Да се оплачем...

  • 7 510 092
  • 65 224
# 32 175
Моя близка приятелка е в началото на развод, който както по всичко личи ще се окаже много тежък.
Заплахи /включително и, че ще убие нея, детето и себе си/, дебнене, телефонен тормоз, взимане на детето без предупреждение от градина...
Много ме боли за нея. С нищо не мога да помогна освен с това да я изслушам.
Оплакването ми е, че се чувствам безсилна
Виж целия пост
# 32 176
Ужас. Е такива трябва да ги въдворяват за принудително лечение. Да заплашваш собственото си дете, това дори не мога да си го помисля, камо ли да го изрека гласно. Може ли да си такъв психар и полиция и всякакви институции да са безсилни, докато не приведеш заплахите си в действие???
Виж целия пост
# 32 177
Наистина ужасно. Не може ли да сложи заповед?
Мамка им на всички такива изроди!

Оплаквам се , че се премерих и съм 48кила Sad, бях 52кг.
Може би не се храня стабилно , но това са много кила надолу.
Иначе се чувствам прекрасно, но защо така слабея Sad
Започвам да се храня стабилно и евентуално здравословно.
И ще си направя изследвания!
Виж целия пост
# 32 178
Уинд,вземи малко от моите кила.Ей,лоша жена!Намерила от какво да се оплаква в женски форум! hahaha
Виж целия пост
# 32 179
То и тва е гадно, да ви кажа. На мен по едно време ми беше писнало да ми казват "аууу, отслабнала си ОЩЕ повече", "свършила си се" и подобни. Ми знам, ама какво да правя? Ген! И баща ми е кльощав.
Виж целия пост
# 32 180
Уинд пробвай да спреш цигарите. Помня оплакване, че кожата ти е в лошо състояние. Сега килограмите си бутнала. Притесненията и цигарите са лоша комбинация, от опит го казвам. Когато аз спрях да пуша забелязах голяма промяна. Освен видимата ( кожа, коса, нокти ... ) и физически се чувствах по-добре.
Виж целия пост
# 32 181
И моя баща беше много слаб.
Аз и брат ми сме хванали неговия ген, сестрите ми имат склонност към качване като мама.
I.hr, ще направя опит сериозен.
Има моменти , особено като съм на работа и е напечено, вместо да хапна аз пуша.

В никакъв случай , не искам да съм толкова слаба, искам да имам паласки, коремче , дупе ....  за гърди и бузи да не говорим.
Виж целия пост
# 32 182
Идвам и аз да помрънкам. Боли ме главата ужасно,нищо не ми помага. С детето трябва да пишем домашни ,а немога да се концентрирам.
Виж целия пост
# 32 183
Днес и утре има много силни магнитни бури. Пожелавам бързо отшумяване на болката.
Виж целия пост
# 32 184
Харизвам десет кила веднага. Ама не щат да си ходят проклетниците...
Виж целия пост
# 32 185
Тия магнитни бури бебетата усещат ли ги? Че моето зверче вчера от 12 до 22ч има сумарно максимум 2ч сън на ръце.
Виж целия пост
# 32 186
Аз пък прочетох, че:

 "Силните и свръхсилни магнитни бури не се отразяват сериозно върху хората и животните, според наблюдения на лекари." и "Последиците от  свръхсилните магнитни бури са за оборудване и апарати, не за хора и животни."

Не знам доколко е вярно, но и аз съм с главоболие от снощи.
Колеги също чувам да се оплакват, но те пък били пили Satisfied
Виж целия пост
# 32 187
Никога не съм се влияела от магнитни бури, не съм чела за тях и не съм се интересувала кога са. Просто ми направи впечатление, че преди месец се събудих със същата болка зад очите, цяла нощ ме боля без да спре, а обикновено като се наспя и да ме е боляло спира. Чак след това прочетох, че е имало най-силната магнитна буря от 12 години насам. Сега се оказва същото, пак разбирам в последствие, т.е. изключено е да си внушавам. Но пък четох, че преди 10 дни пак е имало магнитни бури, а тогава явно не съм ги усетила, та може да има елемент на съвпадение Confused
Виж целия пост
# 32 188
По същия начин съм. Отскоро проверявам кога има магнитни бури и забелязвам, че понякога имам главоболие, понякога - не. Та не знам в кое да вярвам - влияят ли, не влияят ли ...
Възможно е пък "не се отразяват сериозно" да изключва главоболие.
Виж целия пост
# 32 189
Снощи ходих да пазарувам с детето. Като излязох ме пресрещна човек с хляб в ръцете и почна да ми проси 1 лев. Като не склоних, дори казах "Съжалявам, но няма да дам", почна да ми се моли за 0,50лв. По принцип съм много жалостива, но този път не склоних, защото не повярвах, че е за "децата". А сърцето ми се свива, защото все си представям това след време да е моето дете /вече възрастен/ и как всички го подминават и той стои гладен и отритнат /но това е друга тема/.
И при толкова народ дето мина, този човек само при мен стои. По едно време почна и да ми реве и да се опитва да ме докосне до майчиното ми сърце, като спомена: "Ето и синът ти ... или внукът ти..." и тук спрях да го чувам. Все си мислех, че някой може да ме сбърка, че съм му сестра, ама баба...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия