На бебчетата вече им е тясно, ще дочакат ли ЯНУАРИ не е ясно - ТЕМА 16

Някой питаше за инфрачервените - при нас в болницата в приемния к-т има такъв, мери г/д точно, но се разваля през ден, през два. Но все пак е много експлоатиран, у дома няма да трябва чак толкова често.

Здравейте,
гледам темата е станала минорна..Спокойно момичета, това ще отмине, всеки има страхове и притеснения, мисля, че с първо детенце са повече. Да, променя се живота, но помислете, повечето са се борили и много са искали тези бебета, а ако при някой е станало непланирано, това няма значение, щом бебето е на път, значи е желано. Сега, че ще има трудни моменти, то е ясно. Да, кариерата ще поизостане, няма да си разполагаме с времето, но пък това са едни от най-хубавите моменти, и те няма да се върнат. Опитайте се да се радвате и не се обвинявайте, ако не успявате, нормално е да се минава през различни фази. Аз също не знам с какво друго бих могла да се заема професионално, имам подобни на Пандичка мисли, но има време, нещата ще се наредят. И за отношенията е така, променят се, но Фейсче, може да е само етап, не бързай със заключенията и стягането на багажа. Аз съм учудващо спокойна, въпреки че и ние с мм сме скарани сега, но все едно, ще мине. Предстоят ни страхотни месеци, ще видите. Всичкото неспане и умора си струват

Охх как завиждам ( благородно )  на жени които казват колко им е хубаво да са бременни 
На мен хич не ми е хубаво и нямам търпение да свърши 
Иначе страхове за раждане и "дали ще съм добра майка, дали ще се справя" нямам ..

Бейбифейс - как ме подсети! Надебеляла съм ужасно много! Като знам каква борба беше да отслабна, да се поддържам здрава и активна. Как се радвах когато постигнах 65 килограма, с какво удоволствие си подбирах дрехи и си се фръцках и се радвах на постижението си.... (Това е отделна история, имам фамилна история със затлъстяване и, вярвайте ми, сериозно е!)
А сега съм 95 килограма, отвращавам се от себе си - аз МРАЗЯ дебели хора и дори не мога да допусна мисълта, че ММ би ме намерил за привлекателна. Дори ако сме интимни по-нататък ще мисля само за това - как, по дяволите той е интимен с това дебело туловище и ще ме е ГНУС!

marjan357, аз не съм се променила много, с изключение на корема, но пак се чувствам не особено добре. Мисля, че бързо ще сваля кг, но тялото ще ми е деформирано предполагам поне година. След предната операция, когато отидох с много малък корем заради миомата, 6 месеца ми трябваха за да  ми се прибере отока. Сега не знам  Но не се притеснявай, аз съм сигурна, че тук във форума ще се обсъжда и отслабване, така че ще си даваме кураж!
Никото, мерси за окуражителните думи!
ММ се обади сега да види как съм и аз му се разревах по телефона, че вече не ме обича, защото съм дебела. УЖАС!!!!    И му казах, че ще му сготвя нещо гадно за вечеря, дето не го обича. )))
За термометрите - аз имам проблем със стайния. Имам чувството, че не е верен. Спиртен е, но показва в спалнята 14-15 градуса. Някак ми се струва невъзможно да е токова. Баща ми вчера беше тук и също каза, че не е възможно да е толкова студено и че най-вероятно не ни е верен термометъра. Вие какви стайни ползвате? Иначе за телесна температура имам електронен. Знам, че не са много верни, но това е положението!

Привет мамчета

Аз се включвам с хубави новини - току що ми се обадиха от болницата и казаха че бактерия няма и урината ми е чистаааа

Фейсче, Панди, Марйан, Салве и всички други с черни мисли в главата - ще се раздават шамарчетаааааа. Я да се стегнете момичета - очаква ни най-прекрасното преживяване да си гушкаме сладките бебоци - и нито кариера, нито мъже, нито килограми трябва да нарушават и за секунда това дългоочаквано щастие.

Само да ви кажа, че мъжете ги тресе по-голяма нерва и от нас - особено тези с първи бебоци, но те не си го признават.

Горе главата момичета - вижте колко готина група сме - ще се подкрепяме взаимно и ще сме най-добрите, най-красвите и най-секси мамчета както казват тук - yammy mummy  

Пожелавам ви хубав и усмихнат ден  

Момичета, благодаря за хубавите думи за моята Малечка...Тя такива си ги ръси постоянно Кязваха ми, че колкот повече растат децата, толкова по-интересни и пълноценни стават отношенията ни с тях, сега се убеждавам, че е истина. Да не говорим, че се изживя и като подгряваща група и пя "Зеленчуци който не яде" на всеки, който искаше да я чуе преди танците 
Панди аз много искам да видя и грузинците, следващият път се надявам да успея.
Иначе
това са част от "другите" ми притеснения...Но се надявам, че с времето всичко ще се нареди.
Гледам, че всички ни дразнят мъжете Може би е нещо нормално, обаче ...не само в нас е вината, понякога наистина са много неразбрани в някои отношения. На мен моя мъж като ми каже "Много мрънкаш и/или постоянно пъшкаш" ми иде да му забия едно-две крошета...Иначе от липса на помощ не мога да се оплача, наистина - но той се прибира късно през седмицата, тогава само къпе и приспива детето (което никак не е малко, де), а се включва основно събота и неделя.
Фейсче, не бързай със стягането на багажа. Всяка връзка има спадове и възходи, а и вие не сте живяли заедно преди.  Ние също първата една година след като се събрахме се нагаждахме един към друг и на мен ми беше много трудно...Но вече бяхме женени де (преди да се оженим не бяхме живяли заедно), а бяхме и доста по-малки (23 и 25). Поговори с него и ще се наредят нещата...
Колкото до това Ще се справиш. Просто ще трябва за известно време да пренаредиш приоритетите...Аз много пъти съм ти казвала - и сме пътували и сме се забавлявали с нея. Е, не в шумни заведения, а в по-спокойни. Не 800 км за един ден, а 400 - преспиване - 400. Когато са малки е най-лесно - мяташ в слинга или количката и пътищата са твои. Като порасне и има собствено мнение е малко по-трудно. Миналата година ходихме до Вършец на СПА, ами искахме да се разходим, но мис реши, че ще играе на една плошадка на 100 м от хотела  Поиграхме си и това е. В басейните - заедно тримата, за сауна и парна баня - с ММ се редуваме, а аз ходех на масажи и разни глкезотии, когато татко ѝ я гледаше. Идва с нас до Италия, качихме я на Везувий, качихме я с лифта да види Фаральоните на Капри (1г и 2м), ходихме в Гърция с нея(5м), обиколихме половин Румъния (5м.), даже замъка на Дракула и двореца в Синая видя, до Кушадасъ ходихме тази година на море (2г и 2м). Децата не са край на живота, а едно ново и по-смислено начало!
Роси, браво за хубавите новини!

Росичка, мерси за позитивния пост. Много се радвам за изследванията 

Фейсче, недей така, никакви черни мисли както казва Роси. Мъжете са си такива, то и ММ като оправя го прави през пръсти, но какво да направя. Ако му направя забележка се сърди, варианта е да ходя след него или да си затворя очите. Е, в момента няма как да ходя след него, затова се радвам и на малкото. А ТМ си те обича. Не могат да ни разберат, че ние нямаме много удоволствия с тези кореми, и си мислят, че като ходят на работа много им тежи и не трябва да им пречим като си позволяват от време на време нещо друго. И в къщи е същата работа, така че споко 
Черните мисли  и подлите хормони ги прати да си ходят, а ти се усмихни и си помисли, че скоро ще имаш малко вързопче за компания

И другите мами, които са изпаднали в депресивни състояния  Направете нещо за себе си за да се почувствате по-добре. Студено е за разходка, но използвайте сега за да си починете например, поспете, прочетете хубава книга, направете си прическа или маникюр, или си купете нещо дребно за подарък Живота е хубав и скоро ще си имаме най-прекрасните подаръци на света!

На всички много усмивки и апчих от мен (хремата ме кара да кихам непрекъснато  )

Не мога повече. Може ли да отивам вече да раждам??!!

И пак акробатики и  пак дупето или главата горе, надявам се до след малко. Значи днес пак на 4 крака.  

Не съм в деперсия, но ви разбирам момичета. Аз съм на тема самокритика и самобичуване. Заради едни неща дето от нерва говоря на мойте момчета. И това ме кара да рева, да се тръшкам и да се чудя от къде накъде ще ми казват,че съм най-добрата майка...

Пак съм с контракции.

Панди ти си много млада и бързо ще търколи годинка и ще си на тръстиката, а малка Панди ще има много гледачи сигурна съм, както и голямата.

Фейс, Мариан - временно е.  

А матевска аз страхове за раждането си имам и то големи...

Гардероба сглобен, дивана дойде, дрехите наредени. Чакаме само детското креватче.

За термометрите ползвали сме дегитален и пак такъв ще купуваме. Гледах цените на фотосесиите тук за бременни, еми минимума 200 е. Няма да ме огрее. Вече съм вън от бюджета и без това. Най-много да помоля някой да ме щракне на бебешкото парти, ама като знам че не съм в най добрата си форма...


А и ще е много хубаво да устискам до бебешкото парти все пак и после ми се ще и Рождество и не мога повече това е.

Здравейте, момичета!      

Сигурно вече сте ме забравили, но след поредното ми обещание към Пандичка (  ), че ще се разпиша реших, че наистина вече е време преди бебевалежа да е започнал! 

Позагубих се аз, тъй като влязохме в много лош цикъл с малката. Боледува повече от месец, после аз, после пак тя и тн и тн. Аз пък нали не обичам да се оплаквам (освен на мъжа ми, горкия) и затова нямах никакво желание да ви натоварвам с моите проблеми.

Иначе аз нещо хич не съм добре. С много силни контракции съм, даже магнезия, който най-после се предадох и започнах да пия, не помага. Не мога да мина и 5 крачки без да ме стегне много силно корема. Вчера почти припаднах в един магазин и от тогава ми е съвсем зле. Малката пък през нощта оповръща света, с нея и аз, тъй като това е единственото нещо, което не мога да търпя, а мъжът ми само чистеше или след мен или след нея. Киселините ми са нетърпими и не мога да си намеря поза, в която да седя или лежа. Вече броя секундите до раждането.  Поради моите несгоди дори не сме започнали с приготовленията за бебчо. Хубавото е, че повечето неща си ги имаме и трябва само да се изперат и подредят. Вчера всъщност искахме да купуваме разни работи, но уви...моят организъм се предаде.

И хайде нещо по-позитивно. Миналата седмица бяхме на преглед и бебо вече е 2.540кг. От утре започвам да ходя всяка седмица на тонове. Всичко ми е наред, води, плацента...странното е, че имам чувството, че му е тясно вътре, а док казва, че си има място. Корема ми е доста по-различен от първия път и когато се мести ме ръчка зверски, чак до болка.

Ами това е май, по-синтезирано от мен.  Вече ще ви следя. Надявам се всички да имаме само добри новини от тук нататък! 

Прегръдки за всички! 

Ах, маминки, какви са тези мрачни настроения, сънища и видения!?
Всичко ще бъде наред - бебенцата ще се родят когато им дойде времето и когато са готови, татковците ще се освестят, сланинките ще стопим с кърмене, а малките мишоци ще ни топлят сърцата  .
При мен всичко върви по един или друг начин, майка ми беше на гости и правихме заветната туршия  . Даже три вида, сега вече доволно хрупаме  .
Правиха ми приятелките и колежките бейби шауър. Беше интересно и хубаво, прибрах се с торби с подаръци, та се поуспокоих вече, че имаме разни неща за бебка.
Поръчахме количка най-накрая и кошче за кола, а в момента гледаме за легло и шкаф за повиване, но май ще мислим алтернатива за шкафа, че тук хубавите са от порядъка на 500-600 евро...
Моите ишиасни оплаквания се оправиха, даже миналата седмица ходих доволно на йога  . Мъж ми още си лекува дисковата херния, но то се знаеше, че няма как от днес за утре да му мине. Е, че ме дразни, дразни ме - у нас той повече пъшка и се оплаква и от мен  . Мине не мине моля приятели да ме водят на пазар и да ми мъкнат покупките по стълбите нагоре, но няма как...

Днес съм в размисъл дали има смисъл да купуваме бейби фон  . Вие какво мислите по темата? Живеем в жилище, не особено голямо, но пък малко лабиринтоподобно, та ако бебето спи в спалнята, а аз съм в кухнята няма как да го чуя веднага ако се събуди...

Поздрави и много полжителни емоции на всички!!!  

П.П. Яни_Ди, пишеш, че ще ходиш всяка седмица на запис на тонове - необходимо ли е? На мен тук никой не ми е казвал да ходя всяка седмица пък гледам, че сме с близки термини  .

Имах настроение и попромених 1 стр. Знам, че рядко някой я поглежда, но имах мерак. И се чувствам по-добре.  




Ей това искрено ме развесели.  

Росичка, и аз благодаря за духоповдигащите думи.  

Аз каквито и несгоди да имах по време на тази бременност, също мога категорично да кажа, че обожавам да съм бременна.   Усещането вътре в мен на това чудо, което с ММ сме сътворили с толкова любов е незаменимо и несравнимо!    Вече няколко пъти казвам с огромна тъга на ММ "гледкай ме и ми се радвай сега, че може да ни е за последно". А той миличкият казва "ааа не се знае" и усмивката отново се връща на лицето ми. 

Момичета, и на мъжете ни не им е лесно, осъзнавам го. И за тях промяната е голяма, тревогите и притесненията "какво ще е след това" - също. Борбата с бушуващите ни хормони преждевременно загубена. Но просто трябва да се говори за всичко това, пък 9 или колкото там месеца ще минат и всичко ще си дойде на мястото.  

Мандаринке, по принцип след 34г.с. е хубаво да се ходи всяка седмица на тонове. На това мнение е и АГ, който ме следи и съответно ходя (даже и пари не ми взима). Лекарят, който ще ме изражда обаче е на обратното мнение - ако няма проблем, нямало смисъл, освен ако вече няма преносване. Но за мен това е малко безотговорно.  

Яниии, браво, така вече съм доволна!  

Панди, благодаря!  Много е хубаво, едно такова светло и празнично ...  
П.П. аз честичко я гледам, радвам си се на розовия щъркел

Благодаря на всички които се включиха с мнения и опит с термометрите!

С Тити сме ползвали всякакви. Майка ми имаше живачен, тъничък, бърз и точен. Но един ден го счупи, даже виках Гражданска защита да чистят.

Сега мерим със спиртен, но много се чака, а електронните понякога дават ужасни отклонения. Но Тити понякога не е в настроение да редувам спиртен и живачен по сумати време.

Момичета, сърдечно пожелавам на повечето да излязат от мрачните настроения и мисли.
Не мислете, че нещо сте загубили от предишният си живот, защото с появата на новият човек всичко се променя - за по-добро и хубаво! 

Не е лесно, но си заслужава всяко лишение!

Пандиии, разкошна първа страничкааа!! Благодаря тиии!!!