Да се оплачем...

Маска на лицето и миене на ръцете на всеки 15 минути. 

Заради тъпия ФБ ми загоря мусаката,отгоре направо  е черна 

Не сме в БГ и тук ми е много тъпо  Ужасно , ужасно се чувствам ... Много съжалявам , че не си останахме в къщи . Зимата е скапана , няма сняг ... вчера отидохме с детето на един Коледен базар и ни спука дъжд . Цял ден беше слънце , но точно когато исках да зарадвам малкия , небето се отвори  Яд ме е на мъжа ми за нещо , а той само обикаля около мен и ми се подмазва  ... Идва ми да се метна на самолета и да се прибера 

 Прилагам.......нооооо не мисля, че има ефект преди малко се оплака,че я боли главата ......ама надеждата умира последна...

И аз в клуба на болните , почти цяла година се държах , ама сега една кашлица и гърло ме морят и от тъпите лекарства ми се обади и хроничния проблем с храносмилателната система и не знам как ще изкарам НГ , тъкмо се бях наточила да разпусна малко...

На мен ми идва не да се оплача, ами да вия вече. Като за ЧНГ  ме съкратиха от работа. Тъй като бях на изпитателен срок не съм защитена от закона въпреи, че детето ми не е навършило 3 години. И го направиха по гнусен начин. Никой никакво предупреждение. Преди да си тръгне колежката ми поиска от мениджъра да си снима графика за другата седмица и той не и го даде. Аз предусетих, че има нещо понеже миналата седмица също махнаха 2-ма човека. Когато си тръгвах уж отидох за графика да питам. А ми беше ясно, че май това ще последва. Шефовете от горе ги били натискали да намаляват персонала-. Не им било приятно , ама се налагало. А и аз съм правела дребни грешки, които се трупали, трупали. Питах ги точно какви и м отговориха, че вчера салатите, които съм направила не бли по 160гр., а по 230гр. Това е абсурд. Досега винаги съм ги правила точно. Обясних че е невъзможно, но никой не ми повярва. Държах се мъжки без истерии и без молби. Тръгнах си с достойнство. Много жалко, тъй като работата ми допадаше. Ходех с желание и исках да напредна. Особено много се радвах като започнахме на новия обект. От както от 19.00 съм се прибрала не съм спряла да плача. Точно преди НГ да съкрятят една самотна майка. Аз студова невралгия бях развила от тази работа, но пак ходех с желание. На семейството ми не му направи впечатление. Без това не бяха доволни , че работя там. Още един провал пред тях, че за нищо не ставам. И пак финансова зависимост. От малката заплата, която взимах не можах да си платя и осигуровките. Сега ще започнат пак да се трупат. Даже и интернета няма да мога да си платя, а не искам да се унижавам пред майка ми да и искам пари. А за таксата за градината на детето и за лекарства като се разболее да не говорим. Като се върнах детето започна с истериите си-л Разбирам, че му е такава възрастта, ама и това не издържам вече. Много искам да отида при един човек. Ако ще да е за кратко, но ме е страх детето да не се разболее там. Просто все кофти неща ми се случват. И точно пред празник. Никакво настроение нямам за празнуване. Тежко ми е. Боли ме, че си нямам приятел. Самотата и липсата на секс ме убиват.

Не съм сама, но съм самотна..

Кими,много мъчно ми стана,като те прочетох.Клишета от рода на всичко ще се оправи,няма да ти казвам.Пожелавам ти от сърце новата година да ти донесе повече късмет,щастие и любов!
Като работодател никога не бих уволнила самотна майка и то без основателна причина и без предизвестие.От поста ти обаче разбирам,че работиш в голяма верига и там хората са просто работни пчелички,които носят приходи.Тъжно е много.

Kimmy 
Моя мъж го уволниха преси коледа, преди 3 години, беше много тежко.
Кураж, това е ... пожелавам ти много късмет 

Аз пък имам приятел който търси жена, която да му стане съпруга. На Бъдни вечер и Коледа беше у нас защото няма с кой да празнува. Нова Година също ще е с нас. Коментирахме че ако до определена възрастне се ожениш сам след това те женят приятелите ти. Та .... приятелите сме ние  . Ако те интересува - подробности на лични.

По темата - единственото ми оплакване е че не можах да направя рождения ден да детето си с детско парти и много деца или поне с роднините. Две години подред по едно и също време се случват нелепи инциденти, последния обърка всичките ни планове. Като си помисля, че този момент за 2014 г. е предстоящ - тръпки ме ползват.

Kimmy 
За новата година ти пожелавам нова работа и нова любов!

Аз пък съм днес на работа  ама нали все някой трябва да работи.

Пожелавам ви приятно посрещане на Нова година!

Кими,   и от мен. За съжаление младите хора сме много всеотдайни на работа, колкото и малка заплата да ни дават, ние го работим като наше, но никой не го оценява. Знаеш кое се оценява - всяка сутрин да имаш нещо за казване на шефа.   Дано бързо да си намериш работа. 

От няколко дена се каня да пиша.. все се отказвам. Но, поста на Кими ме трогна.
Скъпа Кими, от 4 мес. съм разделена с бившия. Изостави ме по най-бруталния начин... Затворих се в себе си, изживявах много силно, изолирах се от всички. Беше ужасно...
Все още не мога да преодолея болката, но детето ми дава сили.
Търся работа, но без успех...
Живеем под наем, не ме питай как се оправяме... А майка е инвалид, треперя над нея, защото само тя ми остана...
Ноември се запознах с един, за когото мислих, че има потенциал за бъдеща връзка. Този месец отношенията ни прерастнаха в нещо повече.... Само за него мислих, непрекъснато гледах дали ми е писал на скайп... започнах да се влюбвам... На Коледа ми даде надежда и аз бях на седмото небе от щастие. И, изведнъж нещо стана... Не ми вдига, на практика не пише... От 3 дена не съм на себе си, плаче ми се, и сега се насълзих... А имах неблагоразумието да кажа на майка, да й дам глътка свежест по време на тези мрачни и самотни празници...
да не губим надежда. Само здраве да има.
Разплаках се...

Рано ти е било за връзка все още. Но дано все пак човекът се появи, никаква връзка ли нямаш сега с него? Неизвестността на по-лоша и от пълното отрязване.