Да се оплачем...

  • 7 291 361
  • 65 224
# 30 855
Пийкок, нямате ли познат чакръкчия/масажист/кинезитерапевт?
Виж целия пост
# 30 856
Нямаме Sad Разчитаме само на хора, които бият инжекции... Sad
Виж целия пост
# 30 857
 Възпалено не се намества.
Виж целия пост
# 30 858
Имаше един чакръчкия около стадион Дунав, много го хвалеха за такива работи. Иван ли беше...
Виж целия пост
# 30 859
Имаше един чакръчкия около стадион Дунав, много го хвалеха за такива работи. Иван ли беше...

Ако утре не е по-добре ще помислим и за този вариант.
Яд ме е,че от глупост си докара това на...гърба. Просто нямам думи!!
Виж целия пост
# 30 860
Моят така си прищипа нерв от тренировка,два дена се мъчи,не иска да иде на лекар,даже и на работа ходи,нищо не искаше да пие магарето и накрая баба му го насмля и ходихме на чекръкчия.Оправи се след няколко часа,не ги подценявайте Blush
Оплаквам се,че май се разболявам,лудо време,тресе ме някакво без температура,а имам проект да довършвам до края на седмицата.И да се похваля-ремонта свърши,сега остана да си намерим нормални наематели,добре че брокерката е свестна,няма да се налага да пътувам Simple Smile
Виж целия пост
# 30 861
Заведи го на физиотерапевт, когато гоотпусне от инжекцията. Може да продължи дълго, а не е добре да се занемарява.
Виж целия пост
# 30 862
Бих го завела навсякъде, но е такъв вироглавец, че няма оправия. Онзи ден след нжекцията го отпусна и реши да мести една секция.. Беше въпрос на време да се влоши..
Виж целия пост
# 30 863
Ами кажи му, че след подобна травма преди 20 години, не особено третирана, от 4 години живея с перманентни болки. В повечето нощи не мога да спя и ми се налага да ходя на иглотерапия всяка седмица. Скъпо е, а ефекта е за около ден-два. Няма как да се пият болкоуспокояващи толкова дълго и изобщо не е гот.

Виж целия пост
# 30 864
И аз съм със "захапан" нерв малко над плешката.
Моя мъж се смее, че когато тръгнем някъде на почивка трябва да си нося възглавницата.

По повод на тичащи деца и инциденти...
При едно такова тичане синът ми си счупи предния зъб (на 2год възраст). Всички бяхме достатъчно стресирани, че да се обвиняваме кой и какво. Счупеното зъбче падна отдавна. След 7г се показа постоянният зъб и расте. Дребният е супер щастлив и аз също. Ще ми липсва беззъбата усмивка Joy
Виж целия пост
# 30 865
Едва седмица от започването на учебната година, а на мен вече ми писна!!!
Усещам, че скоро ще изпуша. Вчера излязох и се прибрах 9 пъти. Час през час ходя да водя и да прибирам някой. Отделно цял следобед пишем и проверявам домашни, гледам малкия, който е болен, да наготвя, да ошетам.... Не мога! Това, че не правя нещата както бих искала аз, много ме изнервя и ме кара да се чувствам зле, да съм изнервена и зла.
Къщата ми е мръсна, моят мъж не казва нищо, но усещам, че му прави впечатление и това ме кара да се срамувам пред него, но просто физически и психически не можа да се справя.
Sad Sad
Виж целия пост
# 30 866
Да свиква или да помага.

Вчера детето беше болно и спа три часа. Аз излизах къщата, а вечерта вече не си личеше. Еми не знам какво да направя, решението е да не готвя и да изхвърля  играчките от нас. Ама ще има повече роптаещи, струва ми се...

Пети ден ми е зле на стомаха и съм парцал. Домашните изкараха вируса за по ден, аз още не знам къде се намирам. Според сестра ми може да са хормоните, че спрях да кърма, да съм пиела вечерна иглика. Освен да я почвам, па белким ми отпусне и мигрената преди цикъл.
Виж целия пост
# 30 867
И аз мразя учебната година, на всичкото отгоре съм на работа нон стоп и контролирам сам по телефон. Тоест едно голямо нищо. Едното дете сега е на лекар- само, другото на училище, с гигантската раница, и ще пътува 1 час с ГТ. Мъжът на нова работа, погълнат изцяло от нея...имам параноя и хипохондрия, изострят се ужасно в такива моменти, имам чувството че всичко ми се изплъзва...колежката ще и купува мента, глог и валериан в обедната, явно съм много досадна и мрънкам ужасно
Виж целия пост
# 30 868
Аз се отказах отдавна. Сутринта чистих и в момента е пълна кочина. Освободих откъм играчки, но няма значение, защото тя размята всичко, до което се докопа навсякъде. А като дойде време да я храня се обривам. За мен това е истински кошмар. 😩 Оплаквам се.
Вчера бях на преглед за гърдите и освен притесненията беше ужас с хлапето. Още ми държи, не знам кога ще можем да отидем някъде без панаири. С мъжа ми не сме излизали откакто е родена. На едно тъпо кино вече ми мечта да отида, на вечеря, малко на спокойствие. И на него постоянно си го изкарвам.
Виж целия пост
# 30 869
Камъче и аз съм от твоят отбор. Сега не се оплаквам, защото мъжът ми е в отпуска, но другата седмица как ще нагласим графика не знам. Страх ме е да се оплаквам, защото се чувствам смотана, като се оплача. Малкият син е за първи път на градина, не се е отделял от нас до сега и вече втора седмица не спира да плаче. Много ми е тегаво. Така искам да свикне и да ходи с желание.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия