Да се оплачем...

В този случай не, защото моето си го е търсило 
В друг- не знам, ако е за пръв път, случайно, може би не. Ако стане тенденция или е особено жестоко може би да 

Моята роднина тича да ме уведоми даже и каква дума е чула да казва моето и счита, че е неприемлива за нейното дете. Като ми преля чашата и ѝ казах нейните какви ги говорят и вършат ѝ увисна ченето от изненада. Явно мисли, че отглежда съвършени деца. Бях попитана "защо не си ми казала, искам всичко да ми казваш". Заявих ѝ, че ще продължа да не ѝ казвам нищо, защото това са деца - днес се скарат, утре пак се търсят. Обясних ѝ, че ако всеки ден специално ѝ звъня по телефона за да я уведомя какво е казал синът ѝ (както прави тя), ще ме намрази на третия ден. А и съм далеч от мисълта да се занимавам с подобни олигофренски неща. Ако поведението му е агресивно или може да има някакви по-сериозни последици за него или друго дете ще ѝ кажа. Но да я занимавам с глупости няма как да стане. Че нейното е ритало моето ѝ казах, защото беше поканено на рожден ден и детето ми отказа да отиде на рождения му ден поради тази причина. Но пък както писах тя не се впечатли изобщо. Беше обидена, че моето не е уважило нейното, а защо е обидено е маловажно. Не ми се иска да разделям децата, защото са роднини, но явно ще се наложи.

О, Дара, напълно те разбирам, много майки знаят всичко за чуждите деца, колко са лоши, какво говорят и т.н., но за техните собствени нищо. И им е много добре така, да си живеят в илюзия. В момента, който ги светнеш има два варианта- или реагират адекватно и търсят обяснение от своето, или по- честия " не са те бе, не си разбрала, другите били"    Ако изберат първия е само за конкретния случай де, после пак постарому 

Ооо , Дара тя пак добре че ти е повярвала за това какви ги вършат нейните.Имам съседка на която ходеше и се караше наред и с деца и с родители заради детето си.Като и се кажеше обаче какви ги върши нейното ставаше още по лошо.Започваше се с " това не е вярно, всички лъжете, моето никога няма да направи това"
Абе няма оправия.Дъщеря и в момента е голямо момиче ама без приятели.Движи само с майка си
Защо ли?

Винаги ме напушва смях, някой като каже: "Аз си познавам детето!". Колко такива, дето си познават децата, нямат и бегла представа какво се случва зад гърба им...

По- точно не мога да го кажа  Бях учителка, такива "случаи" имаше, че... На всеки съвет се коментират едни и същи хора, пречат на всички, груби, всякакви изцепки. Обаче като дойде мама и отсича: Абсурд, аз си познавам детето, той е толкова кротък, тих, свит...Леле, за същото дете ли говорим  Но в очите на мама, то е злато просто, всички други са зверовете

Аз разбирам Кристин какво иска да каже. За някои неща съм съгласна с нея, но не напълно. За мен е много важно детето ми да знае, че съм до него и го подкрепям.
Синът ми е на 3 години и го уча да разбира кое е правилно и кое не. Онзи ден отивам след работа да си го взема от площадката, където го гледа баба му и виждам, как той като ме вижда, че идвам, тича към мен разреван. Първоначално си помислих, че е кисел от следобедното спане, но вървейки към него, едно по-голямо момиченце ми обясни, че плаче защото дядо едикой си му дръпнал ухото, защото моят син го дразнел всеки ден. В началото дори не осъзнах какво ми казва момичето. Отидох при човекът и го попитах какво се е случило, говорех съвсем спокойно и учтиво. Човекът все да ми обяснява, че детето ми всеки ден го бие  (той е около 70 годишен) и всеки ден бие другите деца, на което никой от нас не реагирал по никакъв начин и най-накрая той решил, че е време, някой да сложи на място това невъзпитано дете. Викам му, господине, той е на 3, Вие сте на 73, нормално ли е да го унижавате и да показвате физическо превъзходство, след като толкова много Ви е дразнил, защо не казахте на никого от нас, а решихте да го възпитавате? Мълчание. Казвам му, той освен, че всеки ден играе с различни деца, както тук, така и на други места, ходи всеки ден на ясла и досега никога не съм го виждала да удря умишлено друг, нито някоя майка някога се е оплакала, нито в яслата някога са ми казвали, че детето ми проявява каквато и а е агресия.
Познавам детето си и знам какво може и какво не, в този момент за мен беше важно той да разбере, че съм до него и, че подобни изцепки не се разминават току така. Обадих се и на баща му, но докато той дойде онзи човек си беше тръгнал. Може би и по-добре, защото не съм сигурна, че мъжът ми нямаше да действа по сходен на споменатия по-горен метод.
Но ми стана много неприятно, детето цяла вечер ме пита защо дядото му е дърпал ухото и аз не знаех какво да му отговоря.
Оказа се, че когато е видял дядото, синът ми му казал "дай 5 точки" и си подложил ръката. Тогава дядото го хванал за ухото и го завел по този начин до онемялата му баба.
Та на такива прояви аз не мога да стоя безучастна и да си трая, но не знам къде е границата от изпростяване. Как да покажа на този човек, че това, което е направил е меко казано неприемливо.
И друго си мисля, не искам да съм от майките орлици, които за всяко нещо са готови да се сбият само и само тяхното отроче да е чисто и неопетнено...

Абе от цялата работа съм доволна само, че като попитах синчето защо са го блъснали или ударили той ми разказа случката, значи разбира в какво се състои неговата грешка. По отношение на топката каза-еми и аз я искам да я нося, по отношение на тайната приятелка, не можа да обясни защо го е казал.

Ако го учиш да бъде студен и безчувствен няма ли да започнат да го избягват приятните хора, които са способни на емпатия?

Миналата година през ваканцията плака, защото едно дете игра у нас, пък после предпочете да си играе с друго дете въпреки молбите на моя да остане у нас. Вътрешно и аз плаках с него.
Тази година ги приема нормално тези неща. Искам да сме на прав път.

усещам как искаш да му спестиш разочарованието от хората.
каузата е обречена, christina1980

Защо да е обречена?
Когато човек се научи да няма кой знае какви очаквания от другите, то и разочарования няма.Или са незначителни....
Разочарованията идват основно от нашите очаквания.Които хич не е задължително другите да оправдаят.
Аз също се старая да стоя настрани от лоши, зли, злобни, тъпи хора.Опитала съм се и децата да науча на това.Не можеш да промениш хората.Не ти ли "понасят", даваш игнор и забравяш за тях.
Така и разочарованията са минимални, ако изобщо ги има, и животът е в пъти по-добър и качествен.

така е, Love!, но кофти хората са много хлъзгави и дори с добра навигация невинаги ги усещаме навреме.
не знам доколко е добре предварително да правим децата мнителни и в защитна позиция. опитът е нещо полезно, все пак.
има риск от доброволно фрустриране и всички последици от него.

Темата е Да се оплачем...

Епилирах си краката и целите станаха на ужасяващи, червени точки  Мрън...