Да се оплачем...

  • 7 292 309
  • 65 224
# 65 100
Да, не искат да приемат терминално болни, защото като свърши пътеката и трябва да ги изпишат, а близките им не искат да бъде изписан болният, защото е ясно, че се нуждае от грижи и става проблем - лекарите изглеждат безсърдечни копелета. Затова вместо да ги "изхвърлят" от болницата след седмица просто не ги приемат.
Бъни, търсете мед. сестра да обезболява вкъщи и викайте бърза помощ, ако се наложи. Не знам какви обезболяващи приема човекът, но се молете на доктор за най-силните и ако прецените и седативи, за да не осъзнава напълно какво се случва. Пожелавам ви сила и се моля бързо и бвзболезнено да свършат мъките на човека.
Виж целия пост
# 65 101
Ще бъда сама на НГ.
Мъжът ми пътува, всички "приятели" през годината споменават, как ще съм сама и.ще се обадят да съм с тях. Предни нови години сме празнували заедно докато го няма.
Сега никой не пита какво ще правя, а уж са близки. Само едните ме попитаха, но те са на гости.
Останалите са си по домовете.
Мъчно ми е сега, няма да ми е мъчно да не ги видя и чуя повече ...
Виж целия пост
# 65 102
Оплаквам се, че от най-лекото хранене, ми се подува адски много корема, като бременна. Изобщо не ми е комфортно, особено на работа с тея прилепнали униформи. Само аз ли имам такъв проблем? Страх ме е да хапна 300гр. храна, защото после заприличвам на изяла кит. На нова година ще слагам широка рокля, защото ще се пръсна, ако се наям. Висока съм 167, 57кг.....🙄
Виж целия пост
# 65 103
И във Военна болница ли отказаха прием? Горкият човек.
Виж целия пост
# 65 104
Тази година и ние не сме желани на НГ. Ще сме с моите родители. Нашите кумуве се изместиха в апартамент с хубава гледка към града и казаха " тук ще посрещнем НГ, хем всичко ще виждаме" ама това беше лятото .. От един месец мълчат като г*з*ве. После ще изкарат как ние не сме се обадили. Но последното им посещение граничеше с досада от стрна на кумицата.. така, че поо-добре така..
Изпрашам старата година с много смесени чувства и разочарование. и посрещам новата с много планове Simple Smile
Виж целия пост
# 65 105
Във военна ,в токуда и в още 2. Не приема обезболяващи. Не е по пътека. Има усложнения след операцията. Утре АЗ ще викна линейка. То се е видяло , че  'доброволно ' посещение в спешното няма да ни огрее. Но не разбирам как може да не е спешно. Влиза млад мъж и носи баща си на ръце , който едвам си държи очите отворени и ни карат да чакаме 4 часа . Поне по едно време една сестра го сложи да легне в един ъгъл. И това не било спешно... Значи ако не си повръщаш червата и не кървиш от главата - ще чакаш...Явно след 2ри януари земята пак почва да се върти. Който оцелее до 2-ри да се смята спечелил от тотото.
Извинявам се, че ви занимавам, ама просто на ММ не искам да му дудна, че и той самия беснее в момента. Сега ще се забия в кулинарните теми, че те ми действат като болкоуспокоително Simple Smile
Виж целия пост
# 65 106
Това е усложнение от негово хронично заболяване или операция?
Виж целия пост
# 65 107
Не се учудвам за докторите ,наскоро в Болница Тракия в С.Загора едно дете буквално го носеха на ръце  към кабинета на докторката с изгаряща температура прималяло горкото ,ноо докторката се появи след 2 часа чакане ,че имала документация да оправя,а детенцето лежеше на скамейката .Накрая баща му направи скандал ,възрастните докторки от спешното и те му се изрепчиха .И накрая пак нищо
Виж целия пост
# 65 108
Аз пък съм учудена и не разбрах съвсем защо не приемат човека. В Стара Загора болниците не стават за нищо, но в София уж не е така, пък какво излиза...
Виж целия пост
# 65 109
Никакви пътеки и пътечки не са оправдание да зарежеш жив човек за се мъчи!!!! Ама на чужд гръб и сто тояги са малко! Вбесявам се от такова безсърдечие! 😠😠😠
Виж целия пост
# 65 110
Ще бъда сама на НГ.
Мъжът ми пътува, всички "приятели" през годината споменават, как ще съм сама и.ще се обадят да съм с тях. Предни нови години сме празнували заедно докато го няма.
Сега никой не пита какво ще правя, а уж са близки. Само едните ме попитаха, но те са на гости.
Останалите са си по домовете.
Мъчно ми е сега, няма да ми е мъчно да не ги видя и чуя повече ...
Я си направи нещо готино за ядене, облечи си пижамата и си почивай. Голям пък зор, че няма да си някъде с група лицемери.
Виж целия пост
# 65 111
Същата работа беше с баща ми. Беше много зле, не можеше да се движи, обиколихме 4-5 болници включително и Пирогов и никой не искаше да го приеме. Тогава си дадох сметка, че човек може да си умре чакайки пред някой кабинет. Накрая го приеха в най загубената болница, не го поглеждаха, стоях в коридора и се разплаках, че трябва да му сменям памперса, да го измия... Беше ми толкова неудобно и за него, и за мен. Започнах да плащам на санитарка, нощно време да го наглежда и да му смени памперса ако се налага,защото сина ми беше вкъщи сам, мъжа ми на път и нямаше как да стоя и през ноща. Просто нямам думи, освен да се моля да не стига никой до там.Кошмарно е.
Виж целия пост
# 65 112
Кураж, Бъни. Каквото и да пиша е излишно. Много, много обидно отношение. Жалко за човека, че най-вероятно ще си отиде в мъки.

Искам да се оплаквам много, ама не знам дали си струва. С ММ напоследък изобщо не се разбираме. Всеки един ден, в който е почивка се караме по сто пъти за едно и също. Започва да ми писва здраво. Не ми е до скандали, искам да си гледам децата и да съм здрава. Не искам пак да стигам до панически атаки от нерви.
Виж целия пост
# 65 113
Дами, не си разваляйте приятелствата заради една Нова година.
Мира, ако някой ще празнува семейно, това може да означава да се опънат по анцузи по канапетата с малко мезета, да си починат. А един външен от семейството човек все пак изисква внимание и по-официална обстановка. Едва ли е лично.
Пийкок, семейство с дете не е най-добрата компания. Реалистично погледнато е така. Пак много съобразяване иска. Не си създавайте главоболия излишно. От лятото много време е минало, хората може и да не помнят. Не че ги оправдава това, но не повод да си разваляте и вие празника.
Виж целия пост
# 65 114
Спомням си преди две години малката се разболя. Поредния вирус. Меря т, 37.6. След няма и 5 минути, тя става ледена, буквално. Пада на кревата, а устата и ръцете сини. Меря пак, минава 41. Оттам се панираме и тръгваме. Най-близко детската болница на Гешов. В колата давам хексалгин, но тя го повръща веднага. Отиваме в спешния и казваме какво се случва. Една сестра казва, в момента се сменят докторите трябва да изчакате. Добре чакаме, минава 30-40 мин. Никой. Аз я наливам с мляко, да не се обезводни. Идва тя и започва да ми се кара, че нали по върнала, да не давам. Разгеле даде ни течен аналгин, с глюкоза. Изпи го детето, малко се освети. След час и половина, още никой не е дошъл. ММ вече от качи, вдигна скандал, а той по принцип е много търпелив. Аз съм скандалджийката вкъщи. Ефект 0,ще чакате. ММ ни хвана и ни закара в окръжна. Наистина там сме с тежки връзки, но в случая, не го споменахме. Веднага ни приеха. Пуснаха изследвания. Казаха ми вирус. Даже изкаха да ни приемат за наблюдение, но отказах. Мина, ама тогава бях в шок. Може би, защото наистина не можех да мисля трезво, не направих нищо. Ама б@си,това  е дете на две години. Дано на никой не му се налага. Аз съм страшна паника. Даже, това е причината, поради, която не ходя на почивка в чужбина например с децата. Защото незнам, ако стане нещо, кой, къде и как ще реагира.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия