Да се оплачем...

Моята пък коса продължава да пада.
И след последните подстригвания ще са й нужни години да стане дълга.

От мъжът ми пак да се оплача.
Преддиабетно състояние е , наложили да му диета номер 9. Сега целият свят му е крив.
Ама когато яде кюфтетата,дюнерите , хотдозите и всички мазнотии не рева.

И много пари сме били харчели, изкарвали сме много , Ама не ги пестим? От кое да пестим ? От храната,лекарствата или горивото ?
Щото ние дрехи ,скъпи не купуваме,нито обувки.
На почивки не ходим ,нито на фризьори и по процедури !
Иска всичко да пести ! Ама чакай малко бе ! Сега щял да ми продава колата (той с коли се занимава) и като я продаде да вземе по евтина (разбирай счупена) Та и оттам да пестим.
Не казвам , че съм по специална , но без Колата ми е трудно. Отделно там и заради краката (защото нали тук майсторите на протези за "професионалисти", Та все кривя и ме боли.

Казах му всичко да продава и да стои само вкъщи , за да може да спестява.

Щеше да записва , нали , се сети за детето на спорт . 1 месец откакто го мисли . После мен пита , защо детето не е записано на плуване ?
Ами , защото ти си човекът с частния бизнес ,който уж ти дава свобода . Отиди , вземи го от детска и го закарай на плуване .

Иначе детето си тренира в детската футбол и фехтовка.

И все мъжът ми е болния, измерения , изнервения, все е жален . Какво иска , да го съжалявам ли? Като бебе е ! Нон стоп се оплаква (не че аз тук не ви надувам главите)
Мен някой пита ли ме как съм ? Не! Обаче очаква от мен съжаление.

Съжалявам за дългия пост, но днес пак полудях леко заради този човек

Аз пък вчера направих обяд, салати, скара, мезета, десерти, поканих майка му и любовника й заради неговия - на ММ - рожден ден, който беше по рано през седмицата. На главата си само дето не застанах, после ги водих на разходка на един хубав благотворителен базар, купих им подаръци, прибрах ги....той се зъби, зъби, зъби през цялото време...обиди ме, обиди децата, абе простотия безкрайна...стана ми жал за мен си и срам от децата защо съм избрала такъв човек...да и аз не съм лесна,но някак си поне от време на време да спазваме добрия тон...уви, мъжете явно не мислят така. Уважението се губи някъде по трасето, възпитанието и то...

В понеделник сутрин седмицата започва объркано. Най-мразя неяснота и решения в последния момент. Обичам си работата, но в такива моменти я работя на сила.
HAPPY, голяма прегръдка (разбирам те от личен опит)

Момичета плашите ме
Моят се държи така от време на време,като няма време за фитнес само мрънка че е дебел и му готвя и угаждам само,а като е изнервен от работа някой път така вика дори и в магазина,че срам ме хваща какво си мислят хората,че ме бие или съм с него заради парите му.Дали ще стане като вашите?Дано не,не искам да седя до някой само защото го обичам и да търпя такова поведение При него е веднъж на месец два,но бързо се усеща и осъзнава.Онзи ден така се беше ядосал за един гардероб,че искаше да ходи до сервиза за някакъв чук и да го прави на сол,нов щял да взима.А той се нуждаеше от дребен ремонт,но пипкава работа,да махнеш 50 пирона само,ама никакво търпение няма.Напоследък и за деца взе да говори,не знам какво му става,май взе да осъзнава колко е еднообразен и скучен живота му,празен един вид.
Кураж момичета,няма пък да им се даваме на тея нерваци

Happy, много добре те разбирам. Българският мъж е голям егоист и самодоволен император в собсвения си дом, може би защото извън дома ме му се връзват много на претенциите. На запад от Балканите нещата са мнооого различни и аз мисля, че ние самите трябва си извоюваме уважение. Вече от никого не приемам такова отношение и не ме интересува какво си мислят за мен.
Помисли дали искаш децата ти да са такива, да живееш по този начин и може би знаеш, че по-добре няма да става, само по-зле. Покаже, че си обидена от това държание, но не като жертва, а си изискай уважение. Може пък да се промени мъжа ти и да сте по-щастливи.

Айде пак българите и чужденците 

Да, защо не. На запад при насилие веднага го прибират и има ограничителна заповед, а при развод просто го одират. И западнячката си има самочувствие, а не е втора категория и сто-ръката Шива.

Няма домашно насилие, просто простотия. Това е.

Да, да, разбирам. Просто отговарях на предишен пост това за насилието. Ти си знаеш, но ако не заявиш сама себе си, няма кой да го направи.
Прегръдка и усмивка.

И ММ вчера направо ме разби, попринцип все ме кара да си купувам нещо, аз все се дърпам, предпочитам за децата да взимам. Обаче в последно време тела ми се сбъгва, имам нужда от нов. От два месеца му повтарям, а той снощи гледа някакви мултикукъри и ми вика " да бе ще купувам телефон, вместо да си вземем нещо за вкъщи". Е честно жегна ме, мултикукъра да не, е по-важен от мен. Еми не ми стана приятно!

На теория е така, практиката обаче често показва друго.

Аз имам наблюдения от англичанките и просто ме удивляват със самочувстието си тези жени  . Бих искала да виждам поне наполовина такова и в повечето ми приятелки.

Днес съм разбита. Сблъсквала съм се с хорска злоба, простотия, бездушие и коравосърдечност, но днес ме удариха по слабото място.

Преди две седмици до работното ми място се появиха двумесечни котенца. Миличките бяха измръзнали и измършавели от глад. Веднага се заехме с една колежка да им помогнем. Направихме им “дом”, хранихме ги всекидневно, поихме ги, обезпаразитихме ги, напръскахме ги против бълхи, гушкаме ги, давахме им всичко. С такова удоволствие идвах на работа всеки път, знаех, че ме чакат две космати топчици любов, нетърпеливи да се гушнат, да ги нахраня, да си поиграят.
Днес обаче не ме посрещна никой. Никой не мъркаше, никой не скачаше по краката ми. Напротив, лежеше на цимента под дъжда, вкочанено, бездиханно, с хлътнало коремче и отпечатък от ботуш върху него. Сестра му забутана в разкъсания кашон, не чуваше, че я викам, не излизаше. Не посмях да я извадя, защото не знаех какво ще видя.
Толкова ми е болно, мъчно и виновно. Толкова ми е объркано и неразбиращо. Защо? Защо някой би го направил? По-добре ли се е почувствал след като го е извършил? По-щастлив, по-силен, по-непобедим, по-можещ?  За бога, това беше живо същество. Никому нищо не сторило, нищо не искащо. А, утре когато се размие границата между животът на едно животно и този на един човек, какво правим?

Разплака ме, ненавиждам това, не е нормално човешко поведение. Какво да кажа, само Бог може да съди. Потърси другото коте, може да е само уплашено, дано.

Другото си беше в кашона, също мъртво. Не бръкнах да го извадя, защото ме беше страх в какво състояние ще го видя. Страшно ми е мъчно и безсилно.