Да се оплачем...

  • 7 511 139
  • 65 224
# 18 945
що за приятели сте да не може да си кажете такива неща?
Виж целия пост
# 18 946
що за приятели сте да не може да си кажете такива неща?
Понякога човек блокира просто, не знае как да постъпи по скоро.
Преди няколко дни бях на един банкет с размяна на дребни сувенирчета, нещо като томбола, кой на когото се падне подарява.
Понеже повечето си ги отвориха да видят и аз реших. Освен другото имаше и малка картичка. Добре че я дръпнах от ръката на моята приятелка та да не види и тя/очилата ми за четене не бях ги извадила, та тя щеше да ми помогне/. Картичката беше надписана за подаряващия го с дата отпреди  6 месеца.
Въпросната персона е добре финансово и с добро име и позиции в обществото. Липсата на средства не е причина за преподаряването.
Дълго мислих как да постъпя. Дали да ѝ кажа директно, после да и пусна картичката в джоба или как? Може би си мисли, как тънко е минала.
Още съм в дилема. Очаквам и идеи.
Виж целия пост
# 18 947
В гимназията бяхме страхотна женска компания - няколко момичета от класа. Навсякъде заедно. Много близки бяхме...поне така го чувствах. Две от тях не ни поканиха на сватбите си Tired Мен и моята много добра приятелка. Така и не разбрах причините. Сега се виждаме рядко, уж си говорим, но горчилката остана..
Виж целия пост
# 18 948
В гимназията бяхме страхотна женска компания - няколко момичета от класа. Навсякъде заедно. Много близки бяхме...поне така го чувствах. Две от тях не ни поканиха на сватбите си Tired Мен и моята много добра приятелка. Така и не разбрах причините. Сега се виждаме рядко, уж си говорим, но горчилката остана..

А аз мислех, че само на мен се е случило - раздяла с близка приятелка. То си е ставало бавно и постепенно, но аз явно изобщо не съм искала да видя промените. Така и не разбрах защо се промени тя. Или пък може би не се е променила толкова, а по-скоро е променила отношението си към мен. Понякога си мисля, че е от завист. Просто друго не ми идва на акъла. Нея я обзе нещо подобно на мания за величие (виж къде ходим; о, ние в нашето семейство не правим така), а нашите доходи всъщност бяха по-високи (което обаче по никакъв начин се съм изтъквала; ние пък си имахме други проблеми; отделно не обичам да се хваля, защото резултатът обикновено е лош - злоба и завист - по принцип от повечето хора). Не знам, променят се хората с времето, неизбежно е, ама трябва ли да точно по този начин? Ами ако толкова я дразня, да ми каже и да се свърши. А така - доста е гадно.

I.Hr стискам палци!
Виж целия пост
# 18 949
И аз имам подобна случка с много близка приятелка. Родихме по едно и също време и си мислех, че ще си гледаме заедно децата. Ама не, тя просто се капсулира в семейството си и до там. Приех вече, че човек сам определя с кого да общува и да се вижда и че не всеки има нужда от други хора в живота си. Не й се сърдя, но в редките случаи, когато се чуваме ми е трудно да се държа сърдечно. За мен приятел не е човек, който поздравяваш по повод и не му виждаш очите с години, особено ако живеете в съседни квартали в един град.
Виж целия пост
# 18 950
Лейди, ела да си другаруваме и да си гледаме заедно децата  Hug
Според мен разочарованията идват, когато имаме очаквания. Научих се на това и вече по-лесно приемам хорското предателство, отдръпване и т.н.
 Във форумът тук се бях запознала с една майка, с много сходни на моите разбирания и се сприятелихме. Разочарова ме и си казах, че явно аз нещо съм надценила и повече нищо няма да очаквам от хората.
 Vase, според мен махни с ръка и забрави. Щом не й е пукало да гомпреподари, едва ли ще й стане толкова кофти, че си го разбрала.
Виж целия пост
# 18 951
И аз имам подобна случка с много близка приятелка. Родихме по едно и също време и си мислех, че ще си гледаме заедно децата. Ама не, тя просто се капсулира в семейството си и до там.

Хич и не тъгувай. Такива женички, които как си намерят мъж и родят дете/деца, започват да отбягват приятелки по неизвестни причини, след време пази Боже какво им се случва. Ако например се разведат. Как се съживяват загубени приятелства не знам.
Нерядко причина да спрат контакти е страх да не им вземеш мъжа, да не им завидиш и т.н. Което всякак гледано си е обидно.
Виж целия пост
# 18 952
Аз пък не го чувствам като предателство. Животът ме е срещнал и разделил с много прекрасни хора. Това, че не поддържаме активна връзка в момента и не са ме поканили на семейни събития, не е драма.
Виж целия пост
# 18 953
Аз приятелки нямам много, но имам няколко приятели, с които се поразделихме в следствие на семейния живот.
Обаче и години да минат, като се срещнем, все едно сме се видели вчера. Мисълта ми е, че приятелството с модел ежедневни контакти бързо се разсъхва при промяна на обстоятелствата. Няма как, всеки си има собствен живот.
Виж целия пост
# 18 954
Аз съм преживяла доста трудности и много лесно отсявам приятелите си.Не че нещо ги карам да правят за мен, но ако аз не драпам, както е било, явно ме позабравиха.И хич не ми липсват.За ядене и пиене всеки готов, ама иначе не се и сещат.Ей така да звъннат просто.Иначе мъже приятели се намират.
Оплаквам се че ме е налегнал як мързел.
Виж целия пост
# 18 955
И аз имам подобна случка с много близка приятелка. Родихме по едно и също време и си мислех, че ще си гледаме заедно децата. Ама не, тя просто се капсулира в семейството си и до там.

Хич и не тъгувай. Такива женички, които как си намерят мъж и родят дете/деца, започват да отбягват приятелки по неизвестни причини, след време пази Боже какво им се случва. Ако например се разведат. Как се съживяват загубени приятелства не знам.
Нерядко причина да спрат контакти е страх да не им вземеш мъжа, да не им завидиш и т.н. Което всякак гледано си е обидно.
Не винаги е така, просто понякога те нападат семейните задачи, а и ако приятелката е свободна става разлика в интересите. С моя много близка така се загубихме. Аз съм с болно дете, тя ми разказва за снощното парти и шопинга в Мола.
Виж целия пост
# 18 956
Аз приятелки нямам много, но имам няколко приятели, с които се поразделихме в следствие на семейния живот.
Обаче и години да минат, като се срещнем, все едно сме се видели вчера. Мисълта ми е, че приятелството с модел ежедневни контакти бързо се разсъхва при промяна на обстоятелствата. Няма как, всеки си има собствен живот.

Да, това са нормални отношения. И носят радост. Grinning

А срещането и раздялата с прекрасни хора в живота - да, няма как да общуваш с прекалено много хора, то си отнема време, което в повечето случаи липсва. Били сте тогава заедно, на един акъл, паснали сте си, а сега са останали хубавите спомени. Grinning

Оплаквам се от глад - на ден плод-зеленчук съм. Wink
Виж целия пост
# 18 957
Оплкаквам се, че сина ми си е счупил телефона.Таблета му стои също счупен, след ремонт. Sick
Но...както се казва това са бели кахъри.Онзи ден почина една позната, млада жена, беше болна от рак.Все пак беше на крак и няколко дни преди това си говорихме.Беше много хубав и деликатен човек.Чувството е отвратително-вчера си бил с човека , а днес просто го няма.Мъчно ми е за дъщеря и, за малката и внучка, която обожаваше..... Cry Cry
Виж целия пост
# 18 958
Моята най-най-добра приятелка от гимназията преди три години се омъжи и, естествено, беше ми се обадила да ме покани на сватбата си. За съжаление, беше твърде късно, а аз бях поела друг ангажимент, свързан с работата ми. С риск някой да ме изкритикува, човек съм, който, като даде думата си за нещо, е закон. Naughty Не обичам да разочаровам другите особено когато са ми гласували доверие. Simple Smile Разбра ме и това беше важното.
Една година по-късно често се сещах за нея, да й се обадя, да я питам как е. Случи се така, че два пъти съвсем случайно се засякохме във Варна, принципно не е от там. И винаги ми казваше - "С теб явно така ще се виждаме - без да искаме, защото ти няма да се обадиш. Simple Smile". Двете сме от хората, които може да не се виждат с години, но и времето, и разстоянието никога няма да са от значение. Simple Smile Иначе винаги съм й писала за РД и Нова Година.
Сещам се, че някой беше казал, че "Ако искаш да задържиш един човек в живота си, никога не си позволявай безразличие към него." Определено този някой е прав и не като да не съм се замисляла за поведението си.. Приятелството е и отговорност преди всичко!; )
Виж целия пост
# 18 959
Лейди, ела да си другаруваме и да си гледаме заедно децата  Hug
Според мен разочарованията идват, когато имаме очаквания. Научих се на това и вече по-лесно приемам хорското предателство, отдръпване и т.н.
 Във форумът тук се бях запознала с една майка, с много сходни на моите разбирания и се сприятелихме. Разочарова ме и си казах, че явно аз нещо съм надценила и повече нищо няма да очаквам от хората.
 Vase, според мен махни с ръка и забрави. Щом не й е пукало да гомпреподари, едва ли ще й стане толкова кофти, че си го разбрала.
Идвам с удоволствие   bowuu !
Аз говоря за супер близък човек, с който сме си спали по къщите, ходили сме къде ли не заедно и си знаем кътните зъби. Как да нямам очаквания, все едно сестра ми да ме ритне от живота си.
Оплаквам се от себе си, не мога да се трая - само крещя и викам. Не до 10, до 2 не мога да преброя преди да избухна  Sad . Чувствам се ужасен човек и майка !
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия