Да се оплачем...

  • 7 510 523
  • 65 224
# 44 505
Ех, тия деца, голяма напаст, голямо чудо. Човек да си помисли, че не сте ги раждали, ами са ви се паднали от зрънчо.

Аз не бих се радвала особено, ако майка ми е с такова отношение към нас, но на вашите пък сигурно ще им хареса, знам ли. Така или иначе, все ще го оценят ... по някакъв начин.
По принцип не съм съгласна с повечето от мненията ти, но това все едно аз съм го писала.
И аз съм гледала дете, вярно, че отдавна беше малко, но не съм усетила, такива крайности и то от родители, направо не ги разбирам. Може и в мен да е причината, разбира се.
Имало е ядове, и рев, но да се изпляскам, че децата съсипват всичко.... Sick Stop
Виж целия пост
# 44 506
Винаги много се чудя как може един иначе умен и способен в някаква област човек - мъж или жена, да е тотал щета в друг аспект от живота. Това във връзка с колегата на Рибозом.
Виж целия пост
# 44 507
То пък като си го родиш си е баш, все едно от Зрънчо ти се пада.Да не мислиш, че е твое умалено копие? Наивница.
Не казвам, че децата съсипват всичко, казвам, че след това нищо нямаш. Нямаш спокойствие, свободно време, дрехи, пари, уреди, абе не си айляк, както си бил като свободен.Това, ако се впрягаш и спичаш много. Ако гледаш от смешната страна си е заслужавало отвсякъде да имаш деца.
Виж целия пост
# 44 508
Оплаквам се от една първокурсничка, която забрави много удобно да ми плати курсовият проект, който ѝ изготвих. Яд ме е, защото го направих в единственият ми  почивен ден. Яд ме, защото в момента, за незнам кой пореден месец, парите пак няма да ми стигнат за нищо. Cry
Виж целия пост
# 44 509
Нищо не е същото, след като имаш вече дете, но защо пък и трябва да е? Определено не искам животът ми да тече по един и същи начин. И много хубаво не е на хубаво, и ядовете и проблемите си имат плюсове.
Виж целия пост
# 44 510
Ами осемдесетарските родители са имали точно такова отношение - децата на свобода, там някъде, да се виждат и да не се чуват. А родителите да си имат свой свят. Обаче сега нали има изискване да кръжиш като хеликоптер, иначе си лош родител - та тая постоянна бдителност ти променя възприятието. Вместо да се отпуснете, и двамата сте натегнати като израелски бодигардове в режим оранжево, а това изморява.
Виж целия пост
# 44 511
Второто ми дете е малко още и трябва да го пазя като се бият и играят. Затова са ми ядовете, защото не мога да ги оставя за 2 минути, постоянно трябва да крещя и да слушам крясъци. И изобщо при условие, че децата (и родителите) са различни не виждам мен какво ме грее, че някой е минал през това и не се оплаква. Аз съм се оплаквала и на майка ми, включително и от нея, че не ме е предупредила, че е такъв зор да се гледат деца. Подобен героичен стоицизъм, аз конкретно не го разбирам. Не само е трудно, ами е много, много трудно, чисто на физическо и ментално ниво. Нито съм киборг, нито злоупотребявам с медикаменти и алкохол, че да не мога да го отбележа.
Виж целия пост
# 44 512
Ами осемдесетарските родители са имали точно такова отношение - децата на свобода, там някъде, да се виждат и да не се чуват.
Айде ако обичаш без квалификации кои родители какво отношение са имали, и то преди повече от 20-30 години. Аман от компетенцията ти във всичко! Ти нали си прокопсала с отношение към твоите, та седнала чуждите да обсъжда!
Виж целия пост
# 44 513
Дойде ми и коремът ме СЪСИПВА. Реве ми се чак, а цял ден имам работа на крак. Пих но шпа, не подейства, джаснах един ибупрофен - и той не спаси изцяло ситуацията. Искам да спя и да ми мине. Sad чак и кръста ме боли, не се трае.
Виж целия пост
# 44 514
То вярно, че темата е "Да се оплачем", но ако някой без деца я чете, ще остане с погрешното впечатление, че да си родител е най-голямата гадост, че след него живот няма, радост няма, щастие в семейството няма Grinning . И ще има да се чуди как е просъществувало човечеството..
Виж целия пост
# 44 515
Ами осемдесетарските родители са имали точно такова отношение - децата на свобода, там някъде, да се виждат и да не се чуват.
Айде ако обичаш без квалификации кои родители какво отношение са имали, и то преди повече от 20-30 години. Аман от компетенцията ти във всичко! Ти нали си прокопсала с отношение към твоите, та седнала чуждите да обсъжда!


Е, имаше и 1-2 обсебващи майки в квартала, дечицата им излязоха щуравички, останалите бяхме на свобода. Все пак имам някакви наблюдения как сме расли през 80-те - нали аз съм била дете на тоя тип родители. То се вижда какви са били отношенията и какви са сега.
Виж целия пост
# 44 516
То вярно, че темата е "Да се оплачем", но ако някой без деца я чете, ще остане с погрешното впечатление, че да си родител е най-голямата гадост, че след него живот няма, радост няма, щастие в семейството няма Grinning . И ще има да се чуди как е просъществувало човечеството..

Каквато ти е нагласата, не може никой да ме изплаши Simple Smile От киселини се оплаквам, както винаги Joy Пумпалина расте Heart Eyes
Виж целия пост
# 44 517
Ти пък като си се драла като бебе по нощите, майка ти е пърхала от умиление сигурно....

От тогава нямам спомен, но сестра ми се е драла. Нормално си е. И моето се е драло. Ама чак пък да ги анатемоствате тук, като най-голямото бедствие, айде.
Виж целия пост
# 44 518
Icey, обади се пак след 2 и половина години. 20 минути рев разтапя като с киселина и най-благата нагласа. Като се повтори 16 пъти на ден това упражнение, обади се как ти е нагласата. Сега още си на фаза хормони, приспиващи съзнанието. Те ще те държат няколко месеца до година, но след 18 мес. вече ще почнеш да усещаш жегата, особено ако си лично ангажирана. Ако го хвърлиш в ясла на годинка и следващото ти задължение е да организираш абитуриентски бал - тогава е друго.
Виж целия пост
# 44 519
Стига се втелявахте. Съмнява ме някой без деца, четящ тук, толкова да повярва и да се върже на приказките как децата са най-голямото бедствие. Толкова плиткоумни чак няма.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия