Да се оплачем...

Да,  сега е със стара НОКИА с копчета.  Натиска по дисплея докато свикне, но ще се оправи.

Докато сте на вълна деца и баби, да се оплача и аз от моите. Ама на обратното. Щерката си е Бая своенравна ама с баба си брашно не мелят от ден първи. Та майка ми сигурно е единствената баба дето само чака да отворя вратата и да се оплаче от детето. Грам търпение и толерантност няма и щерката естествено ни авторитет, ни респект има от баба си. А на малкия всичко прощава.

Хепи, дъщеря ми всичко ще даде, само шоколад-не.Затова предпочетох да взема още един.Не ми е за шоколада, ама и бащата и бабата разсеяни.....

Идеално. Не връщайте телефона, докато не прочете книгата.
Колко е голяма.щерка ти?

На 8 и половина е.

Че тя още мъничка.

Последните два месеца сънувам едни странни сънища...
Дали са за  хубаво или лошо...
Но,знам,от моя близка,че трябва да мисля само положително и в добра насока за да се случва всичко,така,както го искам!
За хубаво са!

И моята средна е на толкова (телефон, таблет, лаптоп няма - и никога до сега не е имала; телевизор - няма )... Вече един месец е при баба си. Е, няма такова отговаряне, несъобразяване, лигня, мрънкане, нищоправене ... По телефона я скастрям, но друго си е у дома ... Там е по цял ден и с братовчетка си, която е на 10 години и явно иска и да големее ... Луда калинка правят баба си и двете ... Иде ми като ги видя утре и да ги напердаша и двете. А у дома не е така ... Побертет ли започва ... не знам ... както се смее, така заревава. Забележка да направиш - заревава ... Нещо да не й хареса, което кажеш - заревава ... Луда работа. Постоянно по телефона е - липсвате ми, обичам ви ... и после мразя ви ... Вчера двете се съблекли по гащи и лежат на ламината, и моето диване гонило майка ми от стаята с думите: "Махай се, пречиш ни!" Моляяяя??? На някого в къщата си, гледа те, пои те ... и ти ще му задаваш тон в живота и ще го гониш ... Бясна съм й и за двете вчерашни случки - и за моткането по гащи и за думите й! Така я насмлях по телефона - големи вече стават, жени, не е прилично да се моткат по гащи цял ден. Питах я, ако някой на мен ми каже "Махай се!" как ще се почувства тя, като ме обича? Какво не е направила баба им за тях, та да се отнася с нея по този начин ... Почувства се гадно и пак ... зарева ... Ама, то се мисли, а не се говори само ... Дано да порасне по-бързо! И тези думи и отношение ... само, когато не е покрай мен ... Уф, не може все аз да съм цербера! Когато е с братовчетка си, сякаш придобива смелост да се държи отвратително ... И по-странното е, че и братовчетка й не се държи така, когато е сама .. .Сякаш като са двете, черпят сили една от друга да се бунтуват като се държат гадно ...
Ето, и аз се оплаках ...

Гери, разбирам те аз. И аз получавам упреци от маман че постоянно правя забележки на детето. Веднъж сме на вън, детето сложи шепа мръсни листа в качулката на баба си...стана ми обидно заради нея, не е редно такова повидение...скарах му се. После й казах...ето, виждаш ли че понякога забележките са нужни. Вместо разбиране, тя се разсърди че така съм й казала
А де.... много се ядосах че не ме разбра.

Аз гледам да спазвам някакъв баланс....старая се да не му правя забележки за всяко нещо. Не знам кое е правилно.

Но и мен ме ядосва това обвинение...че при мен само детето не слушало. Тоист за нищо не съм ставала и не съм го възпитала грам.
Знам..че това не е вярно. Но боли като го чуеш от близък.

За книгите - моята (близо 10 годишна) започна да чете книги в края на втори клас, когато спрях да я карам. И когато започна да чете модерни сред съучениците си книги. Започна със смотания Дръндьо, но изчете всичките книги, после се прехвърли на Хари Потър и Пърси Джаксън. Последните ме устройват. А да, и забраних таблета в учебно време, та ѝ стана скучно.

И моята майка ми разправя, че много забележки съм правела, грам не ми пука. Последния път й казах, че ако продължава ще я подкарам и нея наред с детето. Аз пък съм лошата ама не ми дреме. Няма кой друг. Детето обаче малко по малко елиминира нещата, за които правя забележки и не виждам да се потиска от моите реплики, напротив, всеки ден по няколко пъти ми казва, че ме обича и не само го казва ами и го показва. Така че не се отчайвайте, момичета, не се опитвайте да обясните на другите. Ние сме майки, ние водим диалога и възпитанието на децата си и това си е наше решение и поведение. Майките ни като е било време са били майки. Сега са баби и не им е работа да възпитават нашите деца, така че разберат, не разберат, все тая. За мен е важно моя авторитет да не страда от поведението на бабата и дядото, а с това сме се разбрали. Оттам нататък да си я глезят като искат, там изкарва една неделя само, има право да разпусне, защото в останалите 6 дни е вкъщи, правила има и се спазват без коментари.

След време децата ще оценят всичко. Моят ми каза , че малко съм му се карала и не съм била достатъчно строга😅
 А по едно време бях ги строила 😊 като войници като малки.

Дано!

Аз доскоро мислех, че с говорене се решават нещата. Ама не е така. Майка не отстъпва от нейното се мнение. Всяко изказано от мен мнение го приема като атака...била съм устата, че съм си изказала моето виждане. Тъпо...но така се получава при нас. Вече нямам дори желание да се обяснявам...та няма и смисъл.

Когато се роди детето живеехме с тях, с родителите на мъжа ми. Точно заради израза им "детето само при вас така лошо се държи"  си събрахме багажа една вечер и се изнесохме в една таванска стая с двугодишно дете. Тя говореше от много малка, много чисто и хубаво. Амиии рисува по телевизора, казвам "не така, така не се прави" ,  отговаря ми се, че съм лоша и че баба и разрешава. Постоянно чувах, че съм лоша, че не ме обича, че обича баба. Как ще реве при баба си като тя абсолютно всичко и разрешава. Тя за какво да реве??  После била ревала и се държала зле само когато я гледаме аз и баща и. Мъжа ми много се ядоса, събрахме си багажа и се изнесохме за половин час. Сега след толкова години всичко си е същото...  Детето е лошо само когато ние го гледаме.

Не, не е нормално. Когато я учиш да се съобразява с възможностите на семейството и правиш услугата да израсте финансово дисциплинирана, съпричастна към нуждите на всеки член на домакинството и да не очаква, че всеки каприз трябва да бъде задоволен. Трудно е с този урок, но майките сме тези, които да научим децата си на трудните неща. Дръж се, ти си възможно най-добрата майка точно за твоето дете. Доверявай се на интуицията си и поставяй ясни граници-децата имат нужда от това, за да се чувстват сигурни и уравновесени. Обратното е криворазбрана обич!