Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XL

на мен Хобит ми хареса

12 Years a Slave заслужава всички натрупани през наградния сезон суперлативи. Че и още отгоре. Филм, който не просто завладява, но и повлича в бездната на пулсиращото си отчаяние, непрогледния си мрак, и (изумително, но факт)- на безкрайния си оптимизъм. Оптимизъм, пораждащ се от простичкия факт, че борейки се за оцеляване, всъщност човек може и да живее. При това да живее достойно, макар и в окови.
След досегашните ми сблъсъци със Стив Маккуин бях твърдо убедена, че няма да дочакам от този точно режисьор филм с история. По-скоро превръщане на историята в етюд (етюд за насилието и волята в "Глад"; етюд за самотата в "Срам"). "Робският" филм обаче си имаше пълнокръвна история- при това разказана сравнително семпло, без обичайните дълги-предълги кадри, кръгово повтарящи се сцени, и шокиращо разголване. Не че ги нямаше и тези елементи, но в случая не бяха водещи. Водеща беше историята и всеки хитър режисьорски трик служеше за разгръщането и. Не разбирам особено от режисура, но нещо ми направи огромно впечатление като зрител- как Маккуин успява така да композира своя филм, че в един момент усетих как възприемам в равна степен с всички свои сетива:
*визуално- следейки пресичащото тръстиката острие; ръцете на берачите на памук; ходилата на Соломон, опитващи се да докоснат лепкавата кал в отчаян стремеж да запазят живота; камшика в ръцете на Епс
*вкусово- утре ще си купя къпини
*звуково- долавяйки песента на цикадите; негърските химни; перките на кораба, порещи водата; плача на Патси. Улових се как "дишам" в ритъма на историята- актьорите ми говореха с тона на своето дихание повече, отколкото с пестеливите си реплики- дали яростно-накъсаното на Фасбендер, или притаено-страдалческото на Лупита Нуонго, или истерично-злобното на Пол Дано
 
Крайното ми усещане от този филм е за комплексно съвършенство- страхотна история, изиграна брилянтно от всички актьори (трудно ми е да отлича когото и да било, дори и наистина неземните Фасбендър и Еджиофор- би било обидно спрямо останалите), невероятна визия и атмосфера.
Забележки имам само две- включването на Брад Пит ми се стори леко плакатно и финалът донякъде мелодраматичен и несливащ се с цялостната концепция. Но тези дребни детайли никак не повлияха на цялостната ми възхита. Препоръчвам страстно!

Ясно, значи той ще вземе за най-добър филм (ако Опра не надцака играта и не вземе "нейния" )

Bullet to the Head - http://www.imdb.com/title/tt1308729/?ref_=nv_sr_1
малко скучен ми беше, но на мен такива с ченгета по принцип са ми скучни

Freedom writers
http://www.imdb.com/title/tt0463998/



Биографичен/Криминален/Драма

История за една млада учителка, дръзнала да работи с клас, в който са събрани деца от различни етноси, банди, гета. Сюжет,режисура, емоция, актьорска игра - на ниво. Рейтинг в IMDB 7.4

12 Years a Slave - Не знам при вас как е, но аз винаги сядам да гледам такъв тип филми със специална настройка, защото знам какво ще ми причинят.

Е, този филм не оправда очакванията ми. Тази история можеше да попадне в ръцете на друг режисьор.
Оскар ще получи, разбира се. Заради темата.

Интересно ми е какво не ти хареса.

Права си- Оскар ще получи заради темата. Останалото е прекалено добро за академична награда.

Не казвам, че не е добър филмът. Добра игра, красиви детайли - ок.

Като най-обикновен консуматор на киноизкуството, очаквах този филм да ме стисне за гърлото, да ме накара да изпитам гняв, да предизвика в мен сълзи и да не мога да заспя. Така ми въздействат този тип филми и затова сядам да ги гледам с известна доза, как да кажа... страх - от това, че дълго време ще усещам въздействието им. Този не успя да ме разтърси, а очаквах точно това.

Отделно имаше моменти, в които ми ставаше скучно.

А това пък направо съсипа филма (за мен) :

Брад Пит отново спасител   А репликите му... няколко изречения направо ги издекламира като пионерче пред строя.
Финалът, вместо да е трогващ, предизвика в мен само облекчение, че филмът свърши.

пп Още нещо, което не ми хареса - твърде много персонажи - всеки със своята тъжна и интересна история, които някак "разпиляха" филма.

При мен пък се получи точно обратното. Знаейки кой е режисьор на филма, знаейки, че Фасбендър обичайно ме оставя пасивно-равнодушна, слабо познавайки останалите актьори, очаквах да не откликна емоционално. А бях разтърсена.
Както винаги- въпрос на възприятия. И очаквания.

http://www.imdb.com/title/tt0406754/?ref_=fn_al_tt_1  Евиленко уау  

Да, ако тази история беше попаднала в ръцете на друг режисьор, всички тези твои очаквания можеше и да се сбъднат. Но точно този режисьор винаги е дистанциран и студен, като хроникьор на фактите, без излишна емоция. Предните му два филма са изключително трудни за гледане, за този се е постарал да е "по-преглъщаем".
Не съм убедена, че ще вземе Оскар, не и в конкуренция с The Butler.

Може и да сте го виждали вече, но е идейно
http://www.youtube.com/watch?v=DnKcTTPUjyU

Rush препоръчвам с две ръце, не само заради слабостта ми към Формула 1, но наистина много добре направен филм със стойностни диалози и някаква носталгия или по-скоро усещане за липса към време, в което дори не съм била родена, когато спортменството е било на съвсем друго ниво...

и един лек приятен шведски филм, без претенции за изключителност - Его http://www.imdb.com/title/tt2287715/

не препоръчвам биографичният филм за Майк Тайсън, що за недоразумение?!
не препоръчвам и досадния Don John - ДГ Левит съвсем се е сбъркал да приема подобни роли...за Скарлет Йохансон важи същото, а Джулиън Муур просто ме отврати

ще гледам 12 years днес...

Момичета, ходи ми се на кино,
кой филм си заслужава да гледам -
Съветникът http://www.start.bg/lenta/cinema.php?movie_id=2259
или
Тайният живот на Уолтър Мити http://www.start.bg/lenta/cinema.php?movie_id=2391
или??