядко да се е изпишкала. Явно при момиченцата по-лесно става, нашият батко не беше готов на нейната възраст.
Много приказва, с цели изречения, и е съвсем разбираемо и за околните. Започна да спи по цяла нощ някъде на 1г 6 м, пак от самосебе си. Още си смуче палеца като й се спи. Суче по 2 пъти в денонощието, преди сън, и то за по малко от минута, пак от само себе си намали пътите, бяха твърдо 4 пъти доста дълго време. Храни се сама с батко си на детската масичка от доста отдавна, вечер сме всички на голямата маса, много обича да яде, и салатка и манджа и плодове и общо взето няма никакви претенции, но и аз забелязвам че в жегите по-малко се храни. На кухня така и не я записах и нея, малко след годинката мина на обща храна, като не пържа и гледам да не прекалявам с подправките, готвя всеки ден, даже веднъж на площадката една майка ме попита от някаква частна кухня ли е манджата, викам да от моята кухня. Играят от сутрин до вечер с батко си, измислят си най-различни игри, много се обичат и не могат един без друг, но и често се карат и Матеа реве, продължава да си е ревличка за щяло и нещяло, но само след 2 секунди пак е залепена за батко си и се хилят от сърце.  До много скоро малката спеше до късно, но напоследък се буди много рано, 7.30-8, баща й вика готова е за яслата, става рано, на гърне ходи, песнички пее доста сполучливо, храни се сама, няма какво да я мислиш  Само дето е кърлежче за мама, то това ще бъде проблема, ама ще го мислим.
 До преди седмица носех гърнето като бяхме навън, но я научих да пишка клекнала и сега сме с едно гърне по-малко на разходките, днес даже едно нейно приятелче като я видя как пишка клекнала, поиска от майка си и той така, а той е още с памперса, майка му много се учуди, свали му пампито, той клекна и се изпишка, всичко копират едно от друго. 
Много е ината, каже ли нещо е закон, лъвският характер много ясно си личи, никак не обича да й казват какво да прави, строява ги наред всички баби и дядовци, ръкомаха с пръста и с един надменен тон им се кара ако нещо не е както тя иска. Все още обожава да спи, сънят за нея е свещен направо, и като й се приспи си казва искам лягам и набързо пожелава ека нощ на всички и се запътва сама към кошарата. 
На консултация не сме ходили скоро, но е от фините мацки, макар че си хапва доста, предполагам, е към 10.500-11 кг, иначе е височка.
Ули, и ние сме така с целувките, като се ударят все ги целувам, и тя често се целува и сама ако се удари, голям са майтап. 
Това е от нас май, надявам се повечко мами да се разписват, ще ми бъде интересно! 

Брей, то ще вземем да изпишем темата  

Ние караме само на кухня, взимам и провадийската и варненската и всичко с изяжда! И до там!!! Ниииищичко не кусва от нашата храна. От време на време се излъгва да хапн малко баница или разни тестени неща, дето ги правя вкъщи. Плодове и зеленчуци никакви не хапва   Мляко пие преди заспи и толкоз. Откакто е почнало Световното гледа вечер мачове с баща си и не иска да си ляга, та се принудихме да изгасяме всичко и остава само ТВ, лягат двамата на дивана уж да гледат мач и той след малко е отнесъл плувката  

И ние сме пред махане на памперса, наскоро му купих гащички и потници, най- вече щото за неговите размери няма бодита   Обаче не иска да сяда на гърне, направо на детска седалка на тоалетната.

Увеличихме речника значително, вече му се разбира туй-онуй   Ама е голям инат, като не стане на неговата, пищи като заклан и се тръшка ужасно. Вчера бяхме на кръщене, ама всъщност бяхме около кръщенето, щото до църквата има люлки и познайте къде бяхме ние   Всички съседи вече са ни научили, че всяко прибиране вкъщи е придружно с рев. Няма умора, ако може по цял ден да сме на улиците ще е най- добре, само да види, че хващаме пътя към вкъщи и дава заден  

Иначе аз си ходя на работа, те се гледат с лелята и всичко е наред! Лятото ще го караме по пътищата май, а на почивка ще ходим на есен! Ако някой идва насам, задължително да се обадите, ще ви чакаме със Самито, да си покажем мурафетите  

Това все едно за Ивайло е написано. Явно лъвския характер се проявява не само при нас.

С кухнята отдавна приключихме ние, ама понеже ходим на ясла остава една вечеря. Вече яде от нашата храна, ама и не подбира много, така че не ми е трудно.

Памперса не знам как ще го махаме. Мисля събота и неделя да го оставям без, но през седмицата като е на ясла не знам дали ще има ефект. Най - вероятно през отпуската ще я свършим и тази работа.

Друг проблем ни е бибата. Нея нямам идея как ще я отказваме. На яслата е без нея, но като се приберем , няма вадене. Ще ми трябват няколко дни каляване на нервите.

Говореното ни за момента се свежда до 10 - 15 думички, но за сметка на това жестовете ги е усвоил до съвършенство.

Друго в момента не се сещам.
Поздрави от нас

Не ми говорете за лъвски характер  . Малката е лъв, с асцедент стрелец. Като си знам късмета, ако имам още едно и то сигурно ще е лъв. Въобще мисля, че това е някакъв кармичен урок на търпение от предишен живот 

Ние наскоро регистрирахме първото си тръшкане. На връщане от разходка малката в количката взе да вика дай вида (дай да видя), аз така и не разбрах какво иска да види, и до вкъщи дай вида, дай вида, реев, вкъщи тръшкане и търкаляне по килима, рита, реве та се дере и не мога да я укротя. И така 30 минути, клипче й направих чак. Исках да я гушкам, да ми обясни какво иска, не казва, само реве дай вида и това е. Накрая се умори и заспа на килима, пренесох я в леглото, пробуди се и пак дай видааааааа, в чудо се видях. Дадох й да цокне и заспа и после и помен нямаше. Явно много й се спеше, но определено вече влязохме в бебешкия пубертет.  Преди няколко вечери пък пия биричка и тя взе да реве искам винооо, искам винооо, и си рева съвсем сериозно за това...хем ми е смешно, хем се ядосвам и й се чудя. 
А днес ми спряга глагола "има"-аз имам опашка, ти имаш опашка. 

Нашите кризи са по 1-2 на ден, но са все по- кратки. Сега пищи с цяло гърло не повече от 1-2  минути. Първите пъти беше точно както Диди описва - по 20-30 минути реве и се тръшка на земята и няма укротяване и накрая заспива от умора. Но аз и друг път съм писала, че намерих начин да се справям с това - не му се моля, не му говоря, не го гушкам. Просто се затваряме някъде двамата и аз започвам да се правя, че върша нещо друго и не му обръщам внимание. Един вид там съм, ама не съм. При моето дете действа безотказно! Като види, че е игнориран, сам млъква и идва да се гушне в мен, сякаш ми се извинява. Иначе, ако му говоря и го питам "Какво има" или му се карам, или каквото и да е - още повече започва да пищи! И наистина може да продължи дълго  Навън е по- трудно, защото обикновено започва да плаче, че не му давам да иде някъде. Онзи ден реши, че ще минава през една висока трева и аз като го хванах за ръката, за да заобиколим и край, веднага заду гайдата! В такива моменти въобще не се церемоня да го успокоявам и да обяснявам, той така или иначе е в истерия и нищо не чува и не вижда  Просто го грабвам и се прибирам, ако сме близо до вкъщи или пък се качваме в колата и тръгваме. Може и да си внушавам, но май започна да разбира, че ако почне да пищи, разходката приключва! В това отношение съм категорична, за друго може и да му позволявам разни волности, само и само мир да има, но за тези истерии- не! Винаги съм се чудила на майки, които казват на децата си "Ако още веднъж направиш еди кое си, ще те прибера/ще си тръгнем/ще те ошамаря!" и детето го прави още 10 пъти, ама нищо не се случва и то си знае, че майката само си приказва! Е, аз съм си обещала това да не го правя    Детето трябва да знае, че и за добро, и за лошо - каквото каже мама, това става

Пууууу, голям ферман написах  Благодаря, на тези, които го прочетоха 

П.П. И Сами е Лъв с асцендент Стрелец  Аз съм Лъв с асцендент Везни и направо съм кротушанка 

Борислав имаше една седмица, през която се тръшкаше всеки божи ден и то по 20-30 минути, за абсолютни глупости, в смисъл неща, които по никакъв начин не бих могла да предвидя, че ще го подразнят. Понякога дори не разбирах причината за тръшкането. Нищо не помагаше, пищеше и ревеше, докато не се умори. Тъкмо се уплаших, че това ме чака в следващите месеци и взе, че спря
За гърнето и ние сме до никъде. Сяда, седи 5 секунди, става и си мисли, че това е то Точно 3 попадения имаме досега и толкоз. ЩЕ купувам гащи и аз и колкото и да не ми се щеше това да е начинът, ще пробвам да го оставя по гащи да се намокри и да видим дали това ще го убеди да върши работата където трябва.
Ей, ще добутаме до нова тема май

Аз от тръшкания вече не се впечатлявам - имаше един период, в който чак смешно ми ставаше като почне да се тръшка за нещо, ама тогава тя за какво ли не се тръшкаше. След това отмина, после пак дойде такъв период - явно така ще я бъде - на периоди.
Това, което сега повече ме притеснява е, че забелязвам у Ани някакви признаци на агресия напоследък. Много се надявам и това да е период. Едно време много ме притесняваше, че е душичка миличка и се оставя децата да я малтретират - да я бутат, гонят, да ѝ взимат играчки от ръцете и т.н. След това взе да си отстоява позициите и се поуспокоих, но сега малко мина в другата крайност - баща си много си позволява да го удря, хапе, дере, с мен не смее, защото не я оставям да ми се качи на главата. Онизи ден както се разхождахме и тя размахваше търкалото и викаше, че искала да думка с него хората О.о Вчера пък ми викаше, че искала аз да ударя с чадъра една жена, която случайно минаваше покрай нас О.о Ако се ядоса за нещо вкъщи блъска, хвърля.. Един път се ядоса на един стол и го бутна на земята и го захапа О.О Искрено се надявам да е само период..

От тръшкания отдавна не се впечатлявам. Имаше един период в който непрекъснато се тръшкаше за каквото се сети. Обаче изобщо не му обръщах внимание, пълен игнор. И това отмина. Сега се пробва от време на време, но все -по рядко.

И ние сме доста агресивни на моменти. Батко си така го шамари и му дърпа ушите когато се дразнят, че лошо ми става. Напоследък се опитва и да хапе, ама още не го е усъвършенствал. Мен се опитва да ме скубе и щипе.
Но площадката обаче е кротичък. Няма идея в яслата какво е отношението му към другите деца. Оплакват се само, че се катери по маси и шкафчета.

Аз се впечатлих доста  , щом и клипче направих, но май такова истинско тръшкане при Иво е нямало, той е бил агресивен, крещял е, инатил се е, но така да се търкаля класически по земята не.  Матеа също не го е правила досега, като цяло е кротичка, но пък си е с характер, например не обича изобщо да й правят забележки и да й казват какво да прави, леле само някой чужд човек да се опита с назидателен тон да й забрани нещо, лошо става, нарежда ги с Не, ти, сочейки ги с пръст, кара им се, или пък им казва, не мама и ме сочи че съм с нея, и накрая прави квадратна устата и идва да се нареве от яд че са й направили забележка при мене.  Единият случай беше, когато дядо й й каза да не си лапа пръста, а днес една жена й каза да се дръпне, да не я удари люлката.
Сами, аз накрая и аз я оставих и си върших моята работа, до нея, тя държеше до мен да се тръшка, и като се натръшка заспа...

При нас няма сериозни драми. Случвало се е да се ядосва за нещо и да започне да се мята като риба на сухо. Тогава и аз забелязах, че ако се опитам да я успокоя, нещата се влошават. Оставям я да се набеснее, като седя кротко отстрани и чакам, без да правя и казвам нищо. След като изрази възмущението и емоциите си идва да се гушка и суче. Цялото упражнение отнема няколко минути 

Лелята чака момче 

Здравейте, искам да споделя с вас (защото мисля, че може да е от полза на някои) какво ми сподели, относно агресията у Ани, моя много добра приятелка, детски психолог:

Допълвам (че ми е трудно да едитна от телефона) -приятелката ми  днес ме попита до къде смес тоалетното обучение, " защото обикновено агресивните импулси вървят покрай тоалетната и усвояването на  контрола над пишкане/акане, най-вече акана, води и до намаляне на агресивните импулси

А какво ще кажете за лъв с асцендент скорпион? На мен ми мирише на много гадна комбинация. 

Криско много говори и повтаря всичко, аз му разбирам перфектно, но препдолагам другите хора не. Все пак не прави дълги изречения, ограничава се само до 2-3 думи. Тръшка се също както и вашите деца, но аз не го отразявам, както е казала Самито. Оставям го и той много бързо спира, дали продължават и по 1 минута тръшканиците. А забелязала съм друго, което мисля, че Карп го беше писал. Ако например се сърди, когато искам да се прибираме вече и му казвам "Хайде да си ходим" и той почва да се цупи и мрънка и аз му казвам "Добре, още 2 (5-10) минути ще стоим да си поиграеш и си тръгваме. Винаги е действало, даже понякога сам тръгва, без да е минало времето, което съм му дала. Така например много оби1а тия колички, на които се пускат 50 ст, или 1 лев и се клати там известно време. Е той може да седи и да я "кара" тая кола цял ден. И като реша да го свалям и настава драма. Та винаги му казвам, хайде още 5 минути карай и си тръгваме след това и на няколко пъти той врътне само волата още 2-3 пъти и слиза сам. Това върши работа и, когато сутрин трябва да оставим бибата "да спинка", а той да закусва, казвам му хайде смукни бибито още 2 пъти и да го оставяме да спи. А ако му я  дръпна без предупреждение да я прибирам и почва да реве.  Абе като цяло е послушен много, аз съм много доволна. Не прави някакви грандиозни пакости, всякакви техники са му достъпни и все още са здрави, значи всичко е ок. Не е агресивен, или поне не много и не често. Душичка е, но сигурно когато тръгне на градина ще се промени, там ще има да гледа от другите. 

В момента сме в процес на махане на памперса и мога да кажа, че е пълен дизастър. Една седмица вече пикае къде ли не, опика цялата къща. Прави му впечатление, че е мокър, но явно не му пречи, зашото все още не ми казва когато има пиш. Казва ми, когато се е изпишкал вече. И нямам идея как да го накарам да казва. Какво ли не пробвах, сърдих му се, оставях го мокър, карах му се вече накрая да видя дали това ще проработи, ама не! Слагам го на гърнето, нищо не прави там,само седи, казва "Не пиш" и става. и след 2 мин се е изпишкал някъде другаде... а понякога седи на гърнето и по 5-10 мин. Давайте идеи по-опитните, защото не ми се иска да спирам. Все имам надеждата, че "утре ще е по-добре". А за други работи много бързо схваща и е много умен, а това пустото пишкане защо не ще да го схване не знам, или пък ми прави напук... нямам идея, ама аз нали пък съм упорита коза (козирог) и ще продължа докато станат нещата.

Друго за сега не се сещам, ще гледам да пиша пак скоро.
Вярно ще вземем да изпишем темата

Фери, аз не претендирам да съм някакъв корифей по темата за приучаването към гърне, но ще споделя своя опит, съотнесен с това, което съм чувала/чела.
Първо - в никакъв случай не се карай на Криско при неуспех - най-правилната реакция е просто да го преоблечеш и да му обясниш съвсем спокойно, че така не се прави. Ако се караш от една страна може в даден момент да започне да използва напишкването/наакването, за да те наказва - може да започне целенасочено да си върши работата в гащите, защото знае, че това те ядосва. От друга страна самия процес на научаване на гърне е една "награда", която детето дава на родителя си. Малкото дете е силно привързано към "произведенията на своя труд" (особено акото) и не иска "да си го дава". Любовта към родителя обаче в даден момент надделява - то вижда, че родителя се радва на попаденията в гърнето и "подарява" пишкането/акането си на родителя, за да го зарадва. Това е психологическата основа на съзнателното приучаване към гърне. Ако се караш на детето по-скоро затвърждаваш негативни асоциации у него и е много по-вероятно да забавиш процеса.
Колкото до това, че на Криско не му пречи, че е нашипкан - и аз в началото се притеснявах от същото - Ани не даваше никакви индикации на дискомфорт от мокрите дрехи/гащи. За това аз реших да използвам подход, заимствам частично от един метид за 3-дневно приучаване към гърне. Вкъщи Ани е голичка от кръста надолу - така не чувства "сигурността" на памперс/гащи. Първоначално ѝ давах колкото може да поеме вода и гледах да я задържа колкото може повече на гърнето - четяхме книжки, редяхме пъзели и какво ли не. Много държах да седне в определени по-ключови моменти - преди нощен сън и веднага след това , известно време след хранене , преди и след разходка , преди и след дрямка и преди къпане... В тези моменти е по-вероятно да имаме "попадение". Често тя не искаше да седне - тогава пробвах с "Айде да покажеш на куклата как се седи на гърнето", "Айде първо мечето ще пишка, после ти", "айде мама ще седне на голямото гърне (тоалетната), ти на малкото". Ако твърдо отказваше - не настоявах. При нас разковничето беше в успешните попадения - само няколко успешни попадения (за които трябваше доста време) бяха достатъчни да я научат, че това е нещо "яко" - цялото семейство скачахме, пеехме специална песничка, танцувахме, след това отивахме заедно - тя да го изсипе в тоалетната с моя помощ и да пусне водата. Процеса стана "забавен". Имаше дни, в които направо се отчайвах - след ден на само успешни попадения - пълен отказ от гърне. Имаше дни, в които се изнервях супер много и нервите ми не издържаха...
Навън все още ни е трудно - Ани навън не си казва ако има нещо, затова аз я водя през час да пишка. В началото отказваше твърдо. Бях се отчаяла, защото при баща ѝ пишкаше, а при мен не искаше. Тогава отидох да видя какво правят точно и установих, че той я държи по друг начин - пробвах и аз и от тогава имам 100% успеваемост - явно не ѝ е било удобно. Освен това гледам да я водя на място по-далече от децата, защото много се разсейва иначе и не може да се съсредоточи да пишка. Гледам и да не ѝ прекъсвам играта, защото тогава се изнервя и отказва да прави каквото и да е. Ако мисля, че ще ми откаже да ходим да пишка пробвам с "Айде да отидем да намерим някое охлювче" примерно и чак след като отидем ѝ казвам "айде първо да се изпишкаш само". Но навън изобщо започнах да я пробвам след като увладя съзнателното пишкане - да може да седне на тоалетната и като ѝ кажа "Айде сега да пишкаш" тя съвсем съзнателно да се напъне и да се изпишка. По това време беше се научила и да задържа известно време - ако я хвана навреме и ѝ кажа "Чакай! Чакай малко!" тя стиска докато отидем да я изпишкам. Навън все още е с преходни гащи (training pants).
Към момента при анс не е завършило обучението, но мисля, че имаме голям напредък и инцидент става 1 път на 2-3 дена някъде. Следващата ми цел е следобедната дрямка.
Надявам се, че поне малко съм била полезна с моя опит. Успех!

Допълвам: когато липсва чувство за дискомфорт от напишкването, се препоръчва незабавна смяна, при напишкване/наакване, за да може да се сформира базисно чувство на нормално състояние на нещата да е сухотата и чистотата.