Да се оплачем...

  • 7 509 506
  • 65 224
# 21 540
И аз детето щях да кажа. Много са отворени и да заплашват как ще вземат детето и като му кажеш ,,ми айде, взимай го,, и стават по-ниски от тревата. Ей, как ме дразнят такива.
Съжалявам момичето. Не и е лесно, няма да и е лесно и сама. Ама да търпи тоя тормоз не е работа. Дано вземе решение    за себе си и да си подреди живота.
Използва детето като оръжие. Иначе не му пука най-вероятно за това дете. И няма и да го вземе, просто иска да я тормози и заплашва.

Именно! ГоУем мАж, няма що  Crazy
Виж целия пост
# 21 541
Spastik Children, така е. Първите месеци постоянно обвинявах себе си, че съм лигава, мързелива, не ставам, калпава съм, че все нещо не ми е наред, защото ревях по цял ден от безсилие. Навън майките по цял ден с количките, а аз нямах сили да се среша и нямах никаква представа как успяват и все още нямам. Започвах да плача само при мисълта, че сега трябва да се справя с цял цирк докато излезем, да вървя час-два докано изтърпя поредната истерията и на улицата, а исках просто да спя. Комплекс върху комплекс трупах и още не съм се отърсила.
Зои, надявам се да издържим и минем през това оставайки заедно. Hug
Виж целия пост
# 21 542
Млади сте, ако и любовта е жива, ще издържите.
Пред очите ми обаче са и много двойки събрали се от немай къде - жените под родителски натиск, че им е време; мъжете, защото решили 'да имат там някакво дете' (цитат) и когато на единия или другия им писна да опъват сами се разпаднаха.
Изключвам от класацията браковете по сметка, в които финансите (наистина солидни) тушират напрежението.
Много мои приятелки обаче решиха, че няма да си рискуват връзките с дете, точно защото не желаеха само те да се занимават с всичко, да търпят мусения и нервни изблици и ги разбирам чудесно.
Виж целия пост
# 21 543
Vermilion, да ти споделя, че първите три месеца само четях форума, не бях се регистрирала и се чудех на майките откъде имат това време да пишат като аз косата не можех да си среша и бягах до 00. Зверски колики бяха!
П.С. И аз я ползвам тая коса за пример, че бях чувала, ама ми изглеждаше нереалистично Wink
Виж целия пост
# 21 544
Spastik Children, така е. Първите месеци постоянно обвинявах себе си, че съм лигава, мързелива, не ставам, калпава съм, че все нещо не ми е наред, защото ревях по цял ден от безсилие. Навън майките по цял ден с количките, а аз нямах сили да се среша и нямах никаква представа как успяват и все още нямам. Започвах да плача само при мисълта, че сега трябва да се справя с цял цирк докато излезем, да вървя час-два докано изтърпя поредната истерията и на улицата, а исках просто да спя. Комплекс върху комплекс трупах и още не съм се отърсила.
Зои, надявам се да издържим и минем през това оставайки заедно. Hug
Ох леле, ужас... На колко е детето сега? Все едно за мен чета, може би не чак така, но има голяма доза припокритие. Като съм писала в други теми, "перфектните" майки ме нападаха. Не знам как някои майки с бебешки колички, с бебета на 1-2 месеца, излизат в безупречен вид, с прически, с грим... Тези деца не реват ли, спят ли??? Аз не можех да се изкъпя, а косата ми е от по-мазните, мие се на 2-3 дни. Еми като не мога, връзвах я на опашка, слагах един суичър 2 номера по-голям, мятах качулката на главата и хайде по цял ден с количката навън. Молех се да не ме види някой познат, че ще припадне от вида ми. Преди забременяването много се поддържах, направо сега като се гледам на снимки и ми става мъчно. Сега качих килца и няма смъкване. Нямам и воля, защото малкия все още е изтощителен и ми взима силите. Сякаш нямам нерви да мисля за диети. И за спорт все не остава много време. Мъчно ми е понякога за предишния ми живот. Не ме разбирай погрешно, много си обичам детето, но ми се ще да мога да съчетая и двете. А не да имам дете, но да загубя цялото време за себе си.
Между другото, ти пробвала ли си със слинг? Бебетата се успокояват в него.
Виж целия пост
# 21 545
Млади сте, ако и любовта е жива, ще издържите.
Пред очите ми обаче са и много двойки събрали се от немай къде - жените под родителски натиск, че им е време; мъжете, защото решили 'да имат там някакво дете' (цитат) и когато на единия или другия им писна да опъват сами се разпаднаха.
Изключвам от класацията браковете по сметка, в които финансите (наистина солидни) тушират напрежението.
Много мои приятелки обаче решиха, че няма да си рискуват връзките с дете, точно защото не желаеха само те да се занимават с всичко, да търпят мусения и нервни изблици и ги разбирам чудесно.

Аз също имам познати двойки, които не искат деца и не ги укорявам. Те си знаят.
Виж целия пост
# 21 546
Да, има бебета, които си спят спокойно през нощта, през деня спят часове наред, и въобще много рядко плачат. Майките им се оплакват, че скучаели през това време.
Виж целия пост
# 21 547
Аз имам позната, която гледа филми и сериали, докато бебето й (на година и 3 месеца   Shocked ) си щъка из къщи. Тя буквално си почива, откакто е родила. Всеки с късмета си, растат децата.
Виж целия пост
# 21 548
И до дете, но и до нагласа. Второто ми дете беше по-проблемно и като характер, и здравословно, но пък се научих да кърмя легнала и спяща и куп други неща, които да ми улеснят живота, претръпнах за много неща и станах малко егоист...иначе не бих издържала
Виж целия пост
# 21 549
Дъщеря ми спеше постоянно.Беше кротко бебе,обаче усетеше ли,че ставам от леглото и се почваше.Бях принудена 4-5 часа да не мърдам,за да не я събудя.До скоро беше така.Сега я оставям да заспи сама на филмче,къпя се и отивам пак при нея.Усети ли,че помръдна и скача.Пак спи по 4 часа на обед и през това време съм във форума  Laughing
Днес успях да се справя с всички задачи.През деня ми е лесно,обаче като се стъмни и ме хваща страх.Снощи като чух някакъв шум долу,направо полудях.Едва заспах.Сега пак ме хваща страх.Гледах и репортаж с учителката на починалото детенце и се разтроих много.Не знам как ще възпитавам дъщеря ми,че един ден да не е тя на мястото на някое от 2-те деца.
Виж целия пост
# 21 550
Бандида,  Shocked
Днес дъщеря ми (на 11м е) е станала в 6 и до този момент е спала общо 1:15мин. В момента е във вихъра си, а аз... по-добре да не казвам как съм. Най-дългия 'и дневен сън е от 2часа, инцидентно.
Откакто е родена се носим. Имам количка и то каква, но особено последните 5месеца сме само в раница - денонощно, като явно ще откараме на раници. Само с носене има малко спокойствие.  Crazy

Виж целия пост
# 21 551
Е явно всички тези нагласени майки по улиците или са с второ, или са с кротки бебета. Моето също спеше от един период натам, но ме усещаше като мръдна и веднага надава рев. Та легне ли да спи следобяд, аз плътно до него. Не мога до тоалетна да ида. Нощем беше същото след 3-4 през нощта до сутринта. Но като бебе си ревеше по цяла нощ понякога. Почна да спи след 7-8 м възраст.
Виж целия пост
# 21 552
И аз така бях. Само да преглътнех слюнката си, и се будеше. Камо ли да шавна.....
Виж целия пост
# 21 553
За две години майчинство изгледах над 30 сериала. А станах майка на 35. Не е като да съм някоя безотговорна тийнейджърка  Mr. Green
Виж целия пост
# 21 554
Одеве пак даваха за инцидента в училище-не спирам да мисля как това дете ще продължи живота си-като неволен убиец. Учителката беше смазана, вероятно изпитва огромно чувство на вина и безсилие, че не е могла да предотврати фаталното, за семейството на момичето не смея и да си помисля какъв ужас изживяват......Когато някой е неизлечимо болен психиката се настройва по някакъв начин да очаква неизбежното, в такива ситуации обаче как да го осъзнаеш-всичко е неочаквано, изневиделица, болката те връхлита неподготвен. Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия