Да се оплачем...

Откакто минах 25... честно няма да се изразявам, но културно казано все тая.😆
Аз долу в градината ги гледам дори са без каски, но толкова малко като моето няма ни с колело, ни с тротинетка. Масово ги бутат в триколки и летни колички.
Понеже все ми натякват, че много се втелясвам/параноичка си/не си наред и в този ред, викам си този път - юнак без рани няма, като се ожули ще се научи, канчето да пази.😆
Тете, ела да те гушна душа, ще черпя вино и маргаритки. В този ред на мисли отворили са ми барчето на плажа, време е да открия сезона, ама първо ще трябва да намеря време да се боядисам. 😂
П.п.
Оплаквам се че мразя когато напишат изчерпан продукт, купиш си компромис и след два дни изчерпаният продукт е наличен естествено. Тези как да ги нарека, че се пукам от яд, хм?

А, не мой тъй фамилиарно да ми говориш-с "Госпожо" ще се обръщаш към мен, по-културно, много ви се моля....

Сложете още едно вино отгоре и да забравим за това недоразумение, Госпожа.😆

Драги ми Госпожи 😜 от днес минах на режим, едва 4 е, а аз съм мъртво гладна. Яде ми се сладолед или поне малко шоколад, ама няма 😩 ще си ям яйцата и месото и те това е.

Уф, и аз трябва да взема каска на моят пустиняк. От няколко дена се научи да кара колело и кара както му падне. Карат по улиците (кварталните). Показала съм му какви знаци с ръка трябва да подава, ама още не може да кара с една ръка и не можел да подава сигнал.
Двама младежи (комшии) ми казват как и къде са го видели. Той гледа по-големите лапета от блока как карат и си мисли, че е хванал господ за шлифера.

Искам да ви кажа, че обръщението "госпожо" е на светлинни години от "леличката". Защото е пълно с майки, които смятат, че е ок да лельосват майките на другите деца. Сякаш времето е спряло и съм се върнала в детството си.

Стига с това "госпожо".
На мен, в напън да ми пишат в учтива форма, започнаха едно писмо по пощата с обръщението:
Здравейте Госпожа.
 
Направо се почуствах като на пазара.

Оплаквам се, че са се навъдили шофьори, които не могат да карат, но са в скъпи коли. Мислят, че като могат да развият висока скорост и това е достатъчно. Ми не е!

Вчера без малко да се натреса на един такъв бързак. Значи... Слизам от магистрала Люлин. Карам си напред и следва отклонение, което и аз по някога ползвам за бензиностанцията на "Марешки". Гледам напред една кола бавно се изнася за да се отклони, но и аз не бързам да я настигам. Зад мен празничко, разкош. Обаче гледам как ме настига тъмна кола и ще ме изпреварва. Идеално. Лентите са три, всичко е повече от точно. Да ама не. Човека дето ме изпреварва, след като лекинко ме подмина, почна да ми навлиза в лентата - щото нали и сам да съм, трябва да се бутам. Леко му направих място и намалих скоростта. Да ама той реши, че и ще спре пред мен. Егати и човека. Или много искаше да направим ПТП или си изпусна пряката. Ами защо караш бързо, като ще завиваш, че и изпреварваш и искаш от лява лента да влезнеш в пряка! Така и не успя да завие, ако въобще това е целял. Па толкова ли не реши да намали скоростта и да мине зад мен и това се чудя. Зад нас колите ги беше хванала липсата.

Същия номер ми го правят пак на тази магистрала, на разклона за Перник. Карат бързо, изпреварват ме и после яко спирачки, че нали ще завиват. От какъв зор питам аз, трябва да пречиш на останалите?! Акъл ли нямаш, друго ли ти липсва?! Но там поне има много коли и можеш да предположиш, че може да се наложи да си убиеш от скоростта, а при предния случай, направо - нямам думи. Добре че имам бързи реакции и вярвам на автомобила си.

И сега вече яко съм се замислила за камера. Че при подобен осъществен инцидент, без доказателство как са се развили нещата, ще изляза аз виновна. (щото нали съм отзад, без значение засичането и рязкото спиране на празен от към коли участък, па съм и жена)

Дадох предизвестие за напускане. Няколко пъти молих шефа да изпрати човек да помага, когато получам стока, а това е всеки ден. Неможело, всички имали много работа, а аз без кръст останах. Мотка се 10 дни, чак днес пуснал обява, но с 200 лв. над моята заплата, щото нямало кандидати. Ами щом толкова ми оценява труда, ще изляза болнични, а той да обучава, ако въобще дойде някой.

Оплаквам се от собствената си глупост и несъобразителност.Направих си пак салата с макарони,авокадо,царевица,риба тон и тн,обаче явно на макароните не им изсипах цялата вода след варенето и като ги смесих с другите продукти,всичко стана мокро.Получи се направо буламач,едва го изядох,но и просто не можех да го изхвърля.Но не му се насладих и сега съжалявам,че го изядох.

Рева....
Загубих работа която исках, защото все още се боря с мафията МВР/ПРОКУРАТУРА/И БАНДИТИ.
защо не работи тази система?
Защо има корупция?
Оффф писна ми...

Винаги ли си имала обилен цикъл. Аз имах такъв период и се оказа полип. Направиха ми абразио и се преродих. Ако  при теб е от известно време консултирай се с гинеколог.

Направо съм разглобена. Цял ден обикалях София, загубих и бройката колко пъти сменях метра, автобуси, тролеи и трамваи. Забравих и да ям, че сега ще трябва да отскоча да си купя нещо.

Звъни ми моята кифла и реве "прибирай се веднага. Запалих микровълновата. Огън няма, но има много дим".
С баща ѝ тъкмо бяхме тръгнали към блока и се качихме по най-бързият начин. Посрещна ни дим, а тя отворила прозореца в стаята на малкият, вее с някакъв лист и кашля.
Решила да пече картофи в микровълновата. Два картофа в пластмасова купа за 10 мин. И си отишла в стаята. Решила да провери какво става... димът я посрещнал в коридора.
Баща ѝ каза, че картофите били станали на въглен, а дъното на купата се беше стопили и залепнало за стъклото.
Все още ми намирисва.

Била съм казала на баща ѝ как да опече картофи и съм била казала 10 мин. Но не за 2 картофа.
Предната ми микровълнова имаше програма за печене на картофи... времетраенето зависеше от грамажа на картофите.

Каза че повече няма да пече картофи

Трети ден майка ми не ми звъни. Поне да имаше причина да се сърди. Писна ми да ме ползват за изтривалка. Много ми е болно.