Да се оплачем...

Бе я стига, ще се самоубиваш заради некъв идиот-клептоман. На кого ще накривиш? Той ще си живее.
Я да не ти пука. Материалните неща се възстановяват, къде-къде по-страшни работи има!
То който ти го е гепил, хаир няма да види, кво мислиш, на такива не им върви. Гледай си важните неща в живота.
Не мога в момента да си спомня кой беше казал, че всичко, което може да се купи с пари, е евтино. И е така.
Децата, здравето, любовта, семейството, приятелите - ей такива неща са важни, а не някакъв си несесер, който между другото се пише с "е".

Чудеесно _{пиша с 2 е-та за компесация} .
Като каза любов, Татко Мецане, утре ще се срещна с вече бившият си, да му върна някои негови дрехи. Единственото което исках да съм блестяща за да види че не ме е забил в земята и да съжали че си тръгва....Ама не......................
Като каза приятели - всички са по чужбина, далеч от мен, чуваме се само за РД
Като каза семейство - майка ми не престава да се оплаква от мен сякаш съм последна к....
Като каза дом - много скоро ще се чудя къде ще живеем с майка.....
Да продължавам ли? Живота ми е скапан и всеки миг, когато ми се покачи малко настроението, става нещо ужасно  за да ми напомни че не ми е писано да съм щастлива 

Хубава работа, искала да се самоубива! За лекарството е кофти, но за несесера няма какво да плачеш. Важното е, че телефонът и портмонето с документите ти са налице, че документи много трудно се възстановяват, а в телефона сигурно не знаеш поне половината номера наизуст и кой знае какво още има в него. Ти гледай да се успокоиш за утрешната среща, а пак ще си блестяща, ако знаеш какво и как да направиш на срещата. КупИ си едно обикновено червило, един евтин молив за очи и спирала, и пак ще има с какво да се гримираш! Блестящото е в поведението.

Андариел е права, и освен това аз мога да ти кажа какво те трови - това са ти мрачните негативни мисли и непрекъснатото самонавиване колко си нещастна.

Първо, щом си студентка, значи си на двайсе-двайсе и нещо, не можеш изобщо да си представиш само това какво щастие е. И аз като бях на толкова, много се дразнех, като ми казваха - "радвай се, че си млад". Но сега го разбирам какво е. Знаеш ли колко е гадно като знаеш, че повече от половината ти живот е минал. Не знаеш ами.
За бившия изобщо не трябва да мислиш дали ще съжали или не - какво значение има това, ако сте се разделили окончателно? Твоят живот не зависи от това как ще се чувства той. И дори да му е гадно, ти какво ще спечелиш. Не си струват такива мисли. И не пожелавай на някого да му е гадно, щото се връща. Гледай ти да си добре, а не като Вуте - другите да са зле:) То ако всички са зле, няма как и ти да си добре.

Приятели така и така човек няма много - истински, хора за кафе бол, но истинските приятели са малко. То защо масово всички дращят по форумите, ако имат истински приятели да се събират, ще си губят ли времето да дращят? Не си само ти значи.

Аз дращя за друго - на работа съм и така бия кучето, че да мине работното време.

Докато си мислиш, че си нещастна, и ще бъдеш такава наистина. Гледай хубавите неща. Аз съм съгласен и приятели да нямам, и гаджето да ме е зарязало, и сто несесера да ми откраднат, само да мога да се върна пак на 20 години. Като съм на 20, гаджета колкото щеш, друго ще си хвана, и приятели ще си намеря, пък и без несесер все ще преживея някак.

И на мен като студентка ми откраднаха козметичния несесер от чантата. Голяма драма, защото тъкмо си бях намерила едно червило, което търсих 2 години. Не беше скъпо, но го нямаше.
От сегашната си камбанария като се сетя, голям смЕх.
Единственото ми успокоение беше, че който го открадна е търсил пари и се чувства по-прецакан от мен 
На 20г сме доста по-емоционални и драматично настроени. С времето важните и неважни неща сами се отсяват.
Ванилина, скоро ще запролети и ще ти светне пред очите. То зимата си е традиционно депресарски сезон. Пък за бившо гадже да жалиш е чиста загуба на време!!! Всеки човек в живота ни си изиграва ролята, научаваме по нещо и продължаваме.

 Първо - излишно конско да не пожелавам на другите зло. Невероятно звучи, но въпреки всичко никога не съм пожелавала зло.
Второ -  това което ми е най-яд на бившият ми, не е толкова че се разделихме. А че се скри като мишка, като отидох у тях да върна нещата му( по отдавна планирана уговорка) и после след часове ми каза в чата че спираме да се виждаме. И колкото да настоявах да се видим миналата седмица, той отказваше и накрая се разбрахме за утре. Ако не беше това му поведение вече всичко щеше да е минало. Но, не, той не стига че ми го каза по чата, но и поне десетина пъти повтори "ти дори не пита защо".  Няма и да му направя това удоволствие утре. Ако има нещо ще го каже. Ако няма да се разкара. Знаеше че нямаше да  му направя сцена. Познава ме добре. Но се скри...А единственото което исках за утре да изглеждам красиво Толкова ли много исках?!
При мен става дума за коректор - с  цвят който също търсих с години, едва намерих преди месеци. по дяволите дори не го бях преполовила още! Добави и лекарство за кожата скъпо - прескъпо което дори и след месеци няма да си позволя лукса да поръчам от чужбина.... това просто е капката която ме довършва. Супер дребно в чуждите очи, супер дребно на фона на моите големи проблеми, но беше единственото нещо, което ми връщаше самочувствието.

Ванилина, всеки е губил по нещо ценно, неприятно е, но пък е урок да не се привързваме към вещите си. Сега ти се струва драма, но с времето ще мине. На 20+ си, спирала и гланц и усмивка са достатъчни, за да изглеждаш добре Не ни обяснявай, че самочувствието ти се гради на маска от грим, я горе главата! Ако искаш да впечатлиш бившия, по-добре да е с поведение

Липсващ несесер и среща с бившият и ще се самоубиваш 

Kaзах вече Супер дребно в чуждите очи, супер дребно на фона на  другите ми големи проблеми, но беше единственото нещо, което ми връщаше самочувствието... Толкова ли е трудно да го разберете?!

 И престанете да ме нападате. Аз не съм някоя която купува козметика за стотачки, + това козметиката ми оцелява цяла година, защото не си слагам  маски от грим.  Ако ви се струва че ви досаждам, кажете го направо.

Хайде сега, ние криви излязохме! Защо ли изобщо се навираме между шамарите да те успокояваме! Какво предпочиташ, да ти бяха взели документите, парите и ключовете от дома, а да ти бяха остаавили скъпоценните гримове? А?

Ванилина, разбираме, че ЗА ТЕБ това е драма, но всъщност се опитваме да ти покажем, че има къде по-лоши неща, не се филмирай допълнително, никой не те напада. Трябва да се справиш със ситуацията,
мисли варианти. Като има проблем, се търсят изходи, никой не е казал, че винаги ще ни върви. Помисли какво можеш да направиш - предупреди охранта на университета и чистачките - ако намерят поне лекарството в някоя кофа или ъгъл, да знаят на кого е. Ако толкова държиш на грим, помоли съквартирантка или колежа да ти услужи със спирала и гланц.

Къде отиде поста на Татко Мецан  
Подписвам се под всяка негова дума- нещастие е да те зареже съпруг след две деца и дълъг семеен живот, ама даже и това се преживява.
Другото е да пострада здравето ти- твоето или на децата. Смърт също. Всичко друго е мижи да те лажем.
И въпреки това не знам каква сила би накарала човек да посегне на живота си.

Ванилина, знам, че не си ми искала мнението, но ето един съвет- не ти трябва да отидеш да му върнеш парцалите, а той да ти дойде на крака, когато на теб ти е удобно. Ако дойде до вас и му отвориш врата,увита в кърпа и с мокра коса, ще е по-впечатлен   . И колкото по-хладно се държиш сякаш едва го изтърпяваш да ти досажда е толкова по-добре...

Ванилина- извинявай, че аз ще го кажа, но си е досадничко, наистина, твоето мрънкане. Всяко твое мрънкане, по точно. На фона на някои доста по- сериозни.
Оплакала си се, ок. Потупали са те по рамото, ок. Ама ти продължаваш да дълбаеш. Какво е лекарството?

Оплаквам се от гаден вятър.