Да се оплачем...

Може, но съм била свидетел на такава злоба и това е единственото което мога да кажа. Терор над бременна с нищо не се извинява! 

За мен също няма извинение!  И тези изказвания са и даже малко! 
Момичета не се ядосвайте (не че аз съм на по-добър хал де ) виртуално  от мен

Ако бях на твое място, и не бях бременна, щях да я хвана тая дъртофелница и да й дам да се разбере. Не понасям някой да обижда родителите ми, за мен те са най-святото нещо.

Ммого, много блaгодaря зa подкрепaтa, имaх нуждa дa се нaмрънкaм, a товa е нaй-точното място. Просто ми е криво, болно и сдухaно. От вчерa не съм при нея, мaлкия също вече не е толковa нервен, явно и нa него му е влияело. Мaлко по-спокойнa съм. Яд ме е зa пaрите, щото сегa сме голи кaто пушки. Но.......нaли имaше еднa прикaзкa - нямa дa е все тaкa!
Едит: aз в последствие рaзбрaх, че тя кaто е билa по-млaдa всички жени от родaтa е проклинaлa дa ги рaждaт кaкви л не, нямa дa кaзвaм думите, зaщото сa грозни.
Зa терорa нaд бременнa, нaистинa тя не знaе, че съм бременнa и не мисля и дa рaзбирa. Но дори и дa не съм бременнa, то товa си е психически и физически тормоз. Измлaти ме с дръжкaтa нa пaрцaлa по крaкaтa, докaто седях тихо и кротко в коридорa нa един стол с детето дa гледa то перaлнятa кaк рaботи, зaщото му е много интереснa. Тя под предъьтекст, че й пречa дa мие хaхaхa. Посягaше нa ММ с един стол, a детето го хвaнaло зa ръкa, щеми утрепе детето. Инaче тя детето много го обичa, нямa що. Aбе кaк дa е. Добре, че нaистинa не е имaлa собствени децa, че тежко им.
Aз длъжнa не съм й остaвaлa, много я обиждaх, с което не се гордея. Кaто отидохме тaм, чисто новa бaня приличaше нa обществен кенеф, и товa не й го спесрих, кaкто и много други рaботи. Кaто ме фрaснa, единственaтa причинa, порaди която не й го върнaх е, че в яросттa си ще й нaпрaвя нещо дa се гътне, че и ще трябвa дa я лежa после. Дъртa си е, един шaмaр и е нa подa.

Момичета, от моя опит с кандидат свекърви, те обвиняват снахата в собствените си грехове. Щом ви наричат курви, най-лекият вариант е да са искали да кръшнат, а най-вероятно и са го направили.
Не искам да обиждам никого, но съм видяла 2-3 такива змии и не искам да виждам повече 
Дано не прозвуча като болен мозък, но в известен смисъл се радвам, че не ми се налага да общувам със свекърва - майката на мъжа ми е починала преди да се запознаем.

Аз да измрънкам от майка ми - чуваме се всеки ден. Ей, не пропуска да ми намекне колко много работи! Знам, че го прави нарочно. Знам и че намекът не е толкова, че аз съм безработна, а че тя има много работа, НО аз го разбирам повече като обида, че аз нямам все още работа! Еми НЯМА пък да стана продавачка. Не съм зарязала добра работа и хубава заплата, за да почвам в София за 300 лв!

подкрепям те бонбонбон. През последните месеци ме наобиколиха един куп  "умни роднини" - да съм прекъсвала- остава ми само 1 семестър още- да започна работа и каква? такава, дето работих повече от достатъчно в сферата на услугите. Ами няма пък. Ще гладувам ако трябва но ще започна хубава работа ако трябва от секретарка ще тръгна ама няма да съм сервитьорка повече.
Ама защо не задочно, защо не това, защо не онова.................ПИСНА МИ!!!!

Яд ме е, че това е човек, на когото никога не му се е налагало да търси работа. И не е само тя. Много им е лесно на тях в провинцията - всичките работят на държавна служба, знаят си работното време, чувстват се недосегаеми, образовани и много разбиращи как се случват нещата. А не е така.

Искам и от мъжа ми да се оплача. Иска да емигрираме. А аз изобщо не съм сигурна, че го искам, точно защото ще трябва да работя като продавачка. Разправя как в чужбина издигането е лесно, не е като в България. Ама мен не ме интересува, аз там съм никоя, нямам нито контакти, нито ще ме оценят поносимо. Снощи имахме разговор по темата и мъжът ми страшно се сдуха. Ами аз? Преместихме се в София с цел по-добър живот, аз още работа нямам, гоня някакви добри позиции (не високи, по-скоро средно ниво, но добри) и какво? Иска до 2 години да сме се омели. Ми ако си намеря работа, тъкмо да свикна с нея и хайде на нова сметка всичко да градя и да се доказвам на хора, които идват в родината ми да пукат и ч*кат като свине. Гоня 30, не съм на 20 и морето да ми е до колене, деца искам, искам да се установя. Не цял живот да се чудя накъде ще ме отвее вятърът, не мога да живея по този начин.

Бонбонбон, ще успееш, споко, ще си намериш работа, регистрирай се във всички сайтове като джобс.бг, джобтайгър, заплата.бг /сигурно си го направила/ и освен че сложи активно си ви, ами и следи всеки ден обявите и го пращай на всички, които считаш за подходящи. Ходи на всички интервюта, на които те поканят, дори и да ти се вижда кофти фирмата, защото никога не се знае от коя трънка може да изскочи заек. Търсенето на работа също е работа, и то не лека. Може и в някои агенции за подбор на персонал, макар че доста от тях са мошеници и ще ти искат някаква такса, не е голяма, но нямат право. Сега периодът е такъв, кризата се задълбочава и с работата е зле положението.
Лично аз считам, че си права в раздъжденията си, кураж и търпение и не се отчайвай. А мъжът ти поне има ли някаква ясна идея той какво ще прави в чужбина и как точно смята да се издигне. Ако той наистина може да намери хубава работа там, тогава има смисъл, но да се отиде просто ей така и да си търси късмета човек, не е сериозно и според мен. Освен това точно на хубава позиция е много трудно за източен чужденец, освен ако не си завършил там някой престижен университет и пак е трудно. Там не растат еврата по дърветата, жилищата и наемите са много скъпи, средата е съвсем различна и т.н.
Все пак, щом "гониш 30", ти си толкова млада още, животът е пред теб, и аз много се дразнех като ми говореха така като нямах 30, но сега го разбирам това клише колко е вярно:) Ще се наработиш  ще ти писне даже:)

Успех и си дръж на разбиранията, които са много правилни според мен.

Оплаквам се от родителите на две деца от класа на сина ми. Сформирахме група по англ. език, с частен учител. С триста зора уредихме уроците да с в читалището. Децата бяха 9. Учителя ги раздели на две групи според знанията на деца. О т нашата група/ напредналите/ едно дете се отказа, понеже ги знаело тези неща. Малко ме съмнява , ама карай. Днес разбрах ,че още две деца се отказват. Едното е от нашата група. Сега остават само 2 деца. Направо ми е свито сърцето какво ще се случи. Ако решат да ни вдигнат таксата ,не мога да си го позволя.  Супер безотговорни хора. Учителя раздели групата на две, за да може да усвояват по добре материала децата. Без това да ни се отрази на цената. А сега...
Учителя е много добър, толкова неща научава сина ми. Преподава страхотно. Преди малко коментирахме с мъжа ми. Той предлага да поемем таксата на третото дете. Да си я разделим с другото детенце което идва. Принципно мъжа ми не е много дашен, но щом сега сам предложи този вариант ,явно вижда че дето има голям напредък, а и ходи с огромно желание.

Има приятели, но не вярвам те да му помогнат да си намери работа, иначе досега 100 пъти да сме заминали. Да не говорим, че не е работил много квалифицирана работа, а сега смята да се хване с бизнес някакъв. Аз съм против, много "ако"-та се събират. Отделно, че не бих тръгнала за чужбина без поне 2 международно признати професионални сертификата, каквито към момента нямам, а като съм без работа, не мога да започна курсове. Това, че знам езика, нищо не значи. Той си мисли, че всичко ще е лесно... а дори на него му е било адски трудно там. Не знам защо така е идеализирал живота си, не иска да се сеща за лошото, а аз като отида, ще съм в по-лошо от сегашното положение.

 

Съжалявам, но наистина ми прозвуча като болен мозък. Пожелавам ти един ден да имаш син!

И просто от любопитство - защо заряза добрата работа и хубава заплата, за да почнеш в София от нулата?

И за да не е ОФФ топик - Оплаквам се, че съм прочела подобно нещо.

Това модерната клетва ли е? Дано не попадаш на такива "майки", които са си "заработили" излизането от село и панелката, в която живеят. И горди от методите си, на всичко отгоре 
Преместихме се, защото София остана единственият град в страната, където хем има и друга работа освен сервитьорска, хем няма много цигани. Нито съм тръгнала сама, нито съм единствената, която си тръгва.

Уф, както си мислех цената на урока ни се вдигна с 50%. Лошо.

Много ме боли гърлото. 

Разбирам те  А , като сума колко е ?
Оплаквам се от шумните ми съседи.Тропане,чукане и препускане над клавата ми -
как не се научиха малко да бъдат по-внимателни ?! Изтощих се и главата ме боли.