
Моята кукла обаче не винаги го иска
. Той си харесва бибата на МАМ за новородени
По цял ден съм сама, няма кой за една секунда нещо да ми помогне и честно казано ми е много трудно. Това ми е първо дете и все още много се разстройвам, когато той плаче. Знам, че не трябва да съм така, но то си е емоция и тя напира. Справям се и сама- памперса му е сух, измит е, нахранен е и въпреки това все ме мъчи едно чувство на безпомощност. Смятам че не правя достатъчно за него, мисля си че щом плаче е по моя вина. В края на деня вече физиономията ми е размазана, очите ми са пълни със сълзи и едвам гледам, умираща за сън. И в този момент ще се появи я мама, я мм и ще ми кажат колко им е неприятно да ме гледат така намръщена. Ми да не ме гледат бе мама му стара!!! За какво ме гледат като им е неприятно???
Направихме и питка /сега са пости, така че постна/ и я осветиха там 

и ние сме на 27 ми на имунизация, тогава ще ни е и първата консултация
Препоръчани теми