Да се оплачем...

Трябва да се намери човек, дори да не е психолог, на който детето да има доверие извън дома. Тогава се отпуска и споделя неща, които не би споделило с мама и тате. Неща, които може да ги разочароват, да ги натъжат.....моят син намери такъв човек в лицето на госпожата от занималнята и от нея знам, че много от нещата споделени вкъщи са или омаловажени или праувеличени. Установих, че често детето разказва за нещата пречупено през неговата призма и доста често нещата имат и друга страна. Винаги, когато е споделил проблем с мен още на следващия ден аз съм в училището за уточняване. Не оправдавам и не обвинявам никого.  Просто давам съвети, защото аз четвърта година съм в този кръг. Аз когато отида в училище питам и съучениците какво е станало. Разбира се в присъствие на възрастен. А иначе местенето е решение, но ако корена на проблема не е само н учителката,  колко пъти ще бъде местено детето?

Миличкото, скъса ми се сърцето! Какво нещо е да причиняват страдание на най - скъпото ти същество. Много съм чувствителна на тази тема, заради моето дете. И то е безхитростно и чисто, и мисълта, че има злонамерени към него...

Mama Ru,  още днес ще питам логопеда,  какво и е мнението по въпроса с дислексията. Снощи четох много, имаме симптоми:
-трудно четене;
-в началото огледално писане;
-ежедневно бъркане на п-т, а-о,  р-л;
-необходимост постоянно да споделя;
Сигурно има и други.... Но до сега никой не ме е насочвал към подобен проблем!

    Много деца пишат в началото огледално. И другите симпноми не ми се виждат показателни за диагноситка на заболяване.

Колкото повече чета, толкова повече ми идва да, заплача защо по-рано не съм взела мерки... Освен много трудното четене,  отделя много време да напише дума, като постояно повтаря по много пъти буквите й докато ги пише. В началото на 1 клас не можеше да прави никакви срички-казвам му "м" и "а" и той не можеше да отговори, че е "ма"....
В такава безизходица се чувствам... Искам да помогна на детето си... Ако трябва на друг логопед, психолог.... А съм прикована за леглото с опериран крак за доста месеци
Не ми го побира главата как ще стане всичко...
Мъжът ми другата седмица е в отпуска и ще се срещна с директора,  но единственият начин е някой да не носи до кабинета.
Боже момичета, колко от вас занимах с моите драми,  наистина ви благодаря,  не знаете как ми помагате!

Това с местенето....
На колежка сина й вече 3та година е в ново заведение... Дали всички г-жи не струват?
В градината не го свърташе, премести го в предучилищна в училище... Там беше майката всяка седмица, че той буен и суен (според нея в никой случай).. г-жата редовно говореше с нея, с бащата.. промяна в хлапето тцък.
На следващата година - 1 клас - съответно нова учителка, нов клас.. същата история. През седмица беше там да стои с него в час а 2-3 пъти седмично да говори с г-жите.. Избута някак си.
През лятото ходеше на частна занималня. Госпожата там в пряк текст й каза, че не може да взима повече сина й, защото пречи на всички деца...
Премести го пак новата учебна година - сега е 2 клас в друго училище - отново същите изпълнения - отново постоянно разговори с г-жата...

И това е какво ? Детето не е в час, родителите не са, или всички учители в града набеждават все нейното дете 

Мимка,нищо му няма на детето,оставете го на мира.Това,че е по-мудно и чете бавно нищо не значи.Чак извън норма и бля бля.Форумните компютър-диагностици могат да се гръмнат.

Логопеда щеше да забележи, ако има дисклексия ми се струва

Много деца пишат по бавно и са им трудни диктовките,  то и на мен дърта магарица ми е трудно понякога да пиша,  когато ми диктуват. Тук не става въпрос да се постави диагноза.  Въпроса а да се реши проблема така,  че детето да не бъде лашкано от училище на училище, от клас на клас.  Защото и това да опознава нови деца, които вече се познават може също да му причини дискомфорт. За това първо трябва да се разбере защо е това поведение от учителите към него. Но не по телефона с въпрос как се справя по принцип, а лице в лице с конкретни въпроси: защо сте му казала така и така,  за рисунката,  за водата- конкретно защо е направила това. И тогава ще знаете в каква посока да вървите, дали упражнения за повдигане на самочувствие, дали някакъв спорт за самозащита. Нещо.

   Tiger Lily е права. Мнението й е доста директно, но дава основа за размисъл. А и тя каза, че говори от опит. Понякога за хората с личен опит са необходими 5 минути контакт или само няколко маркера, за да открие проблем. В повечето случаи те са по-сензитивни от логопеди и психолози. Потърсете добри специалисти, трябват ви ясни насоки за работа. Трябва и вие да си изясните проблемите, за да сте максимално полезни на детето. Нищо страшно и срамно няма, да се потърси помощ от психолог, дори и само за да има с кого самата майка да поговори.  

Тайгър Лили е компютърен дървен философ.То и аз съм чела как се правят операции,дай да те оперирам.Та и нейната същата.Несериозно е за споделен проблем да се слагат диагнози.

    В случая е важно майката да чуе различни мнения, да се замисли и да решава проблемите един по един. Изглежда ми разумна  и диалогична жена. Най-вероятно много й се иска да чува репликите " нищо му няма на детето ", " ще го израсте ", " когато стане на 9 всички проблеми ще изчезнат" . Сигурна съм, че когато стане на 9 и проблемите не са изчезнали, дълбоко ще съжалява за пропиляното време и възможности. Най-искрено й пожелавам да не се стига до този момент. Хубав ден.

Несериозно е да се поставят диагнози само от описание на детето от близък, в случая -майката. При условие, че детето посещава и логопед със сигурност той би открил индикации за дислексия.
Имам лично наблюдение за това как на дете се поставят диагнози от майката. Диагнозите са доста сериозни като се започне от умствена изостаналост, ДЦП, в момента аутизъм. Детето си е напълно нормално и нищо от твърденията на майка му не кореспондира с реалността. Самото дете казва, че в училище останалите деца го тормозят. В този случай за мен проблема е в родителя, който не позволява на детето си само да се справи с дадени ситуации. Има моменти когато децата трябва да усвояват редица социално- битови умения и да изграждат различни взаимоотношения с връстниците си. Това се случва обикновено в ДГ и при контакти с други деца. Когато едно дете е свръхпротектирано от близките си то в един момент когато реално се окаже в социума за него започват проблемите в комуникацията с останалите деца. Тогава то става различното и странното, независимо от твърденията на майката, че е нейното гардже е най-най...тихо, кротко и милозливо...
Според мен в такава ситуация майката трябва да достигне до прозрение за себе си и да потърси среща със специалист, за да изясни за себе си до колко е адекватно поведението й и това на близките спрямо детето.
В конкретния случай най-добре е да се разговаря с учителката и директора на училището за всичко това, което се случва или не се случва с детето. Местенето от училище на училище би засилило проблемите, защото по този начин това дете никога няма да изгради връзка със съучениците си, в която да се чувства комфортно. Има редица действия, с които може да се реагира и да се нормализира ситуацията. Участие в това може да има училищния психолог, педагогическия съветник, логопеда. Но основните хора, които трябва  да положат усилия са близките на детето.
Индикациите дали едно дете расте "в норма" са ясни на всеки един родител. Има базисни умения, които се изграждат далече преди започване на училището, което се явява първата сериозна стъпка на вече порасналия човек към самостоятелност.
Независимо дали детето пише бавно, тича по-бавно от връстниците си или не може да нарисува човешка фигура например, ако то има самочувствие и в него е изградена визията за самата му личност и това, че трябва да вярва в себе си, то би могло да се справи с ежедневието си когато не е с близките си. т.е., е на училище.
Аз не би поставяла диагнози във форумите без да са ясни всички участници в ситуацията, не разказани от майката случки, а реално проследени интеракции между детето и околните. Това може да направи специалист, който има съответния опит и знания за подобно проследяване.
Местенето е абсолютно краен вариант според мен и няма да реши проблемите.

Споделям мнението на Рибозом.  
Мимка имай доверие в детето си на първо място, никой не му мисли добруването повече от теб.
Който не си познава детето да търси необходимите авторитети и специалисти. Ще кажеш, че не останаха деца "в норма". Не оставиха дете без СОП, дислекция, да не е в спектъра и пр. глупости, за да си оправдаят я безхаберието, я бездарието, изобщо безчовечието. Каквото и да е, да изкараш дете на дъската и да му посочиш рисунката, за да му се присмеят, да караш децата да му поправят задачите, да го унижаваш и да му набиваш, че не може, не знае и за нищо не става докато само не започне да си го повтаря... не е случила, но все някога ще случи и ще се намери някой, който да си защити детето, както 'и се полага.
Няма оправдание за изродското поведение на тази жена. Детето не пречи на никого, не е агресор, не е неконтролируемо, изпълнява си задачите, не се бие и т.н.

Легнах си в 2, детето ни вдигна в 4,  
Н Е И З Д Ъ Р Ж А М...  

МиМка, за мен детето ти звучи като типично момче в първи клас. Казваш по-бавен и муден, ако някой от вас с таткото е така, няма как да е топка с енергия като комшийското. Щом в градината не сте имали проблеми, сега по-скоро сте попаднали на грешното място. Някои (да не казвам доста) момчета в началото (а и не само) се справят по-трудно с материала в училище.  Бърборенето и споделянето е нормално, щом ти си болна на детенце му е и по-напрегнато, опитало е горкото да потърси разбиране от госпожата, но не е попаднало на човек. Не се филмирай да търсиш болести и симптоми на дете, което няма проблем. На логопед пак ли в това училище решиха че има нужда да го пращаш? Напълно възможно е при прехвалена госпожа да попаднат цял клас по-възприемчиви деца, въпреки че не виждам защо е толкова предпочитана от това, което описваш. От клас до клас разликата може да е огромна - обикновено в първите букви са записани будни деца на амбициозни родители, които доста се занимават с тях, и се стига до последните, в които повечето деца по-трудно възприемат материала. Това, че твоето няма да бъде отличник засега не бива да те притеснява, според мен му потърси друго училище и клас, където е на средно ниво и няма да има такъв натиск над него.