Да се оплачем...

Гадна равносметка-намали цигарите и игнорирай тъпанарите.

Цигарите вече две години не са ми проблем и съм много доволна от това.

Аз да се оплача, че онзи ден в дъжда и гръмотевиците ми стана нещо на компютъра заради интернет кабела, на ремонт е вече 4 дни и няма изгледи скоро да го взема, понеже почти целия квартал е с моя проблем.
Имам важна служебна работа, а някои неща мога да си ги работя само там, надявам се. Не че не мога да започна от начало, но имам надежда, че няма да повтарям неща, които няколко години съм трупала и работила.

Нуждата от външен архив осъзнах,като ми се скапа компа преди години.Сега пак ми е гадно като имам проблем с него,но поне труда си пазя.

Боли ме корема. 

децата ми постоянно разхвърлят и изчезват на някъде

  И у нас е същото, но включвам и баща им, който обаче по някое време почва да рънка каква е кочина, но нищо не подрежда 
Ама аз съм темерут и не ми дреме 

нашият татко ако му кажеш че е разхвърляно, ще каже - И какво е разхвърляното

Оплаквам се, че има хора, които не спират да се бъркат в чуждия живот, а не си гледат техния. Понякога определени коментари могат много да наранят някой и да го отблъснат от теб.

За разхвърляното, ние с мъжа ми сме умерено разхвърляни и подредени.

Страшно кисела съм, от петък , обикновено не ме държи толкова дълго, ама...

Оплаквам се и от идиотията с манту-то на 7-годишните. Трябвало да се запише час, нямало скоро, та чак на 26-ти септември ще ходи моето дете.

Мъжа ми е с вирус , мисля че аз ще съм следващата   

Чери, това закъде? Извинявай, не помня дали живеете по света и у нас. За София помня, че се направих на две и половина и директно отидох с децата. Малко се мусиха, но не ни върнаха. Ама вие май бяхте в чужбините.

Анди, в София сме, засега.

Ако ти се рискува разкарване напразно, може направо да цъфнете утре сутринта. И ако им се примолите, че няма кога друг път и т.н., може да мине номерът. Сега не знам дали са му променили мястото, но преди седем години беше някъде в уличките на Мария Луиза между Халите и преди Лъвов мост, в дясно.

Там е все още - Тубдиспансера. Ще го заведа на датата, определили са и точен час.

Живея цял живот в нас - не съм живяла другаде до преди няколко месеца за жалост.Всъщност от почти година не живея в нас поради един ужасен съсед,който буквално ме накара да се изселя от дома си.
Брат ми и баща ми живеят тук все още,както живях и аз и моя мъж - спокойно.
Докато един ден под нас бабата и дядото починаха и се нанесе внука им.
Но той просто не е човек.
Скъпи майки, не знам какво да ви кажа.
Аз не съм майка все още,но в собствения ми дом дори не мога да спя и не мога да седя спокойно и да върша каквото и да било.
Музиката е толкова силна,че не си чувам мислите. Пода и стените ми се тресат.
Отидохме с мъжа ми да живеем ПОД НАЕМ!!!!!!!!!
Защото просто не можем да живеем спокойно. То е такъв шум,че просто не може да си го представите.
Преди живота в моя дом беше толкова спокоен и нямаше никаква шумотевица,а сега когато идвам тук ми се иска да се гръмна.
Какво ли не правехме.. Викахме полиция 100 пъти и те нищо не правеха. Съседите се караха с него и нищо. Домоуправителя не прави нищо. Никой не прави нищо!
Как да се живее? Днес се оплаквам от всички хора в България,които си затварят очите за всичко!
Всякакви нередности са пренебрегнати.
Какво като страдаме? На никой не му пука,че аз трябваше да се махна от моя собствен дом,който дядо ми е строил на времето с двете си ръце и от мястото,където са приятелите ми и където съм израстнала зареди един боклук,дето слуша само песни за кока и трева и кой знае какво взима и какво прави.
Да не говоря и как е разговарял с мен. Общината му ДАВАЛА ПРАВО да си слуша музика както иска и да си прави каквото иска и да не му пука за спокойствието на другите хора.
Тука в блока има  и стари хора има и майки с бебета и какво- тоя боклук е най-важния тука.
Несправедливостта винаги побеждава в тая скапана държава със скапани хора и с власт,на която не й пука за обикновения човек.