Сутрин не е толкова необичайно да плачат, че не искат на ясла или градина. Стават рано, недоспали, сънени, предстои раздяла за цял ден с мама... Повечето свикват и им харесва. Емо тръгна направо на градина. Плака една седмица и спря. Сутрин като го вдигам изхленчва, че не иска да ходя на работа и той на градина, но само докато го облека. После си влиза спокойно. Тези дни е ваканция. Вчера пощръкля и накрая каза, че в градината било по-забавно. Днес му обърнах малко персонално внимание, докато кака му си пишеше, после два часа си играха в парка и се успокои. Бъдете позитивни за яслата и градината - там е по-забавно, учат нови неща, има много деца, с които да играят, правят забавни неща... От друга страна, може още да не е готов да се отдели от теб за цял ден. Ако имаш възможност да го гледаш у дома, може би е по-добрият вариант. Яслата си има плюсовете, но и минусите.
Сега имам възможност да го гледам, но до кога? Нали все някога трябва да почна работа. Щеше ми се периода на адаптация да протече докато не съм на работа за да мога спокойно да си търся работа. Ако примерно знам че след няколко месеца ще тръгне направо на градина и няма да има тия драми, ще си го гледам до тогава, но не знам дали няма да е същия цирк, ако не и по зле. Даже не знам дали сутрешния рев е достатъчен повод да го спра от ясла. Следобед като го вземам е спокоен.
Извинете че ви занимавам.. Просто ми е мъчно. Той е усмихнато и добро дете и сега този рев ме съсипва.
и всичко си дойде на мястото...
