Ноемврийското човече гушка се във мама вече! Тема № 1

Фимоза или забелване на пишлето при момченцата
Автор: Нели Василева-Стефановa 31/05/2012 10:55

Когато се роди моето момченце, педиатърът ни започна при всяка консултация да забелва кожичката на пишлето на юнака, а на нас обясни да правим същата процедура и у дома при всяко къпане. Наблюденията ми сочат, че по този начин постъпват всички или почти всички педиатри в България. Нямах никакво отношение към въпросната процедура и я приех за нормална, докато синът ми стана на 8 месеца и педиатърът ни обясни, че понеже кожичката не се е забелила изцяло, детето има фимоза и трябва да отидем при уролог, който да цепне кожичната (на медицински език препуциум) на пишлето, защото сама няма да може да се забели. Да цепим насилствено жива тъкан при това на най-чувствителното място ми се видя опасна и доста болезнена интервенция, при това на живо без упойка или обезболяващо и реших да се информирам повече по въпроса. Така разбрах, че провежданата в България масова практика по забелване на пишлетата на малките момченца е отдавна отречена в доста западни страни и в Америка, тъй като крие рискове от усложнения, инфекции, а и има доста съмнителен успех. Информирах се за това каква е ролята на тази кожичка и разбрах, че всъщност бебето се ражда със слепнат препуциум от хигиенна гледна точка и най-доброто, което родителят може да направи е да не пипа тази кожичка и да не я забелва, защото тя е там, за да пази най-чувствителния орган от замърсяване и инфекции. Разбрах също, че освен риск от травми, насилственото забелване често е нетрайно, защото кожичката, която по природа е създадена да не се отделя в ранна възраст може отново да прилепне и всъщност напразно детето е подлагано на болезнени манипулации. Разпитах майките около мен относно забелването и някои от тях споеделиха, че лесно и безпроблемно са забелили пишлето на наследника си у дома, но някои споделиха доста травмиращи истории за това как след забелването мястото е било толкова болезнено, че при всяко пишкане детето е пищяло и е започнало да стиска и да не иска да пишка от уплаха. Тези истории ме стреснаха и реших, че само в наистина краен случай, ще подложа детето си на такъв стрес. Тогава попаднах на една статия, писана от доц. д-р Огнян Бранков, завеждащ детска хирургия в Пирогов. Уговорих си и консултация с доц. Бранков и след като видя детето, той потвърди, че пишлето му е точно такова, каквото би трябвало да бъде на тази възраст и насилственото забелване крие риск от много усложнения и най-добре да оставим нещата такива, каквито природата ги е създала да бъдат. Обясни, че с времето препуциумът сам ще се отдели, а насилственото отделяне на препуциумът в ранна възраст понякога води до сериозни травми на нежните тъкани на пениса и много дечица се е наложило да бъдат обрязани след подобни интервенции при уролог, тъй като кожичката на пениса им е била толкова наранена, че не може да бъде спасена. Цялата информация, която бях изчела, както и мнението на доц. Бранков ме убедиха да откажа посещението при уролога и да оставя синът ми да се развива така, както природата е отредила да се случи.

Ако имате малко синче или Ви предстои да родите момченце, предлагам на Вашето внимание много подробна и изчерпателна статия по темата, която смятам ще отговори на всичките Ви въпроси:

Измислената диагноза фимоза
Автор: д-р Дженифър Коиас

Пиша тази статия, тъй като това е вероятно една от заблудите, които срещам най-често. Излиза, че всеки е чувал за дете или мъж, който е „трябвало“ да бъде обрязан заради стегнат препуциум, известен още като фимоза. Чувайки тези истории, повечето хора не поставят под въпрос истинността на диагнозата и начина на справяне с нея и просто я приемат като „нещо, което е трябвало да се направи“. Възможно ли е наистина толкова много мъже да са били създадени с такъв дефект или това е просто епидемия от погрешни диагнози, които дължим на масово невежество сред медицинските специалисти по въпросите на препуциума?

В тази статия ще направя общ преглед на развитието на „недокоснатия” мъж и ще обясня, защо диагностицирането с фимоза на деца и тийнейджъри е изцяло измислено. В допълнение, ще очертая какво представлява истинската фимоза, правилното й лечение и ще обясня защо лекарите ни са толкова объркани.

Развитие на препуциума (кожичка на главичката на пениса при мъжете/„качулка“ при жените):
По време на детството препуциума е здраво сраснал към гланса (главичката) на пениса. На тази възраст, самата тъкан е плътна и стегната, тъй като се състои от плетеница от мускулни фибри. Отворът на препуциума играе ролята на сфинктер и се отпуска само, за да позволи на урината да премине. Това устройство служи на няколко основни функции:

Предпазва развиващият се пенис от изпражнения, бактерии и други вредни патогени. Това е особено важно в годините, през които се носи пелена, когато през повечето време бебето е в контакт със собствените си фекалии (ешерихия коли и други вредни бактерии/вируси);
То играе защитна роля за развиващия се гланс и предпазва от обезчувствяване и кератинизиране (загрубяване на кожата);
Предпазва от инфекции на уринарния тракт.
В процеса на растеж на детето, кожичката ще се отдели от главичката. Това, за някои момчета, може да отнеме много години, а за други сякаш ще стане отведнъж. По време или след отделителния процес може да има изхвърляне на мъртви кожни клетки под формата на смегма (обърнете внимание, че жените и момичетата също имат смегма). Това секретиране има спомагателна функция по време на отделянето, тъй като съдейства за отлепването на препуциума от гланса. Няма нужда да се опитваме да изчистваме смегмата от вътрешната страна на детския препуциум. Тя сама ще си проправи път през тесния отвор. Това, че детския препуциум е напълно отлепен от гланса не е индикация, че отдръпването на кожичката над главичката на пениса е възможно.

Отдръпването е отделна функция, която е предназначена единствено за полов акт и мастурбация. То позволява на препуциума да се плъзга плавно над главичката на пениса. Това плъзгане стимулира нервните окончания, както в препуциума, така и в главичката. За да се осъществи отдръпването, препуциума трябва да се е отделил от гланса и отвора на кожичката трябва да се е разширил, за да й позволи да се върне обратно над главичката. Как се разширява отвора на препуциума? През детството и юношеството се отделят хормони. При повишаването на нивата им, фибресто-наситената тъкан на препуциума бива заместена от по-еластична тъкан. Момчето започва да изследва своите гениталии едновременно с порастването си и докато времето минава, еластичната тъкан ще позволи на отвора на кожичката на главичката да се разшири. Това може да се случи на всяка една възраст, но не е често срещано при малките момчета. В действителност само при 50% от момчетата се наблюдава отдръпване на десетгодишна възраст. Другите 50% обикновено могат да отдръпват кожичката си между десет години и приключването на пубертета.

Защо тогава се вдига толкова шум за отдръпването?! Защото много родители се страхуват, че, ако момчето не може да отдръпва кожичката, ще получава инфекции. Този страх, вероятно извира преди всичко от погрешната информация, подавана им от техните доктори и собствените им страхове от липсата на хигиена. Първо, родителите трябва да знаят, че няма абсолютно никаква нужда да се чисти под детския препуциум. Както споменахме по-горе, смегмата произвеждана от момчето е само отделяне на мъртви кожни клетки. Тя не е вредна и не е огнище на бактерии. Опитите да се почисти под кожичката на невлязло в пубертета момче се равнява на опит да се измие момичешката вагина. Това е напълно ненужно и всъщност, е вредно. Ненавременното забелване привнася вредни патогени, нарушава естествената флора, обезобразява тъканта, уврежда сложни структури и може да доведе до дългосрочни усложнения. Освен това, родителите трябва да знаят, че отдръпване на кожичката не е необходима функция през детството. Отдръпването е създадено специално за сексуални отношения. Единствената функция, която детския пенис трябва да изпълнява през детството е уринирането. С други думи, ако едно момче може да уринира, то пенисът му прави точно това, което се иска от него.

Погрешната диагноза фимоза:
Когато един доктор диагностицира дете с фимоза, това е защото той/тя не разбира нормалното развитие на препуциума. Първо, за да се постави диагноза за това състояние, докторът би трябвало или да се е опитал да отдръпне кожичката, или да насърчи момчето да опита да отдръпне препуциума. На това ние казваме едно огромно „не, не“, заради гореизброените причини. Второ, няма краен срок за развиването на отдръпващия се препуциум. За всяко момче е индивидуално кога ще са завършени процесите на отделяне и разширение. Както всяко момиче ще получи по различно време своята менструация, така всяко момче ще изживее отдръпването когато му дойде времето. Тъй като хормоните играят важна роля в изменението на композицията на тъканта на препуциума, не е абнормно, ако процесът не е завършен до края на пубертета. Щом веднъж препуциума на юношата се отдръпне, той може лесно да го издърпва докато е под душа, да се изплаква с вода и да връща кожичката отново над главичката на пениса. Повечето мъже правят това естествено по време на нормалната манипулация на гениталиите по време на къпане. За момчето няма нужда да чисти под препуциума си, в случай, че може да го отдръпва преди да е навлязло в пубертета, освен ако то самото не реши. Ако юношата не може да отдръпва кожичката, това още не означава, че трябва да се притеснява за почистването под препуциума. Запомнете, не е ненормално отдръпването да се случи до края на пубертета.

Истинската фимоза:
Истинска фимоза има, когато излязъл от юношеството мъж не може да отдръпне кожичката си или вече не може да отдръпва препуциума си и чувства неудобство по време на сексуален акт. Малък процент от мъжете (и жените) имат препуциум, който никога не се отдръпва. Това може да бъде нормална вариация, доколкото не възпрепятства сексуалната активност. Ако обаче я възпрепятства, тогава мъжът трябва да потърси консервативно лечение. 90% от мъжете с това рядко състояние могат да поправят проблема с прилагането на стероиден крем и упражнения за разтягане. Стероидния крем имитира ефекта от хормоните през пубертета и позволява кожата да стане по-еластична. Мъжът обикновено нанася крема няколко пъти дневно и използва мануални упражнения за разтягане докато се къпе. Мъжете трябва да бъдат предпазливи към всеки доктор, който препоръчва обрязване преди да е опитал по-консервативно лечение.

Объркани/невежи доктори:
Защо тогава повечето от докторите ни са объркани или невежи по отношение на нормалното развитие на препуциума? Този въпрос има няколко отговора. Първо, ако вземем предвид препоръките на ААП (Американската академия по педиатрия), чак в началото на 90-те години ААП най-накрая започва да предупреждава за вредите от насилственото отдръпване и очертава развитието на кожичката на главичката на пениса при „недокоснатото момче”. Преди това предупреждение от ААП е било широко разпространено схващането, че родителите трябва да отдръпват кожичката на недокоснатите си синове с цел „почистване“. Както можете да си представите, това доведе до много усложнения за тези момченца и резултира в много, иначе ненужни, обрязвания. На второ място, беше проведено предварително изследване, обхващащо около 300 момчета, с цел да се определи средната възраст, на която препуциума започва да се отдръпва свободно. Това проучване е заключило, че на три години при повечето момчета започва да се наблюдава отдръпване на препуциума. Това неактуално изследване постави краен срок за отдръпването в умовете на медицинските професионалисти. Последващо изследване на хиляди момчета заключи, че всъщност, само 50% от момчетата могат да отдръпват препуциума си до навършване на десетгодишна възраст. Много лекари, незапознати с най-новото проучване, все още оперират водени от погрешната информация от предходното изследване. Трето, развитието на препуциума не се преподава в медицинските учебни заведения. Не се води дискусия за това как е структуриран препуциума, как се изменя по време на детството и за това какви са неговите предпазни и сензорни функции. По същество, единственото нещо, което учат студентите по медицина е как да ампутират препуциум. Някои студенти по медицина може и да научат за състоянието фимоза, но те не са информирани, че това се отнася само за възрастни мъже, тъй като детския препуциум е създаден да бъде стегнат. Факт е, че американската медицинска професия е отрязала толкова препуциуми през последното столетие, че докторите рядко, ако изобщо някога, са виждали недокоснато момче и са загубили основата на познанието за диагностицирането и лечението. Сега специалистите оперират в информационен вакуум или дори по-зле, в среда на погрешна информираност. И докато нивата на обрязване на национално равнище са спаднали драстично, недокоснатите момчета навсякъде страдат от последиците от широко разпространеното незнание относно препуциума сред лицата, които практикуват медицинската професия. Всяка година хиляди недокоснати момчета между две и повече години ненужно се обрязват от ръцете на погрешно информирани здравни специалисти. Образованието на родители, лекари и бъдещи медици е съществена стъпка към поправянето на този проблем.