

Изключително съм очарована и доволна от д-р Славчев като човек и професионалист! Цялата си бременност следях при него и раждах с негова помощ! Той е млад лекар, но изключително опитен и отдаден на пациентите си. Даже често се чудя как жена му изтърпява липсата му. Имам чувството, че е нон-стоп на работа
хахха
натиска ме по корема, но нищо....и като почнаха да се питат с акушерката какво да правят ей тогава вече бая се притесних. Чела съм разкази на жени как на 3-тия напън бебетата излизат, а аз се поузорих. Нещата, от които най-много се страхувах бяха да не стигна до секцио и форцепс. Благодарна съм на д-ра, че не използва този варварски и нехуманен метод на израждане. И по време на раждането му казах: "Никакъв форцепс!!!!".... Той каза, че не прилага форцепс и няма млад лекар, който да може да го приложи и е абсолютно против използването му. Това много ме успокои, макар да бяхме говорили и по-рано за това исках пак да го предупредя. И така, изправиха ме и ме оставиха да се помъча малко сама, права, за да видят дали ще тръгне бебето. Но уви нищо не стана
Д-рът ме гледа, анестезиолозите ме гледат и чакат д-ра да им даде сигнал, за да поставят упойката, че им беше казал да ми дадат само още 10мин още, а аз си викам на акъла: " Силвио, стягай се, нямаш друга възможност да родиш нормално, или сега или никога, че секциото чака..." А аз така исках да родя нормално......И така, все едно ми дойде някаква сила или бебо ме чу ( а може би и Господ) и след час и половина напъни моят Калин тръгна и се появи на бял свят. Охххх, олекна ми! И всички бяха много щастливи, особено единият анестезиолог - млад мъж, си спомням как се радваше и ми се усмихваше
))) После д-р Славчев сподели докато ме шиеше, че съм била класически пример за форцепс. По главичката на бебо имаше охлузвания и натъртвания, а после и малко хематомче се появи, но се оправи. След 2 седмици нямаше физически следи от мъките, нито по беб, нито при мен
А, аз се чувствам най-щастливата жена. Толкова много го исках това бебче и след година и половина успях да забременея, та раждането въобще не ме плашеше, даже обратното много се вълнувах, че ще родя своето злато там, където и аз съм раждана. За мен това беше едно невероятно изживяване, а дните в болницата най-щастливите в моя живот.




Препоръчани теми