Да се оплачем...

Направо ме е страх от това, което пишете. Нямам деца още, но определено си ме е страх. И за конфликтите в градината, и в училище, и за писането на домашни. Както някой писа по-назад, моите родители идея си нямаха какво уча. Домашни съм писала по никое време, защото бях несериозна. Хем несериозна, но в същото време ме беше страх да ходя на училище без домашни. Татко ми все ми повтаряше: "Какъвто ученик, такъв и в живота". И се оказа вярно. Всичко отлагам за последния момент (както домашните) и доста ме е страх да не се изложа някъде (както когато не съм си научила урока или съм без домашна)

Напоследък само кофти неща се случват... Няма ли едно хубаво нещо да стане просто ей така, без да трябва да хвърля сума усилия?

Моята като я напънех да пише всеки ден диктовки и да решава задачи, много набързо реши, че иска в занималнята.
Сега съм ограничила до контрола веднъж седмично какво прави.
Искам от нея само да чете всеки ден. Едно виене, едно ръмжене.. нищо общо с моето деликатно дете.

Задният стоп на колата е пукнат, днес го видях. Нямам спомен да съм я удряла някъде, може и някой като е минавал да ме е закачил, знам ли...
Утре на майстор...

Много шантав ден, едно се обърка, друго се нареди, само много емоции влагам. А с клиенти е най-трудно да се работи...

Явно не само аз не се оправям с ученичка та. Моята е овен, ни се води, ни се кара. С овнешко спокойствие може да те извади извън нерви. Днес я заварих да си лежиии мързеливо в леглото, учебника на другия край, хич не и дреме. Пяна ми излиза да обяснявам колко е важно да учи и какви могат да бъдат последствията.
Ми, некадърна майка съм, примирих се.

Снощи се карахме, приказвахме, рев няколко часа, молби да не казвам на госпожата, последен шанс да и дам, днес всичко щяло да е различно,  обещания,обещания... Ей го! Часа е почти 18ч, тя сега почва!!!  Аз след малко слагам вечеря, после вдигам масата, приключвам с нея, който писал писал.
Не знам тоя яд дето изпитвам направо взема връх. Много ме дразни, много. Дребния иска да играе с нея, постоянно крещи "кака, кака". Направо тази лудница вече не я издържам.

Значи е крайно време да изпълниш заканите си. Да разбере госпожицата, че не блъфираш.

Да не ви стряскам, ама това не минава. Моят е шести клас и ако не буча по два часа, не сяда да учи. И пак все нещо не е написал, не е разбрал, не е занесъл в училище. Не знам вече какъв подход трябва - и поощрявах с награди, и лишавах, и виках, и наказвах. Нищо не помага. Оставих го сам, уж да удари дъното и да се засрами - нищо подобно. Не му пука от оценки. Иначе е добър по душа... За да не полудея тотално, си се успокоявам, че е жив и здрав, и че не може всички да са дисциплинирани, амбициозни и изпълнителни. Понякога помага, друг път не и почвам пак с крясъците.

Ох, а като ми кажат, как някои деца всичко си знаят, а никой не се занимава с тях, иде ми да падна от смях.
Със сигурност има и по-ученолюбиви деца, но материалът, който взимат в клас е някакъв абсолютен минимум.

Майка, ако я питам, вероятно не би имала спомен да ме е виждала да уча по нещо.
Да ме изпитва и проверява пък хич 
Оставаше страшно учудена как успявах всяка година да съм с отличен успех.
Учех по нощите аз. Тогава успявах да се съсредоточа и за три пъти по-малко време да се стегна и свърша задачките.
Ако детето е отговорно и знае какви са му задълженията на този етап от живота, значи ще успее да се справи с учението и без да му се виси над главата 
И аз междудругото съм била от тези дето "ни се водят, ни се карат".

Това е в една по-късна възраст, когато (част от) децата се амбицират и работят за резултати. Нашите деца са още малки, не знаят къде са.

Съгласна съм!

А най ме дразнят като почнат да ми обясняват как едно време никой не се е занимавал с тях, те били си учили и аз съм в грешка, че и стоя на главата.
Аз това го знам. И моите родители хабер нямаха какво уча. Ама сега е друго...

И при мен никой не ми е висял на главата. От първи клас сама ходех, сама се прибирах,учех сама. Ама сега....днес написа, но при следващи мрънкания,директно ще звънна на госпожата.
Не знам наистина останаха ли дисциплинирани деца, деца, които умеят искрено на се радват на подаръците без значение от цената, деца, които оценяват какво всъщност имат!?

          Всички усилия и нерви,  които влагате по възпитанието и създаването на утвърдени градивни навици у едно дете ви изтощават и докарват до изтерясване.  Тоест - усилия и нерви 100%, резултат - далеч от висотата на летвата.  Сега това го умножете по 20 - вашето дете го клонирайте в една класна стая двадесет пъти. Продължете да влагате максимум усилия, като не забравяте да бъдете и възпитател /не си бърши сополивия нос от ръкава, моля!/, и укротител /престани да бодеш с химикалка по гърба на детето, виждам те!!!/, и психолог /не плачи, знам че можеш да се справиш, просто се постарай повече/ и същевременно да повтаряте до втръсване, че две плюс три е равно на три плюс две...
         За десерт клонирайте себе си и своите изисквания също 20 пъти и се подредете в коридора, за да се изчакате в междучасието и да разговаряте със себе си. Двадесет пъти. За вашето дете.  Какъв ли диалог ще проведете?
               Оплаквам се - в момента съм на диалог № 3. Отвътре ми напира да приложа нещичко от метода на Макаренко.     Пък се сетих за едно посещение в Националния исторически музей. Там в една от залите е показана стара класна стая. На първите чинове са сядали най-малките ученици, а назад - по-големите. Хем малките са пред очите на даскала и не могат много-много да шават и да се разсейват, хем няма как някой да се скрие зад гърба на по-дребното си другарче. А пък най-големите са имали задачата да сръчкват по-малките, ако не слушат. Пишат и бришат на пясъка, докато не покажат отличен резултат! Божее, колко изгодно икономически!!! Обаче не знаете най-интересното! Катедрата на даскала! На пръв поглед - най-обикновено бюро, обаче под плота какво е скрито? Оооо! Една мини-килийка с вратичка от здрави пръти! Точно по размера на малко диване!!!