Да се оплачем...

Не е назидателно, така е, като казваш. Още не мога да го схвана/проумея/разбера/приема, че "най-важният човек в живота си, си ти самата,".

Донсита, аз казах "гледайте я да не излезе от тавата".  В зависимост от тълкуването може и да съм казала, знам ли.
Аз като готвя - всички вън от кухнята, че ме дразнят. 
Само ми дават акъл кое как се прави, но не го правят. 

И аз това си помислих,че вероятно никой не е знаел,че е трябвало да я наглежда. И у нас ако изрично не кажа на мъжа ми да поглежда някоя манджа,няма да я пипне,понеже не разбира и не се сеща за такива неща.  
И на мен ми се е случвало да се отнесат пренебрежително към подаръка ми,но пък хич не ми пука-просто не правя такъв отново и точка. За Коледа взех на една колежка ваучер за маникюр и тя супер небрежно го прибра в чантата като изломоти нещо от сорта,че едва ли щяла да го ползва,че нямала време.По принцип ходи на такива процедури. Еми да беше погледнала датата.. Повече нищо няма да й взимам.  

Нищо лично, но на мен вече ми се повдига като чуя вариации на мантрата "ти си си най-важен", защото едно, че депресира и второ, подтиква човек към все по-голяма изява на егоизма - да гледа само себе си и да не му пука зза другите. Накрая се чудим защо хората остаряват самотни. Ми, то, ако си прекарват живота в идеята, че те са си най-важни, така и става - няма кой да помисли за тях, защото и другите смятат себе си за най-важни.

Андариел, а другия вариант по-добър ли е и за кого - да се раздаваш за околните, а на тях да не им пука за тебе? 
Къде точно е границата между раздаването и егоизма?

Да пресееш хората, за които наистина си заслужава да се раздаваш.

във всеки случай е по-добре да се раздадеш, отколкото да се свиваш. Някои околни ще оценят, а на други няма да им пука. Добър критерий човек да разбере кой каккъв е. Лошото е, че с идеята за собствената важност хората се отнасят и към най-близките си хора - деца, родители, съпрузи, приятели, и рано или късно си получават заслуженото. Късно, но не и никога. А който е оценил това, което си му дал, той все ще намери начин да върне жеста. Като в Мимино - "когато направя така, че на теб да ти е приятно, и на мен ми става приятно".

Моят опит говори точно обратното.
Никой не си получава заслуженото.
Да не говорим за връщане на жест. От далечни хора-да; от близки-много, много рядко.

Както всеки път при всяка тема основното за което е създадена остана на заден план.
Та по темата-дяволски е варно,че едно зло никога не идвало само.така става и при мен....
Освен сложните и много напекани семейни отношения ме връхлетяха и здравословни,макар и нетолкова сложни,но все пак свързани с немалък расход.
Окото ми се нуждае от операция,понеже виждам мътно и е нужно поставяне на постоянна леща.
Изчаква се да отминат почивките по курорти и тогава.
Предстои ми смяна на мстоработата,която никак не желая,но няма друга възможност за сега.
Битови аварии в най-неподходящия момент и кво ли неоще......
Оплаках се ето и сякаш ми поолекна като го направих.

Проблемът е, че много хора не оценяват това, което си им дал и нямат никакво намерение "да връщат жеста".
След години прекарани в самосъжаление, аз самата също осъзнах, че най-важният човек за мен съм самата аз. Това разбира се бе преди да родя, сега се подразбира, че най-важният човек ми е детето.
Но да поясня в какво точно се състои това мое прозрение и защо ми спести много излишни разочарования: разбрах веднъж завинаги, че ако аз сама не се погрижа за себе си, няма кой друг да го направи. До тогава смятах, че щом аз съм се грижила за любим човек докато е болен, то той ще се грижи за мен, когато аз съм болна (или пък ще ме зарадва със специално измислен подарък за РД, или пък ще се сети да ми купи от любимия сладолед, или.... и др. такива, понеже аз правя подобни неща за него). Ами не става така. Просто жестовете не са реципрочни. И аз си страдах ли, страдах (не толкова, че съм болна примерно и няма кой да ми вземе лекарства от аптеката, а защото ТОЙ не ми е взел лекарства, след като примерно аз само преди месец съм се изживявала като лична медицинска сестра за него).
Много време на самосъжаление пропилях, докато не прозрях, че е безсмислено да очаквам друг да се грижи за мен, само защото аз съм се грижила за него. Просто почнах да разчитам само и единствено на себе си и съм много по-щастлива и си спестявам много разочарования. Пък ако някой реши да ми направи супа докато съм болна или се е сетил, че имам рожден ден и ми донесе цвете в саксия, супер. Ако не - вече не страдам, че няма кой да "ми върне жестовете". Пък аз моите "жестове" си ги правя, понеже така ги чувствам, а не защото очаквам реципрочност и така съм си по-щастлива.

не знам, на мен ми изглежда депресарско, отчайващо и безнадеждно такова мислене. Защитна реакция.

Може и да е така. Може и да си права, но е факт, че аз лично съм по-щастлива със себе си и с другите, от както го имам това мислене. Просто от както не очаквам друг да се погрижи за мен и се грижа сама за себе си, съм си спестила доста разочарования. Преди това се е случвало да изпадам в сравнения как аз съм направила еди какво си, пък насреща не съм получила нищо, когато аз съм имала нужда от подкрепа. И това допълнително ме е депресирало, точно когато е трябвало да съм силна... полза от това няма. Сега не очаквам никакви компенсации. Правя жестове и се грижа за близките ми без да очаквам реципрочност и си знам, че скофтят ли се нещата при мен, трябва основно на себе си да разчитам. Ако някой дойде да ми помага, да ми бъде подкрепа - чудесно. Ако ли не - не изпадам в самосъжаление.
Забелязала съм, че лично при мен, от както съм така, хората по-често подават ръка при нужда и правят жестове (или поне аз по-добре ги оценявам, понеже не ги приемам за нещо, което се подразбира).

Когато става въпрос за близките, според мен е нормално да се очаква и те на свой ред да помоогнат. Иначе по какво ще се различават семейните връзки от тези с чуждите хора? На чуждия човек му помагаш, но рядко очакваш и той да ти помогне в замяна, но и той не е длъжен. Затова си личат читавите хора по това, че оценяват помощта, а не  просто я консумират. Както има една приказка "погледнИ ме с едното, за да те погледна с двете".

Оплаквам се, че в по-голяма безизходица и безнадежност, болка и желание на крещя, не съм изпадала никога. Не смея да заспя, защото ме е страх да не ме събудят с онази, лошата новина.

Лоша работа! Каси,  , кураж!

В Биллата на "България".

Но, сега погледнах сайта на GNC - имат най-различни видове. Купувала съм от аптеки Ремедиум, но мисля, че в някой от моловете също има магазин на фирмата.

http://www.gnc.bg/bg/pametnervna-sistemasn?pagesize=12