Да се оплачем...

Рейнеееее...дойдоха ли нашти хора?

Днес шопинга и разходките ми дойдоха в повече...

Днес се поосвестих, дори ходихме на пазара да си купим плодове с хлапето. Остана ми само гадна кашлица от време на време. Тъкмо се зарадвах, че ММ си идва утре и няма да го накачим и синът се измъкна от пещерата си и се оплака, че го дразни гърлото. Вари чай, пи някакви витрамини. Влезнах в стаята му да търся парацетамол, сигурна съм че му бях купувала и ме изхвърли да не съм сеела бацили. Кисел е до безобразие. Учи за висока оценка, а преподавателят оценява по странен начин, разболява се, а аз дудна, че в стаята му няма къде да се стъпи.

И аз искам шопинг, но ще чакам след месец да направят намаленията. Няма смисъл да купувам сега при положение, че на 6.1 всичко ще е на половин цена въпреки, че спешно ми трябват ботуши.

Ехееее, то на такъв ентусиазъм човек да ги зачака с удоволствие

Рейне...гАси лампите и ги слагай по леглата. От кога се е мръкнало...

Утре ако си жива, докладвай харесали ли са пържолите...

Дано да са им приседнали...

Че защо да е глупост българската торба, всъщност това е страхотен уред за тренировка, разбира се 20кг не са за жена.

Предполагам, че е глупост, когато не се ползва наистина, само се купува и трупа, и най-вече когато собственика не си я прибира така, че да не пречи на останалите

Е, тогава да се оплаче от собственика на торбата . Сори, пристрастна съм по отношение на торбите в случая, затова реагирам

Жива съм, ама едва-едва, благодаря, че ме мислиш!   И хич не ми дреме дали е харесала пържолите.   Дойде, тръгна си и пак успя да ме втрещи.   Още с влизането седна да говори по телефона. В началото помислих, че се обажда на свекърите, за да им каже, че е пристигнала, което е съвсем нормално. Оказа се обаче, че говори с някаква своя позната (тя приятелки няма) - навиваше я да ходят на почивка заедно не знам къде, само по колко евро на ден, ама имало басейн, много хубаво било.... и така 50 минути.   Ние с ММ сервирахме, излизахме, влизахме, храната изстина, тя си говори. Много конфузно, с ММ само се споглеждахме невярващо. Аз станах и отидох да полегна в спалнята, че ми трепереха краката. След десетина минути ММ ме извика, бил й направил забележка. Хапнах набързо, извиних се, че не се чувствам добре и отидох да си легна.  
Ами не го разбирам това поведение, обидно е. Три часа е пътувала с автобуса до София, един час е чакала ММ да отиде да я вземе с колата, за да не хваща такси, да беше си провела важния разговор тогава. Ние с него сме наясно, че не идва да ни види, а само за да реализира икономия, но тя дори не си прави труда да го замаскира от куртоазия поне.  
 
Птица, аз не искам ММ да се кара със сестра си. Иска ми се просто да намерим начин да се ограничи поне мъничко свинското й поведение. Лошото е, че по цивилизован път не се получава, а съпругът ми смята, че не е особен проблем тя да ни обижда непрекъснато с поведението си, защото си била такава, да не съм й обръщала внимание. А аз не мога да не обръщам внимание, когато някой ме обижда в дома ми, докато яде храната ми и спи на леглото ми.  

Ами ти не й обръщай внимание, но и не й прислугвай. Нито я чакай, че да почнеш да се храниш. Явно си възпитан човек и не ти е удобно, но просто приеми че е такава и толкоз. Сядате си двамата, хапвате си, за нея храна има, когато желае- тогава
Днес се оплаквам от "милите" колежки.

Рейне, ядосвам се като те слушам. Трябвало е да я прекъснеш твърдо и да я помолиш да дойде да помогне със сервирането, като начало. Или поне като сте сервирали, да я поканите на масата на висок глас, белкем се сети да прекрати разговора. Има начини, има...аз например с кеф щях да я прекъсна, както си говори, и да я поканя в кухнята да вземе две чинии.
Ама ти си добра душа....
Най-хубавото е, че вече е минало.

Абсолютно! Когато приготвяш храна за някого и му отделяш време по какъвто и да е повод, това е внимание! Послушай съвета на мъжа си и не й обръщай внимание. Обясни и на него какво е внимание и той сам да реши какво внимание, той да ѝ отделя

HAPPY, права си, но не съм възпитана така. За мен е проява на неуважение да започна да се храня преди другите. Още повече пък гости.  
Тете, тя на масата седеше и говореше. Не ми тежи да сервирам, не искам и да ми помага, просто е изключително грозно това поведение. ММ е бил цял ден на работа, със сигурност е бил гладен, а не върви да започнем да ядем, докато тя говори. И представи си картинката - седим си около масата и чакаме 50 минути, за да започнем да се храним.   Умрях от неудобство.
После започна да се оплаква, че не успяла да намери кого да вземе със себе си - трябвал й преводач от английски, защото беше тръгнала на някаква конференция, но не говори езика. Всички й били отказали, въпреки че организаторите поемат всички разходи - от самолетните билети до храната.  Мислела да предложи на дъщеря ми, но не искала да ни притеснява, като ни звънне по телефона. Много деликатна жена, много!  

Колко да е минало? В неделя пак.  

Оф и аз се ядосвам като чета. Тя се чувства като вкъщи. Щом се чувства така остави я да върши домашни задължения. Едни приятели (вече бъдещи кумове) ни дойдоха на гости на вилата в началото на лятото. Дойдоха към 11 на обяд, а ние не обядваме когато сме там. Мъжът се хвана да прави обяд. Започнах да помагам, но той не седна. Може би аз съм кисела и мързелива, но когато някой през няколко месеца е вкъщи няма всеки път да готвя по 3часа. Каквото съм решила да готвя, това ще е. В крайна сметка пържоли всеки може да сложи на скарата, а като моите пълнени чушки- не може всеки да направи. Сиктирдосвам всички, които смятат, че вкъщи трябва да се чувствам неудобно и да прислужвам като на кралското семейство. И преди съм го казвала- не се чувствам длъжна да правя каквото и да е за когото и да е, каквото правя е от желание. Надявам се и другите да се отнасят така с мен!
Оплаквам се, че за четири години не можем да се организираме за студентския празник...ама какво да се очаква от хора, които не могат да се организират на лекции и изпити да ходят.