Две години бел ден не видяхме от болести,нещастия.Две години!В страшна депресия се намирам,не искам да живея вече.Родени сме за да страдаме,това разбрах за 34 години.Няма щастие,няма здраве,няма "живот ",всичко е измислица на някой болен мозък.Не се вижда края на мъката ни,не знам дали някога ще се оправим.Знам само че съжалявам че родих дете,та сега да се мъча да го гледам сама...Мозъка ми изпуши вече от тревоги и стрес,вчера щях да запаля къщата понеже сложих чиния в електрическата скара да стопля печеното червено цвекло.забравих го.Тази сутрин изгорих препечените филии на мъжа ми,после си забравих протмонето в къщи и като се прибрах излезнах пак понеже нямаме хляб.Детето го оставих самО в къщи,понеже няма на кой да го оставя.Нямам баби,дядовци,роднини.Сега искат и мъжа ми да вземат,единствената ми опора.Нищо вече не ми остана,психически и физически съм рухнала,нямам сила да се оправям с детето сама....
Препоръчани теми