Да се оплачем...

Изводът е - спри да помагаш!    Насила, на никого не можеш да помогнеш, дори и да имаш най-добри намерения.

Оплаквам се от липса на търпение   До такава степен съм изнервена, че искам да стоя сама поне 1 месец. Искам да спя и да чета, да спя и да чета....


 Ми не... Не си само ти. Спокойно, всичко ще си дойда на място, просто труден период.

Но е добре да си имаме едно наум, че наистина има хора, които подвеждат със съветите си. Случвало ми се е да хващам съвети с въпиюща некомпетентност дори на ниво обща култура и с някаква извратена логика.

Баба ми е в болница, влезе с плевмония, но си счупи крака в болницата от проклетия/ решила, че е ок, станала сама, и паднала; малка подробност, че майка ми е била в стаята, но баба ми не поискала помощ при ставането/. Майка ми беше няколко дни с нея, като придружаващ. Баба ми се държи лошо с майка ми, подлудила е  цялата болница. Майка ми била длъжна да я гледа, защото и била дъщеря, постоянно я обижда, вечно недоволна. Знам, ще кажете от възрастта/ ще стане на 85г/ , ами не е, просто винаги си е била такава....Родителите ми и харчели пенсията и рентите, а не отчита това, че майка ми се грижи за нея от 17г. от 5г. живее с родителите ми, един хляб не знае колко струва, родителите ми се грижат за всичко. Единственото, което правеше беше да гледа ТВ, чете вестници, да се оплаква на другите баби в квартала от майка. Майка и вестника в стаята и носи....много, много съм ядосана и притеснена за родителите ми. Баща ми излезе от болницата, майка ми вместо на него да помага, няма време дори да поспи от вечните претенции на баба ми, на която предстои операция за счупения крак. Предполага се, че ще остане на легло, поне няколко месеца, ако въобще се възстанови.....
Имам вуйчо/брат на майка/, принципно готин човек, но не проявява никаква загриженост и желание за помощ. Толкова е свикнал майка ми да е ангажирана с бабами. Да, той живее в друг град, някакъв директор е, и има доста ангажименти, но това означава ли, че цялата отговорност е за моите родители?
Обадих му се веднъж, преди 5 дни. Не е звънял освен за 2 мин, колкото да каже отново колко е зает. Баща ми забрани да го безпокоим, на умните хора, се казвало веднъж......Ядосана съм и ужасно притеснена за майка ми, цялото това напрежение, да се грижиш за някой, който не го цени, смята те за длъжен и те обижда.......Майка искаше да дойде за рожденният ден на децата, да ги види.....въобще скоро едва ли ще има шанс да ни дойде на гости....
Честно да си призная, не изпитвам загриженост и тревога за баба ми, като и знам силния дух, ще живее до 100г. ,за да ни тормози. Преди 2г. докато бяхме на гости при родителите ми, не престана да ме преследва защо не съм работела, на какво приличало това, мързелива съм била......аз ще стана скоро на 40г. това е мой, и на мъжът ми избор, да бъда с децата и не работя....
Майка ми ще вземе да се разболее от тревоги и притеснение. Родителите ми са ми по-важни, от една неблагодарна старица.........
Принципно мразя да се оплаквам.........

Аз бих направила следното- говоря с вуйчото, делят се разходите и се наема жена да гледа бабата. 

Родителите ми са от старото поколение, и ще има какво ще кажат хората. Майка ми пенсионер, не работи, а наела жена да гледа майка и. Няма да се съгласят родителите ми. Мисля го още, той баща ми ни забрани да се обаждаме, но аз мога да напиша смс , не съм се обадила....не искам да влизам в конфликт с баща ми, и без това не е добре здравословно.

Ох, това старо поколение  заради хорското мнение ще си съсипят нервите и здравето .
Все пак, дано се подредят нещата 

Ама вие мълчите ли и на дъртата? Що не и дадете малко храна за размисъл, като и кажеш всичко това дето го написа тук - ама по-твърдичко. Поне като се оплаква от вас да има за какво. Я и отворете очите какъв отвратителен егоист е....
Убедила съм се , че някой хора се възпроизвеждат само за да тормозят някого "на една ръка разстояние".

ужасни са някои хора. Моята баба пък, като бях последно да я видя, не спря да ме преследва, да ми казва да не тормозя мама.... тя постоянно била плачела... Бяхме се сдърпали със сестрата, нищо особено, ама нали трябва да има драма.... Един реве за глупости, друг досажда с мнение, трети пък тръби на цялата рода как сме се скарали

Полудявам, когато ме обвинят в егоизъм и незачитане на чуждото мнение... само защото съм си казала моето. Никого не съм вързала или заплашила с пистолет о челото да постъпва както аз намирам за добре. Взе да ми писва това безкрайно надлъгване чие мнение е по-важно... дори не надлъгване, ами аз постоянно съм обвинявана и трябва едва ли не да се оправдавам, че мисля по различен начин. Започвам да си ограничавам контактите с такива хора.

Аз не и мълча, но я виждам точно 2 пъти в годината. Майка ми и баща ми, обикновено си мълчат, за да не я разстройват, има и епилепсия, да не прави кризи. Когато преди 2 лета ме преследва 2 дни, колко съм била мързелива, и защо не работя, буквално ме преследва....... и заявих, да престане да тормози мен и родителите ми, защото, ако разболее или умори майка ми, директо я вкарвам в старчески дом и нямам никакво намерение да се занимавам с нея......или любимият и син да я гледа.....което просто няма никога да стане, той си е свикнал да минава на 2-3 месеца за по час, с това му приключват ангажиментите. Ето, днес майка ми му е звъняла, не вдига, не е върнал обаждане, да го информира, че във вторник ще  оперират майка им, и има 2 варианта за операция......

Родителите ти са взели решението да се грижат за баба ти,
не виждам защо трябва да негодуваш - решението е ТЯХНО ,
всеки си носи кръста.Колкото до вуйчо ти - изборът е направен.

А когато родителите й легнат на нейните ръце, чий е кръстът? Не виждам избора тук - единият се отказва, а другият не че избира, ами се чувства виновен, а покрай "избора" му страдат всички.

Предполагам,че негодува, защото се притеснява за здравето и нервите на майка си.

Ами то понякога не е въпрос на избор....кой да се грижи за възрастен родител. Просто се случва, на по-отговорното, по-близкото дете.
И бабата трябва да го е оценила, да е разбрала, че дъщеря и си жертва част от живота, времето, нервите за да обгрижва . Аз не мисля, че децата са длъжни да търпят унижения само защото поемат отговорност да помогнат на болен родител. То това е семейството- да помогнеш, не да унижаваш и тъпчеш детето си, щото на 18 години си се възпроизвела случайно или не.
Децата НЕ са длъжни на родителите си, защото са им дали живот!
Смисълът да дадеш живот на дете за мен е съвсем в друго!

Аз изобщо не мисля, че бабата оценява нещо. Просто е такава по характер. Бабата на моя приятелка е същата/дори и по лоша/- обижда, псува близките, постоянно им прави на пук/ примерно нарочно не си сменя памперсите да им мирише.../ и държи, че те и били длъжни да я търпят и гледат. Не понася внуците и правнуците си.  Моята приятелка каза, че цял живот е била такава крива и злобна. 
Оправия няма с такива