Споделете мнение за д-р Станислав Славчев АГ - Окръжна болница

Благодаря, ще говоря! Лека бременност на всички мамчета   

Здравейте дами,

по време на бременността вие ми бяхте много полезни, затова се включвам да споделя моя опит и мнение по различни въпроси. Крайно време е да върна жеста и аз да съм ви полезна.
Иска ми се да споделя само хубави неща за доктор Славчев, но ще бъда откровена.
Не съм от Варна и не знаех към кого да се обърна, когато разбрах, че съм бременна, затова се консултирах с личната лекарка и тя ми препоръча д-р Славчев. При първото ми посещение при него той ми каза, че ако не съм доволна имам право да го сменя. При всички консултации гледа на видеозон, което е добре, защото по здравна каса се полагат само 2 или три прегледа. Освен това не се заплаща допълнително. Отговаряше на всичките ми въпроси и се държеше любезно. При него направих и преглед за синдрома на Даун и отново бях доволна.
Терминът ми беше на 12.03.2015. Към края на февруари той ми каза, че ще родя по рано и да имам готовност. Дойде 12.03, но няма признаци, че ще раждам. Тогава му споделих, че цикълът ми е на 35 дни, а не на 28 и тогава той сметна, че терминът ще е към 19 март. Дойде 19 март, но пак нищо. Тогава се разбрахме, че ако до 26 не съм родила, ще ме приеме в болницата.
На 24 вечерта към 8 часа вече получих болки. Уговорката беше, когато контракциите станат на 6-7 минути да му се обадя и да се запътя към болницата. Но странното беше, че към  00:00 часа контракциите бяха на 2-3 минути, а в същото време нямам усещането, че ще раждам. Знаех, че това не са истинските родилни контракции, но се страхувах за плода, не знаех какво точно се случва, затова в  2 часа вечерта отидох до окръжна, за да ме прегледат дежурните и да ми кажат какво е състоянието ми.
Направих ми запис и потвърдиха, че контракциите са на 2 минути, но са слаби т.е. все още няма да се ражда. Разкритието ми беше все още 1 см и половина, каквото беше при последния преглед преди 3 дни. При прегледа потече ярко червена кръв, което притесни лекарката, затова се обади на д-р Славчев. Той каза да се прибера вкъщи, да пия нош па, за да поспя малко и сутринта да отида да ме прегледа.
Прибрахме се, пих нош па, но полза нямаше. Така изкарах до 7 сутринта. Беше ужасно, още повече, че нямаше поне разкритие.
При прегледа сутринта разбрах, че вече имам 4,5 см разкритие и ще се ражда вече. Пак се прибрах вкъщи с уговорката в 15:00 да отида с багажа, за да ме приемат.
В 16:00 вече бях в болницата, но през деня нямах силни болки и разкритието беше 5 см.
Започнаха процедурите - тук легни, там легни, тук се разкрачи  и т.н. и докато се осъзная какво се случва ми сложиха система с окситоцин, което е най-големият ужас, защото не ми позволяваха да ставам. Болката е поносима, поне за мен, но в изправено положение. В легнало положение е истински ад. Докторът беше през цялото време до мен, питаше ме дали искам обезболяващо.
Акушерката все ме питаше усещаш ли, че ти се ходи до голяма нужда, но уви, няма подобно усещане, нито напъни. Така за около час получих още 5 см разкритие и най-накрая раждането започна. Прехвърлиха ме на магарето, но контракциите бяха през около 5 минути, даже ги усещах по слаби и никакви напъни.
Започнах да напъвам, но не се получаваше нищо. Славчев ми каза, че изобщо не му помагам и че бебето имало нужда само от един напън, за да излезе. Така започнаха да се редуват доктора и едната акушерка да ми натискат корема. Спокойно, това не боли, въпреки, че звучи страшно.
Славчев повтаряше, че не му помагам и че съм била за епизиотомия и форцепс, ужас. Тогава му казах да ми направи секцио, а той отвърна, че било късно или с думите си искаше да ме мотивира да напъвам и да не се отказвам. Всичко продължи 1 час. Дори акушерката казваше: "Погледни, контракциите са слаби и през 5-6 минути". Питах ги да ми кажат какво да направя, защо не се получава, защо не напъвам правилно, но така и не получих отговор. Не съм викала и крещяла, бях чела много, но едно е да четеш, друго да го направиш. Най-накрая решиха да ме оставят да минат две контракции без да напъвам и при следващия напън родих без да усетя.
После коментарът беше, че  за първескиня било като по учебник.
Това беше най-щастливият момент в живота ми и повече не ме интересуваше нищо друго.
В следващия момент бях обвинена от доктора, че бебето не е преносено и че не си зная датата на последния цикъл, което не беше вярно. И както нямах вече сили и не бях пила вода от сутринта започнахме да спорим по въпроса. Обясних му, че нямам съмнение относно датата и съм категорична в точния ден, а той ми обясни, че съм имала друг цикъл, за който не си спомням ....
Тогава му отговорих, че вече нямам сили да споря и че е ядосан и затова ще замълча вече, но съм категорична в датата. Освен това при първия преглед и при следващите той каза, че датата, която му казвам съответства на 100 % с това, което показва видеозонът.
След няколко минути явно се успокои и ми се извини.
След това продължи с другите процедури - излизане на плацентата, почистване и шиене. Тук всичко си беше добре и безболезнено. Като цяло бях пощадена, защото не бях срязана и имах малко шевове, които после слабо наболяваха.
Всеки път, когато беше в болницата идваше да ме види и да ме попита как съм. Обясни ми кога да отида на контролен преглед. Като отношение всичко си беше наред.
Най-лошото разбрах на следващия ден. Бебето имаше кефал хематон на главата - нещо, което получават 1% от бебетата и то обикновено при раждане с форцепс. Това се е получило от непрекъснатото натискане, което ми беше оказано и триенето на главата на бебето в шийката на матката. За мен всичко беше безболезнено, но не и за бебето. Мисля, че това нещо можеше да бъде предотвратено.
Моята грешка е, че така и не говорих с доктора, че не искам окситоцин. Мисля си, че ако бях получила разкритие по естествен път всичко щеше да е много по-лесно и за мен и за бебето.
Тези дни в болницата бяха ужасни и се обвинявах, че съм причинила това нещо на бебето.
Не знам кой е виновен, но това е моята история.
Знам, че когато жената е бременна и ражда единият и крак е в гроба, колкото и грозно да звучи и понякога и най-добрите специалисти не могат да ни спасят.
Моят съвет към бъдещите майки е да не позволяват да им слагат системи, ако това не е крайно наложително и да обсъдят всичко, което ги вълнува относно раждането с доктора.
Успех на всички бъдещи майки, мислете си позитивни неща, ако можете посещавайте различни курсове - за дишане, йога за бременни, за медитация и т.н, мисля, че ще са ви от полза при раждането.

desito876 радвам се, че сте сте добре с бебето въпреки, че не е било никак леко.. аз също имах слаби контракции и ако не ми бяха сложили система окситоцин сигурно щях да се мъча поне още ден- два, което за бебето не е добре. И мен ме натиска док по  корема и много ми помогна ,защото след 24 ч. контракции и напъни вече нямах сили.. това са обичайните неща с които лекарят може да помогне за раждането, с цел да стане по- бързо за да не се мъчат и майката и бебето. Казвам го като втора гледна точка ( не искам да оборвам твоето мнение    ) защото бъдещи мамчета да не се плашат от тези процедури- има случаи в които има нужда да се прилагат  и това си го преценяват лекарите според случая.
а за хематома... получава се и от натиска на бебето в таза преди да се завърти и не е чак толкова голяма рядкост.

За мен раждането беше лесно и безболезнено, ако изключим системата. И след самото раждане благодарих на всички за помоща и подкрепата.  Единственото нещо, което ме притесняваше е състоянието на бебето.

desito876 при мен беше същото. Два часа ме натиска славчев. Не боли така е - само ми се появи жълта черта, която отмина на следващия ден. Също повтаряше че не му помагам, а аз му казвах че не изпитвам никакви напъни. По едно време и аз го молих за секцио . На мен ми бе най-неприятно, че ми спука околоплодният мехур и ме сложиха на окситоцин, без да ме предупреди и въпреки, че бяхме обсъждали раждането. Аз не исках такива индукционни мерки да ми се прилагат. Моето дете горкото също се роди, но с две хематомчета. Толкова сълзи изроних и все още се чувствам виновна. А най-лошото бе че новините се сипеха една след друга и бях съсипана първите два дни. Първо научих че има хематомчета. след час дойде д-р Абди и ми каза че ще го вземат в залата за фототерапия, защото ако има и жълтеница, нещата ще се усложнят, когато се абсорбирала кръвта от хематомите. Отново започнах да плача. Вечерта пък горкото вдигна температура и от изследването разбрах че ще му дават антибиотик. Питаха ме дали съм боледувала през бременността, аз отговорих че съм боледувала три пъти, казаха ми че от там ми е тази дихателна инфекция. Отново сълзи. И после като се замислих че горкото все още не ми позволяха да го кърмя понеже се бе нагълтало с околоплодни води. Абе тежко ми бе но ми е жив и здрав синът и сме си вкъщи.

Радвам се че сте добре,

аз през цялото време сдържах сълзите си, защото си казвах, че нямам право да се отчайвам и криех всичко от близките, за да не ги притеснявам и сдържах всичко в себе си. Сега като чета твоята история вече не мога да си сдържа сълзите.
Мислех, че моят случай е рядко срещан, но явно не е така.

Само едно не мога да разбера, защо слагат тези системи. Казвали са ми за плевенските болници, че там предлагали хапче, с което всичко било по-безболезнено и приключвало по-бързо. Ако някой има няблюдения и опит, ще се радвам да го сподели. Все пак трябва да съм по-информирана за следващото раждане.
Другото, което не си обяснявам е, че на някои родилки им позволяват, даже ги карат да се разхождат и да стоят прави, когато са на система, а на други им забраняват.
Повечето ми наблюдения са от плевенски болници, понеже съм от този край и имам приятелки, които са раждали там.

Защо се практикува това слагане на гърдите на бебчето за малко след раждане? На мен втория път ми го сложи, когато раждах при Славчев, но за първия път-нямам такъв спомен,а раждах естествено...

Другото, което исках да питам е - дали в началото на бременността д-р Славчев би могъл да определи гестационната седмица, я която сте ако не се знае датата на последния Ви цикъл. Апаратът позволява ли го ? Кога докторът успя да види при Вас пулс на бебето - в коя седмица? Благодаря !

DoriH и desito876, вашите истории за пореден път потвърдиха правилността на решението ми да не раждам при д-р Славчев! Така третото ми раждане протече точно както исках - без системи, разхождайки се до последно, без да съм овързана с апарати за тонове и превиваща се от болки заради лежане по гръб, без натискане по корема (при второто ми раждане в ОБ, но с друг доктор, пак ме натискаха по корема, в резултат на което сина ми имаше кръвоизливче в едното оченце, а мен ме боляха ребрата поне месец след това; явно им е практика), с късно прерязване на пъпната връв и веднага след това - поставяне на гърдата, за да засуче. Радвам се, че с бебчетата вече всичко е наред, но ви съчувствам, че сте преминали през това!


Като се роди бебчето, за него самото (а и за майката също) е най-добре да бъде гушнато кожа до кожа и дори да засуче малко. Бях чела преди време, че гърдите на майката миришат също като амниотичната течност, в която до преди малко е плувало човечето, затова така се чувства по-сигурно и защитено след травмиращото преживяване на раждането. В много страни дори не ги къпят веднага след раждането, само ги позабърсват с кърпа, и са непрекъснато гушнати в майките си през първите часове.

Защо, за Бога се практикуват такива неща все още??? Без думи останах...

Момичета, съжалявам за това през което сте минали и вие и дечицата ви, но всяко раждане е различно, при едни се налага едно, при други друго. Няма как да кажете - това е практика, или така правят в еди коя си болница. Аз съм раждала (естествено) два пъти, в два различни града, в две различни болници, при двама различни доктори, и при двата пъти не са ме натискали по корема, нито са ми пукали мехура, нито са ме карали да лежа, освен когато се прави запис на тонове...Няма как да знаете ако не бяха направили това или онова какво щеше да се случи....Радвайте се на децата си, и на това че са живи и здрави! 

Всяка една жена, която стане майка осъзнава, че тогава животът и продобива смисъл и цел. Ние всички се радваме на децата си, но сме длъжни да бъдем откровени и да споделим истината и само истината. Това е единственият начин да си бъдем полезни.

На мен също Славчев ми натиска корема, но веднъж, на последния напън. И аз не усещах напъни, но пък усещах контракцията и тогава напъвах, така ми каза той. И на 4-я напън дъщеря ми излезе. Но и тя имаше кръвоизлив в окото и доста време мина докато премине.

Момичета, единственото, което мога да ви кажа е да се радвате на децата си, и за следващо раждане да прецените добре как и при кого ще раждате. Аз бих се следила при Славчев, вероятно и бих родила отново при него, но може би ще търся и други опции.

Привет! Да се включа с въплос, ако някой може да помогне. Знам, че Славчев не прави запис на тонове, но къде мога да отида за да ми направят?

В родилното в Окръжна, 20лв. е.

А щак става записването на час или мога по всяко време да отида?