Как се разкърмихте ?

1.Чувствах че това е най-правилното и най-доброто. Бях твърдо решена че ще успея въпреки всичко!

2.Понеже с баткото неуспеха беше пълен, по лекарски препоръки, след месец мъчитевлно кърмене направих мастопатия на двете гърди. Съответно бях посъветвана веднага да спра кърмата и дойде акушерка която ме стегна здраво с бинтове за 2 седмици(това звучи садистично сега като се размисля ). Бучки останаха в гърдите и аз толкова много години все се питах, добре де ако имам второ дете какво ще се случи с гърдите ми, как ще кърмя щом съм със запушени канали? Забременях и започнах да търся инфо в нета, казах си не може да няма. Инфо  точно по въпроса не открих, но намерх Бу в чата и започнах да чета форума, да  я дебна и досаждам с купища въпроси на които тя търпеливо отговаряше.
3.Съответно се заразих от нея/Бу и от другите добри мами пишещи и съветващи , защото и се възхишавах на ентусиазма с който се помага на майките в нужда. 
4.Винаги преди да си легна сядам да почета форума или да понапиша на някоя тревожна мама съвет или просто да я успокоя, че решение винаги има, защото помня колко объркана и тъжна бях в незнанието си. Просто го правя защото имам нужда поне малко да върна жеста! И да има повече щастливо кърмещи мами!

Как взехте решението да кърмите ?
Аз съм кърмена да 1г3м , от дете съм слушала какво щастие е било за майка, когато ме е кърмила. След като забременях започнах да чувам от тук-от там, че вече никой не кърми, момичетата нямали кърма. Искрено се надявах да съм като майка...."да имам кърма"

Как стигнахте до форума ?
Открих форума от линк на сайт за кърмене


Как станахте такива ?
Особено се ентусиазирах, всъщност съм горда с това, което правя, откакто прочетох за изключителната полза на кърмата за бебето. Преди знаех, че е важно, но не предполагах че просто е жизненоважно. Това е най-добрата основа, която майката може да даде на своето дете. Най-добрият старт.
Защо го правите ?
Чувствам се щастлива, радвам се на здраво бебе. Това е най-естественият и здравословен начин за хранене на бебето. Най-точно е изказването, което Хедра е сложила под аватара си"Кърменето не е просто хранене, а начин на живот"

Как взехте решението да кърмите ?
Винаги, когато съм се замисляла за дете съм знаела, че ще кърмя, така, че до вземане на решение не се е стигало, то се подразбираше.

Как стигнахте до форума ?
Един ден на работа седнах да търся инфо за бременността, и развитието на ембриона по месеци и така открих форума. До 45 дневният отпуск преди раждането само четях отчетния форум на мамите декемврийки`05, докато една от тях не ми прати ЛС  да пиша по нещичко и така се гмурнах във форума - та до ден днешен!

Питане и към " безобразно особените  ентусиастки " :
Ами за съжаление още е рано да се каже, че съм от тях, но се надявам дасе кърмим дълго и успешно, това зависи и от желанието на малката бебета.

Защо го правите ?
Защото няма по-полезно за детето, и по-приятно и за двете ни общуване.

П.П. А и как щях да я успокоя днес след ужасното ДТК, ако не беше кърменето?

Не съм си правила планове дали ще кърмя,просто имах вътрешно желание за това.Още в петия месец започна да ми тече коластра и аз се радвах.Когато малката се роди и ми я дадоха веднага с трепет я сложих на гърдата и така до днес...

Кърмя, защото това е най-естественото нещо след раждането на дете. Нали за това са ми гърдите? С кърменето не само храня детето си, аз съм свързана с него. Преди да открия форума се надявах да кърмя поне до 6-ия месец. Всички млади майки, които познавах, имаха неуспешно кърмене. След участието си във форума получих толкова много информация и сега съм безкрайно ентусиазирана да кърмя много дълго. Благодаря на създателите на този форум

И аз така.

Моя е грешката, че по време на бременността не съм се ограмотявала. Смятала съм, че има кой да ме напътства, ако ме разбирате. 

Открих форума случайно, когато бебето ми беше на месец и половина, и вече бях допуснала някои грешки. Успях да се коригирам и да вляза в час за много неща относно захранването и храненето.

И най-важното - ако не бях се убедила, че има още много дълго кърмещи мами вероятно още на 8-9 месец щеше да ми се е появило угризението, че правя нещо нередно.  

Не знам дали съм от особените ентусиастки, но сега съм много по-спокойна и уверена, че постъпвам правилно.

Да си призная, аз малко се различвам май.  Но поне съм пример за това, че и най-ненавитата майка може да кърми успешно! Когато бях бременна първия път, мислех си, че няма да кърмя и един ден  Струваше ми се безумно, щом хората са измислили адаптираното мляко, да давам на бебе да ме дърпа за гърдите  Край мен нито една приятелка не беше кърмила и пример нямах никакъв. Майка ми твърдеше, че да се кърми значи да се мъчи детето от глад. Родих секцио, съответно в началото нямах кърма и 6 дена в родилното бебето си го храниха с АМ и той не пожела да засуче от мен. Мъжът ми обаче е върл привърженик на всичко природно и не можеше дори да си представи, че няма да кърмя бебчето. Когато ни изписваха от родилното, една акушерка ми каза: "Не му давайте нито капка АМ от шише, дадете ли му веднъж, ще се отбие", поне добре ни е посъветвала жената. Предупреди ни да го слагаме само на гърдата, докато свикне да суче. Честно ви казва, че връщането вкъщи беше кошмар. Бебето ревеше и не искаше да захапе по никакъв начин, форум нямаше, че да се успокоя  Държахме го гладен към 8 часа, той реве, аз рева и накрая почна да суче без проблем! Никога не бих проявила това упорство, ако  не беше мъжа ми, признавам. Кърмих 6 месеца без никакви добавки на АМ, но малко след като въведохме пюретата, детето получи трайно разстройство и педиатърката реши, че това е от кърмата  И я спряхме насила с Бромокриптин. Да съм знаела повече по темата, нямаше да спра да го кърмя, въпреки, че тогава имах често болки в гърдите и проблеми заради многото кърма.

Втория път - не ме стреляйте - се надявах да нямам кърма, защото спомена ми от първото кърмене беше тежък.  Обаче - късмет - хем имам кърма, хем ми е много по-лесно сега, отколкото преди, кърменето е направо песен, и форума много ми помогна  Сега мисля да кърмя 8 месеца поне, защото съм алергична и ми се иска да предпазя бебка от евентуални алергии! До момента е само на кърма. не сме се захранвали още 

Сматала съм винаги за нормално да кърмя бебето си. Но при толкова оплаквания на познати, че нямат кърма, цялостната ми настройка беше, че "ако имам кърма, смятам да кърмя". Споделих пред една позната, която в отговор на моето колебания ми даде "Книга за кърменето". ИнФормирах се още докато бях с тумбак. Разпечатах и цаст от статиите в Библиотеката и ги взех със себе си в родилното за решаване на възникнали проблеми на място. Все пак щях да стоя там 5 дни след секциото.
Учудих се когато педиатърката ми каза коренно противоположни неща от тази в книгата. Форумът ми беше нужен, за да уточня кого да послушам. Все пак книгата е издадена през 90-те години, а лекарката ми говори през 2005 г. Откъде да предположа, че ми разказва учебника си от средата на миналия век? След консултация с майките тук направих правилния избор и се радвам на порастнало кърмаче.
Станах "безобразно" особена след едно чудесно лято, през което блажено се кърмехме където и както ни падне - по кръчми, на плажа, в парка, по време на пазар и т.н. Осъзнах, че никакви обстоятелства не са пречка това да продължи с години. Радвам се на доброто здраве на хлапето.  На 1 година сме само с 3 хреми, резултат от настинка. Не е пил антибиотик и т.н. Знам, че една година не е представителна извадка за 68-годишната продължителност на мъжкия живот в България, но се моля и занапред да сме така.
И още нещо, кърменето като че ли ме омайва. Не отдавна това беше чудесно описано от Сладка Хапка и Хедра в една статия. Взираш се в живите подвижни очички, едно любопитно пръстче рови в ухото или носа ти, или дърпа кичури коса, изучава вътрешността на устата ти и т.н. Време, което е само ваше. Можеш да притиснеш до себе си малкият палавник, който от нищо друго не се спира, да му прошепнеш, че го обичаш. Искам да продължи вечно! Това е!

И аз не съм си помисляла, че мога да НЕ я кърмя. Попаднах на форума още докато бях бременна и си бях разпечатала доста от статиите, макар че не бях съгласна с много неща- като кърменето на поискване, недаването на вода, късното захранване. Все неща, които сега отстоявам с пяна на уста.  При нас началото на кърменето беше ужасно- в болницата не можех да поставя Калина на гърдата правилно, тя заспиваше, когато се събудеше малко по-късно я хранеха и на следващото кърмене целият ужас започваше отначло. Нямах търпение да се прибера в къщи, но и тук ужасът продължи- сдобих се с ужасни рагади, бабите ме плашеха, че нямам кърма и че млякото ми е "нехранително", купих си чай за лактация, изпих го точно 2 пъти и направих мастит точно на Нова Година. Ходихме по хирурзи, мамолози... У дома само кърмех и цедях, чувствах се повече като някакво животно, отколкото като човек и все плачех. Но пък аз съм инат и колкото повече обстоятелствата са против мен, толкова повече упорствам.  Постепенно взех да кърмя на поискване, с голям страх, че коремчето на бебка ще се претовари, но коликите и като по чудо секнаха. С голям страх спрях и водата, защото Калина не я пиеше и когато и я давах, се събуждаше. Започнахме сокчетата на 2 месец и бебка направи алергия към едно бебешко олио. По препоръка на педиатърката, спряхме сокчетата и минахме на късно захранване. Ако знаете, колко съм си блъскала коравата чутура- знаех за късното захранване, момичетата тук ме предупреждаваха, но мен ме беше страх да предприема тази стъпка сама. Единственото неще, за което обвинявам педито си, което иначе е страхотно, е това, че не ме уведоми за този начин на захранване. Та, захранването автоматично вдигна границата на отбиване на 9-10 месеца. После сама реших да кърмя до годинка. Сега, да си призная, вече ми се отбива, но тъй като съм оставила нещата в ръцете на малката, я чакам "да узрее" за идеята, което май няма да е скоро. 
И още нещо, едва ли щях да кърмя до тази възраст, ако не бях получила подкрепата първо на гинеколожката ми, която направо отсече, да не си търся оправдания, защото много малко са жените, които нямат кърма и на педиатърката на детето ми. Както и на "много особените" карамелки в този форум. 

Още докато бях бременна бях твърдо решена, че сте кърмя и, че ще направя всичко възможно това да стане. за форума ми каза една приятелка и отначалото не се включвах да обсъждам това-онова , а само ползвах библиотеката. родих секцио по стечение на обстоятелствата, но до последно се опитвах по естествен начин.  После бях много притеснена , че няма да се получе след секциото с кърменето, но за мое щастие всичко стана с много усилия, защото бебо беше 3 дни на изкуствено мляко и после не искаше да засучи, но и с това се преборихме. а после като ни изписаха вече си правихме каквото знаем без да се съобразяваме с мнения на баби и некомпетентни педита, и резултатът е на лице.

Как взехте решението да кърмите ?

секс - бременност - раждане - кърмене, т. е. това е естественият ред все пак!

Как стигнахте до форума ?

ами регистрацията ми е почти от създаването на форума, преди пишех в Дир-а, а когато забременях - реших да погледна и тук, и в куп други форуми за мами; тук най- ми хареса и останах/върнах се 


Питане и към " безобразно особените ентусиастки " :

Как станахте такива ?

вие сте виновни! да не изброявам поименно 

Защо го правите ?

ами, не знам! в началото беше нещо като компенсация за неуспеха с каката, а сега вече е от чист мързел 

Как взехте решението да кърмите ?
Бях фен на кърменето още като бременна и много ме беше страх как ще става и дали ще потръгне.

Как стигнахте до форума ?
Free Soul е виновна

Питане и към " безобразно особените ентусиастки " :

Как станахте такива ?
Времето ще покаже колко съм ентусиазирана, но когато нещата си стават - си стават

Защо го правите ?
Заради детето ми

Как взехте решението да кърмите ?
И аз като всички - не съм взимала решение,то беше естествено.Но първия път бях скептично настроена колко ще изкарам,защото майка ми не ни е кърмила - нали знаете как е.Съответно поради скептицизъм,липса на инфо и неувереност не се получиха нещата.С бебата вече нямаше мърдане - около година преди да забременея с нея (откакто започнахме да опитваме за бебе) четях като луда всичко за кърменето,до което можех да се докопам,за да си оправя грешките и този път да се справя.Имах и стимул - АБКМ при баткото бая ни измъчи,хем беше в лека форма,така че бях твърдо решена да спестя това на бъдещото ни бебе.

Как стигнахте до форума ?
Не съм сигурна - вероятно чрез Гугъл.Но пишех основно в друг форум,тук започнах да влизам чак когато бебата беше вече на около 4 месеца.В интерес на истината,в бг-мамма влязох само и единствено заради кърмаческия форум - и покрай него останах

Питане и към " безобразно особените  ентусиастки " :

Как станахте такива ?
Ами обичам деца и всичко около тях.Ентусиазирам се,когато научавам нещо ново.Явно ми е в кръвта и да го споделям (неслучайно съм учителка ).А когато виждам страхотни резултати,още повече ми се разпалва ентусиазма

Защо го правите ?
Защо кърмя или защо действам като запален ентусиаст Защо кърмя е ясно - защото ми харесва,защото е прекрасно и за мен,и за дребната,защото е мързеливо и удобно и още куп дребни и не толкова дребни причини
Защо действам като запален ентусиаст - защото (това малко помпозно звучи,ама е вярно) вярвам в силата на информацията и смятам,че всеки трябва да я получи.И защото - както Асинка беше го казала чудесно веднъж - защото след като мен ме прави толкова щастлива,искам и всички други да могат да се чувстват така (друг е въпросът,че за много хора това не е начина и изборът им трябва да се уважава).И защото безумно много ме умиляват всички мами с новородени бебчета,с хилядите им въпроси и съмнения,просто този начален момент,когато всичко е ново и пред теб е цял нов свят,който просто не знаеш откъде да подхванеш,но искаш да го направиш най-хубавия възможен...Малко се отплеснах,сори за което Накратко - просто обичам всичко това и смятам да му се наслаждавам както чрез себе си,така и чрез радостта и удоволствието на другите

Хубава тема.

Ето ти отговорите на останалите ветерани в еднатема от преди година.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=15115.msg316820#msg316820

Никога не съм мислела, че може да не кърмя, въпреки пълния провал с първото ми дете - постоянно плачеше, по цели месеци не наддаваше, не искаше твърда храна, но аз упорствах. Разчитах на съветите на майка ми, която е лекар/макар не педиатър/, пък и преди 11години нямаше друга информация. Кой да ти каже тогава как се поставя правилно бебето, как се поддържа и увеличава лактация, как се захранва правилно и други подобни?! Именно поради това фиаско с второто имах идея да кърмя докато мога като не оставям детето да гладува, а да давам АМ. Когато започнаха проблемите и бебчо заспиваше вместо да яде или пък спеше много след като е ял малко/според мен/, съветът на педиатърката естествено беше да дохранвам. Спазвах го точно три дни, защото попаднах на форумите в този и един друг сайт. Амбицирах се, оправих си режима на кърмене /аз и преди това не спазвах стриктно тричасовата пауза/, спрях добавката и соковете, които между другото давах от 45-я ден само една седмица. Оттогава сме в категорията на изключително кърмените бебета и сме фенове на късното захранване.Дори съпругът ми е по-хард от мен в това отношение.
Редовен посетител съм на сайта още докато бях бременна, но форумите чета от раждането на детето, а се регистирах доста по-късно. Попаднах в сайта чрез Гугъл дакато търсех информация за протичането на бременността.
 Мисля, че не съм станала особена ентусиастка, защото често ми минават "черни" мисли как ще съвместявам кърменето и работата си, когато я започна . Ще ми се налага и да пътувам до нея, така че времето ми вкъщи ще е ограничено и се притеснявам също как ще върви захранването.
За момента кърменето е най-доброто за моето дете.То се чувства спокойно и щастливо. Нищо не би могло да се сравни с усещането, че ти си незаменима за своето бебе, че то иска теб и че ти можеш да му дадеш всичко, от което се нуждае!