Да се оплачем...

  • 7 510 817
  • 65 224
# 44 220
Вермилион, мисля че си се пренавила. Чета те от доста време и виждам,че се мъчиш да работиш и да гледаш дете, което още няма 3. Няма как да стане всичко това без нерви от теб и детето. За тръшкащо се дете, цяра е разходка навън,за да смени обстановката и да превключи от тръшкащия режим на друг.
Мисли сериозно за помощ в гледането на детето, особено ако искаш да работиш.
Детето иска внимание и така ще е дълго време. Още е малко и много не може да разбере, че ти си заета, изморена и т.н.
На детето му трябва и игра навън с други деца, за да може да започне да се учи да общува със себеподобни и да има разнообразие.
Вземи си някаква жена, която поне по няколко часа да го гледа, а ти да работиш.
Моето дете е почти на седем и пак трудно върша нещо у дома за повече от час. То не се тръшка и реве, разбира уж, че мама е заета, но пак идва и иска внимание, разходки, игри... Редуваме се у дома кой да го забавлява и кой да върши нещо свое.
Виж целия пост
# 44 221
Съгласна съм със Сеса.
Виж целия пост
# 44 222
Ама тя не е лишена от разходки и игри с деца. Всеки ден е навън, ако времето не е екстремно. 😆 Да, не сме от сутрин до вечер навън, но и аз не мисля, че е задължително.
За детегледачка много пъти писах, че живеем в малко курортно градче около Бургас и възможностите са крайно ограничени. Да не казвам никакви. Нямам какво да направя, освен да се напъвам да се справям с всичко, а работата е това което ме държи цяла и в интерес на истината което ме кара да се чувствам добре.
Пред семейството ни в момента стоят  три варианта, за които водим ежедневни разговори/спорове/драми и не можем да стигнем до решение все още, където да се срещнем.😩
П.п.
Абсолютно обаче не съм съгласна, че детето ми е лишено от нещо. По-скоро аз съм лишената, но както и да е. Смятам, че сме добри родители и тя получава пълен пакет от максимума на възможностите ни.
Виж целия пост
# 44 223
И аз съм съгласна с написаното от Сеса.
Обаче аз като 2г нищо не съм работила по време на майчинството, глезан пак бе нон стоп закачен за мен...Rolling Eyes
Виж целия пост
# 44 224
Не че детето е лишено, а че се мъчите.
Виж целия пост
# 44 225
Единствения вариант в този момент-веднага е сборна яслена група от 35деца в държавна ясла. Аз не съм Ок, защото ще гледам болно дете нон-стоп. И съм сама от сутрин до вечер. Както и да го мисля не виждам добрата страна в това. Ние и така прихващаме от градинките, защото винаги в групичката има някое изкарано със сополите. Че аз последните 2 месеца се разсипах, айде тя последните пъти пак по-леко ги изкара, но аз не.
Как ще се развият нещата предстои. Не ме устройва положението, защото изобщо ми се промени начинът на живот, който беше корено различен, а очакванията ми не допускаха чак такива крайности. И не мога вътрешно да се примиря с това до ден днешен. Затова и започнах да работя, но не е за сметка на детето. Очеизвадно 2 годишно няма как да се гледа само. Мрънкам, не съм Ок, не се чувствам добре, не е това което искам, но се оправям... някак до този момент. Сега тя е и по-голяма, не е кошмарът от първата година, та съм оптимист. 😆
Виж целия пост
# 44 226
Когато голямата беше бебе, от раждането ѝ до 2г. дочувах, карах магистратура, изпити, работех от вкъщи по проекти, кога - като спи, разбира се и най-вече по нощите. Не исках с години след това да чуя за второ дете. Всъщност 8 г. Сега с второто вече си знам урока - само една диня нося, вече е към 8 кг. Предложиха ми скоро да поработвам, обаче имам лепка, която не признава никой освен мен и баща си, та даже и оправдание не си търсих.

Все още не мога да кажа дали съжалявам за това, което си причиних с първото, но няма място за сравнение колко ми е по-лесно с второто.
Виж целия пост
# 44 227
И аз така 😊 учих, работих и гледах деца😅 Работата никога не свършва, но и парите все не стигат. Гледайте си децата , а работата няма да избяга.
Виж целия пост
# 44 228
Ама тя не е лишена от разходки и игри с деца. Всеки ден е навън, ако времето не е екстремно. 😆 Да, не сме от сутрин до вечер навън, но и аз не мисля, че е задължително.
За детегледачка много пъти писах, че живеем в малко курортно градче около Бургас и възможностите са крайно ограничени. Да не казвам никакви. Нямам какво да направя, освен да се напъвам да се справям с всичко, а работата е това което ме държи цяла и в интерес на истината което ме кара да се чувствам добре.
Пред семейството ни в момента стоят  три варианта, за които водим ежедневни разговори/спорове/драми и не можем да стигнем до решение все още, където да се срещнем.😩
П.п.
Абсолютно обаче не съм съгласна, че детето ми е лишено от нещо. По-скоро аз съм лишената, но както и да е. Смятам, че сме добри родители и тя получава пълен пакет от максимума на възможностите ни.
Не казвам, че детето ти е лишено от нещо, а че няма да успееш да работиш и да я гледаш по цял ден. Резултатът го виждаш и сега - нервна си и не ти върви нищо. Не става с малко дете и работа у дома по цял ден.
Няма ли частни ясли или нещо подобно? А детето ще боледува, докато изгради някакъв имунитет. Моето чак към трета група в градината понамали боледуванията. Няма как да ти се спести боледуване на детето, ако ще и до 1ви клас да стои у дома.
Потърси вариант някаква жена или някоя от бабите да идва у вас и да помага. Щади себе си и околните ти. Както се казва - щастлива майка - щастливо дете.
Виж целия пост
# 44 229
Вермилион
Имам чувството че си постоянно на ръба и под напрежение.Постоянно.
Вярно че не е лесно, но много деца/ да не кажа повчето / реват и се тръшкат.
Дали пък твоето не усеща че си постоянно напрегната и по този негов си начин да протестира срещу това.То все още не знае как по друг начин да изрази отрицателните си емоции, освен с рев и тръшкане.
И колкото по скоро приемеш и се примириш с факта, че живота ти никога няма да е същия какъвто е бил преди детето, мисля че ще се успокоиш
Това е, факт е, децата променят живота ни
Виж целия пост
# 44 230
Ако имаше частна ясла/градина тук, щях да я дам отдавна. Едната баба гледа другото внуче, работи и е далеч, за майка ми съм писала достатъчно.
Аз работя от почти година и парите са само част от общата причина, а както вече казах аз съм работата ми-работата ми съм аз. Нещо което няма как да обясня съвсем рационално. Отделно като фрийлансър е безумно трудно да се "върна", но се справям. Не ми върви през целия процес, но целите си ги постигам. Когато мрънках скоро за забъркания батак, в крайна сметка успях навсякъде. Само остана проекта, за който ще се разбере след седмица, защото тогава ще бъде обявен победителят. Финален етап не е никак малко, защото преди това имаше още два, с които се справих заедно с майчинството и другите неща в работата.
Пак ще повторя, че детето ми не стои вкъщи в скафандър. Но докато спи и през времето, когато баща 'и я гледа и е здрава, аз мога и успявам да работя. Ако сме през седмица по болници със сигурност няма да ни се подобри положението, затова и не я давам в държавна градина с голяма група.
Факт е, че сме притиснати от обстоятелствата - само двамата сме, живеем в много малък град, в който се усеща като такъв само в сезона. Аз лично мисля, че трябва да се преместим и това е единственото ни правилно решение. За да го взема и направя сега веднага еднолично, означава да напусна съпруга си. Та...
П.п.
Нищо не мога да приема. В мен има много натрупано разочарование и гняв в последните 3 години. Не мога и не искам да приемам нищо. Всичко което правя е най-доброто на възможностите ми. Не знам какво усеща детето, но предвид колко е социална, любвеобилна, гушлива, будна и още много неща, на мен ми говори, че аз успявам. Не ми е лесно и няма лесно. Не мога да променя кардинално нещата от днес за утре, но за последната година са значително променени и това е благодарение именно на това, че не съм само майка. А тя е ревлива още от самото начало, но то е ясно че няма как да е освен само аз да съм виновна. Все си п@кал накриво.😆
Аз ръба съм го преминала много отдавна, просто всеки ден ми започва и свършва с това първо да преборя себе си и после всичко останало.
Виж целия пост
# 44 231
Вермилиън,
Аз те разбирам напълно душа, защото си чувствам по сходен начин.
За почивните дни сме в моя роден град. Излизаме сутринта на разходка с дребната и мои приятели с деца. Всички са усмихнати, весели, децата щуреят, моята се тръшка постоянно и за ВСИЧКО. Е как да се усмихна и да не съм кълбо от нерви??
Пробвам с добро, пробвам с наказания, пробвам с обяснения, тя просто е кисела. Иска да пие от моето кафе, иска да лежи на пода, иска да вземе всяка чужда играчка. Накрая не издържах и я прибрах разревана и наказана.
И после майка ми като почне да дудне, че детето е нервно, защото аз съм нервна и ми иде да си бия главата в стената.
Знам, че никой не ми е обещавал да е лесно и съм взела съзнателното решение да имам дете на 28 години, но честно на моменти много ми прикипява и ми иде да ревна от безсилие и нерви.
Виж целия пост
# 44 232
Не знам до колко е нормално, но наскоро направих аборт и като излизам навън като видя бременна или бебе в количка започвам да плача. Хората малко странно ме гледат ама... Ако дойде дете до мен ставам и си тръгвам. Отделно баловете не спират, а пицарията под блока ми не спазва никакви закони и градината им работи до 1-2 вечерта, при затворени прозорци хората долу се чуват все едно съм ги поканила вкъщи. Всеки ден се обаждам на полицията, никой не идва и нищо не правят. Възможно ли е да са със връзки и закони за тях да няма? Sad Трета вечер подред не мога да спя, а лошото е, че цялото лято е така - шумни хора, викове, смях, пиянски истории ще полудея вече Sad
Виж целия пост
# 44 233
Да бе Лайк, и аз ги виждам повечето деца и повечето родители. Особено вторите, дето са видимо по-изтрещели и от мен предвид, че децата им си трайкат през повечето време и не гъкват. Стоят и спят където и както ги сложат. Послушно си изяждат всичко  и стоят в количка с часове без дори намек за протест. Съвсем отделно имам нагледни примери за родители дето не остават без още поне една бойна единица в комплект и децата им на възрастта на Чудото са отгледани в количките и все още седят в тях. От 6м възраст моето не е в количка, то и дотогава беше мъка в нея.
Затова пък "нормалните" си изпускат нервите на улицата без никакви задръжки, но моето е с отрицателни емоции и се държи така, защото усеща че съм на ръба... Иначе аз май напипах номера с наказанията и все по-бързо овладявам положението. Просто не 'и се давам и грам не толерирам лигавщини. Иначе на година и половина ме побъркваше, защото освен че ми ставаше жал и тя ни приемаше-ни предаваше. Сега само да я погледна по онзи начин виждам как моментално сменя и тя погледа и как започва да 'и щрака в главата. То е ясно че опитва до последно, обаче...
Ако го оставиш да е по-умно от теб си загубен, това е положението. Само баща 'и не ще да го проумее.
Много искам да се преместим, това е единствения вариант да имам възможността за детегледачка при всяка необходимост и градина, която не е зверилник. Лекарите да са на 10мин, а не на 60км път, които в сезон сме пътували и по 4 часа. Не можем да стигнем до единно решение с мъжа ми по този въпрос и това е генералният ни проблем.  Дотогава аз трябва да намирам начин и това правя, колкото и както мога.
Виж целия пост
# 44 234
И в големия град не е цвете
Сега почва сезона. За сезона намери бавачка, явно ще е по лесно. Пък след няколко месеца може да стане друго. Решавай проблемите ден за ден
Гледала съм и спокойно, и болнаво нервно дете. И с двамата съм учила, на ясла държавна на годинка, а аз на работа. Знам какво ти е. Обаче....за мен винаги детето ми е най важното и не ми пука за чуждите. Не ми пука дали чуждите седят като вързани или как се държат. Детето ми е нервно и не е окей- ми прибирам се, няма да свърши светът ако не съм на кафе. И с яслата случухме...мина и това. Отлетяха дните.
Трудно е,но минава. Но човек не трябва да го приема като такъв товар.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия