Коледа наближава, а коремчето на МАЙ-ската мама наедрява- Тема 6

Е, май дойде моментът, докато *** спи, да разкажа накратко за моето раждане, надявам се нормално раждащите да не ми се сърдят, че го наричам така Не че има нещо кой знае колко специално, но все пак е опит и все пак си е моето прекрасно раждане. Що ли се обяснявам толкова?! 

Та така, мисля, че се почна на 4 февруари към 16 часа (без да броим, че реално нещата стартираха на една доста по-ранна дата, а може би дори преди това  !) Като начало, отново се явиха тъпите (контраст с "остри") предменструални болки ниско долу, които чат-пат обхващат кръста -- но в крайна сметка нищо регулярно. Към този момент изобщо и не подозирах, че дефакто раждам.

През цялата бременност страдах от жесток запек, така че за напъване при мен не може да се говори, но със сигурност усетих червата си пълни (това често го усещам, предвид проблема ми, тъй че не е признак) и реших да си сложа свещичка Eva Q, за да се почувствам по-комфортабилно. Освен това изпих едно извънредно хапче от ония за задържане (напълно излишно, а и опасно може би, ама нали се гонеше дата) и легнах да спя.

Явно интуитивно нещо ми е подсказало, че "страшното" дебне, защото спрях всякаква храна (а два часа по-късно включих и на режим гадене ) Поспах до 18 и започнах да се въртя от кълка на кълка. Болката беше намаляла, но остана странно и необяснимо чувство на дискомфорт, което не можеше да се определи като болка и да се локализира, просто цялостно неразположение. Реших да рискувам и да си взема душ. Опитах да постигна и някаква хармония в пубисното окосмяване, ама -- ядец. 

Въпреки всичко дотук, чак към 20 часа взех да се замислям дали да не тръгнем към АГ-то  , с идеята да помоля нашите да останат с каката (че сме доста сложни), а едва в 21, след първите 2-3 регулярни, болезнени (но не чак токова) контракции, вече категорично реших, че ще се заминава, па ако ще и да ме върнат. Сложих си грим -- за пръв път от цял месец, повърнах си, тоест опитах, защото положението стана напечено и гаденето се засили, но не успях да се облекча хич. Ето в този момент раждането сякаш се отключи.

Докато слезем и се качим в колата, контракциите бяха вече на 7-8 минути, а докато стигнем до АГ, станаха на 5-6, но не бяха чак крайно болезнени. На рецепцията ме попитаха имам ли доктор и се оказа, че той по случайност е в болницата, при това на път обратно за вкъщи, заради отчасти фалшива тревога, тоест бъдеща майка, която ще бъде настанена в отделение "Рискова бременност", за да си дочака раждането. Рецепционистката рече: "О, д-р еди кой си случайно е тук! Това сигурно е поличба!" За мен поне беше, и то в няколко аспекта. 

Приеха ме веднага, провериха ме за разкритие -- 3 см. и върви напред (този път си ме боля доста, но не ме прегледа моя док, а и явно при разкритие боли). Обадиха се на д-р С. да остане в болницата и започнаха да ме подготвят за секцио по спешност. Минах клизма, УЗИ, a току преди записа на тоновете, контракциите вече бяха на около 3 мин. (м/увременно док се беше се качил в отделението). Закачиха ме на монитор за запис на тонове и се оказа, че имам завидни контракции "... да ти се ненадява човек.", както се изказа док.  А после вика, "Е, то на чужд гръб и 100 тояги са малко." Все пак знае, че за пръв път изпитвам такова нещо. А -- забравих да добавя, че вече си се гърчех ала същински червей. 

Таман да ме свалят от монитора и усетих един ужасно болезнен ритник ниско долу (след пика на една контракция). Рекох си,  „Какво прави туй бебе, бе!” След малко разбрах, че бебенцето мило няма нищо общо. Беше ми се спукал спонтанно околоплодният мехур и водите рукнаха като бистър (слава Богу) поток. Естествено това засили контракциите и като болка, и като честота, и на операционната маса бяха вече на 30 сек., без право на почивка. Ами да, рекох си, ето още една поличба -- след цял месец в стаята на изтеклите води (това е една друга история), бива ли да родя със запазен мехур?

Свалиха ме в операционната насред бурните контракции и ме вързаха на масата да мирувам, а ми идеше да раздавам къчове. Можех само да вия и изпълних дълга си така, че цялата болница да е наясно, че раждам. Е, не съм толкоз истерична, но си болеше яко, несравнимо с нищо, което съм изпитвала досега, дори с най-силния мигренозен пристъп или с най-болезнената менструация.

Тук е редно да направя едно уточнение: „истинските” контракции (онези, които водят до раждане) действително се усещат като мощни вълни, които те лашкат до пълно изтощение. Но в крайна сметка за мен усещането беше и приятно -- за първи път изпитах истински родилни мъки. Секциото, с което се роди каката, беше по спешност, заради нейните губещи се тонове, и аз пак имах 2-3 см. разкритие при приемането, но, Бога ми, хич не съм ги и усетила...

След цигара и половина време (за анестезиолога цигара и половина, за мен - цяла вечност), през което успях напълно да се насладя на контракциите, а всички в реанимация -- на неистовия ми вой, си получих спиналната и постепенно болката изчезна, а аз трябваше да се обезчувствя от кръста надолу. Е, не стана баш тъй, и понеже пак затанцувах на масата, ме поприспаха за има-няма 15 минути, но като се събудих, *** си беше отишла, а докторите кротко ме шиеха. Подадоха ми очилата, за да си видя розовата гривна -- идилия...

Разплаках се от умиление чак 3 дни по-късно, когато все пак успях да почувствам, че мръвката, която съм закърмила, е моята втора дъщеря.

Дали заради първото цезарово, дали заради второпоредността на раждането (или заради двете), но този път боля истински и всичко се случи светкавично бързо. Радвам се, че го изпитах, но ме е срам, че не си дочаках датата на цезаровото и ме е яд, че проспах и втората си щерка. Каквото било, било...

При мен секцио се наложи заради счупване на опашната кост година преди това и заради предположения за много омотана пъпна връв и не добри тонове. Приеха ме на 31.12 с 4 см. разкритие, без грам болка. АГ-то, коята ме приемаше вика "Не може да не те боли, 4 см. не стават без болка" , е да, ама нямах Цял следобяд на тонове, до мен на леглото имаше друго момиче с чести контракции, а персонала в съседната стая се черпеха за НГ, но ни наблюдаваха стриктно. В един момент момичето започна да ражда, взеха я в родилна зала, но нещо се случи, няма да разкажа, беше страшно, но всички реагираха и ги спасиха и майка и бебето. Обачееее мен яко ме хвана нервата и направо треперех от страх. Няма да забравя по ТВ новогодишната програма, майка ми звъни през 5 минути, цялата компания се събрала да празнува, таткото не казал на никой и чупи пръсти   Към 23 часа вече нямаше за къде да се чака, подготвиха ме и хайде в операционната. Един доктор се появи.с фотоапарат и пита искам ли да снима. ДАЛИ ИСКАМ??? ЕСТЕСТВЕНО!!! Вечно ще съм му благодарна! В операционната вече треперех като лист от студ. Както е казала Лоли, не е студено, просто не можех да се контролирам Упойката я усетих като ужилване от пчела. Мноооого ме беше страх да не би да не ме хване и да усетя всичко. Мъчих се да си мърдам пръстите, не успях, но пулса ми беше около 150 и за малко.да ме приспят. Анестезиоложката ме пита от какво ме е страх. Аз казах "да не усетя като ме срежат", а тя каза"вече те срязаха"...и се успокоих. В тозимомент навъ гърми и трещи, Нова година, все пак В момента, в който започна химна, съвсем буквално, я извадиха и ми казаха да погледна на ляво, за да видя в отражението на прозорците как я подават на сестрата. Трябваше.да й асистират, за да поеме въздух, което ме притесни, но трая много кратко. В този момент доктора каза "Млада госпожице, на химна е редно да сме прави" И така, само хубави.спомени имам. После боли, да, но в стаята бяхме 4 секциота и 4 нормални раждания и никоя от нас не беше в състояние да седне и стане без половинчасиви приготовления Сега си имам клип с раждането на Ева и сме го гледали десетки пъти.