Рано ли е да стана майка на 18?

  • 16 116
  • 428
Здравейте мили момичета,
надявам се ,че ще получа правилният отговор в този форум.
Само на 18 години съм,а искам вече да си имам дете.. живея с приятеля си заедно от 1 година ..
Заедно сме от близо 2 години, моите родители отначало не го харесваха тъй като е 10 години по-голям от мен на 28 е. Но с течение на времето вече се разбират доста добре.Неговите родители също се отнасят към мен много добре.
Близо 3 месеца вече си говорим ,че искаме дете. Но се питам дали не ми е рано,макар ,че наистина го искам и знам ,че ще се справя. Но и живота ми през последните 2 ,3 години хич не ,беше лесен и си мисля,че ако си имам дете ще спра да се занимавам с проблемите на родителите си .. и ако се ядосвам по-добре да са мой проблеми.. и ако си имам детенце ще се чувствам много по-добре. Малко преди да започна 8 клас започнаха проблемите вкъщи, започнах често да боледувам,нашите едвам смогваха с финансите и се караха много ,много жестоко помежду си стигало се е до сбиване дори.. и с течение на времето пораснах по-бързо отколкото трябваше. Преди 2 години срещнах моя приятел, когото много обичам.. той ме научи да се справям с проблемите и ми помагаше постоянно,винаги е бил в трудни моменти до мен.. това лято вече беше върха на сладоледа .. с родителите ми отново имахме скандал и аз им казах ,че се местя при него .. писна ми да оставам м/у тях и да им оправям разправиите.. след всички тези тревоги и разправии.. пораснах и се чувствам много по-отговорна от самите тях дори и се радвам за което.. но смятам ,че съм достатъчно голяма да си имам свое семейство.. за което да се грижа и обичам.. Знам ,че ще има много коментари от рода.. луда ли си толкова си малка.. или да не си ромка.. нищо подобно няма искам нормални отговори.. Благодаря ви предварително!  Simple Smile Simple Smile Simple Smile
Виж целия пост
# 1
Здравей  bebche77,
според мен да си родител и да имаш дете е много отговорно. Искам да те попитам дали си завършила и ако забременееш ще се справяте ли финансово...Според мен си още твърде малка, хубаво е да си завършиш и да се опознаете. Ако той държи на теб, ще сте заедно и ти ще си майката на децата му! Едно дете не знам дали ще ти реши проблемите с вашите, или по-скоро да не не се занимаваш с техните проблеми. Ние тук колкото и да си пишем, живота си е твой и ти решаваш какво да правиш? Това е твое решение и обмисли и двете страни, за да не съжаляваш някой ден. Успех!
Виж целия пост
# 2
Здравей  bebche77, в общи линии моето мнение се припокрива с това на @Daniella@. Ти си едва на 18 г. и животът е пред теб, най-важното е да подредиш правилно приоритетите си. За едно момиче на 18 г. основен приоритет трябва да е образованието. Предполагам, че в момента си в 12 клас, аз бих те посъветвала да си завършиш средното образование и да запишеш и висше. Все пак за да вземеш решение да станеш родител, се изисква да обмислиш добре дали ще имаш възможност да задоволиш нуждите на детето. А грижите около едно бебе не се свеждат единствено до обич и всеотдайност от страна на родителите, а и до това дали имаш достатъчно финансови средства. Самата ти казваш, че покрай скандалите между родителите ти, свързани с пари, на теб ти се е наложило да порастнеш доста бързо. Нима искаш и твоето дете да става свидетел на такива скандали? Не казвам, че задължително нещата и при теб ще се развият така, но без образование и професионална квалификация едва ли ще си намериш добре заплатена работа. Освен това ако забременееш сега, ще можете ли с приятеля ти да се справяте финансово? Защото ще имаш право на 100 лв. соц. помощ на месец +35лв. детски, а това дори не може да покрие разходите за памперси. И аз като @Daniella@ те съветвам добре да обмислиш кое е правилното решение за теб и да не действаш импулсивно! Успех!  bouquet
Виж целия пост
# 3
Звучиш сякаш искаш да си решиш семейните проблеми чрез дете.
Мъжа ти иска ли дете?
Виж целия пост
# 4
и си мисля,че ако си имам дете ще спра да се занимавам с проблемите на родителите си .. и ако се ядосвам по-добре да са мой проблеми.. и ако си имам детенце ще се чувствам много по-добре.

Егоистично!

1во - Детето не е проблем, а прекрасен дар от Господ ...
2ро - Не е редно да правиш дете, за да си разрешиш някакъв си твой или чийто и да било конфликт. Бебето не е средство, а жив човек.
3то - Много внимателно помисли за бъдещите си доходи ... за времето, което изисква да му бъде отделено бебето. Помисли дали приятелят ти ще продължава да е с теб и след като се появят някакви затруднения. Помисли дали имаш бъдеще без висше образование.
4то - ... и най-важно - НЕ БЪРЗАЙ! каквото и да е решението ти, бебето ти няма да избяга ... можеш да го имаш и сега и след 1 година и след 10 години. Избери най-добрия за теб момент, за да не се тюхкаш после че нямаш пари ... или че ти се ходи на дискотека ... или приятелят ти те изостави и т.н.

Успех  Simple Smile
Виж целия пост
# 5
Оххх,от вчера съм се зачела в тази тема.И съм съгласна с всичко,написано по-горе.Само не мога да разбера защо всички съветват Бебче да запише висше?! Нали трябва да има хлебари,стругари,дървари,земеделци...
Моят съвет е - изчакайте няколко години - и двамата сте млади.Първо си намери работа (професия )  и поработи ,после ще ви е много по- лесно.И ще имате време да се опознаете по-добре Simple Smile
А за родителите ти - остави ги да се оправят сами,не се намесвай и не вземай страна .
Това е от мен. Късмет   bouquet
Виж целия пост
# 6
Аз няма да кажа нищо по-различно от мненията преди мен.Ще говоря от моята камбанария Naughty
Аз се омъжих на 18г.,май месец бал,ноември сватба,март бебе Mr. Green,аз също си мислих ,че съм готова да се справя с бебе,мъж,домакинство(ние живеехме сами),да ама не,лелеее толкова ми беше трудно,приятелките ми излизаха по дискотеки ,мъж ми работеше и почти го нямаше в къщи,а аз сама с бебето,всеки ден ревях като магаре и т.н ooooh! След като детето навърши две години записах висше,пак трудности учение,дете което няма кой да гледа ,защото бабите бяха по на 40г.и работиха,с една дума ужааас WhistlingЕ сега не съжалявам естествено,май месец ще имам абитурентка,но се надявам силно да не стана млада баба Mr. Green
Виж целия пост
# 7
Четейки коментарите на дамите преди мен и аз планирах да започна с "Всеки говори и гледа от собствената си камбанария". Simple Smile
На 27 съм и преди 8-9 години се опитвах по същия начин да избягам от проблемите в семейството си. Не знам от къде ми дойде акъла, признавам си. Връщайки се сега в онзи период се чудя през какъв ли кошмар щях да мина още, ако ми се беше сбъднало желанието тогава. 100% скандали с родители, 100% щях финансово да разчитам на тях и на мъж, който вероятно щеше вече да ме е зарязал (имайки предвид, че и тогава ми изневеряваше), въпреки детето и т.н.
Мога да ти кажа какво не пропуснах и какво ми поднесе живота... Завърших повече от успешно 3 висши, 8 години работа, за която много хора биха убили, 3 големи влюбвания (разбира се и разбиване на сърцето), пътешествия до невероятни кътчета из цяла Европа (а искам и на други континенти), собствено жилище и най-прекрасния мъж на света.
Някак случайно една съфорумка ме беше открила. Заприказвахме се на лични и дори станахме приятелки във фейсбук. Тя ми разказа, че родила рано (на 18), нямала шанс да се реализира, сега работи каквото има и май често долавям съжаление в думите й, че не е постъпила по друг начин.
Надявам се, че съм разбрана правилно... Няма нищо по-хубаво от децата, но ние като бъдещи родители сме длъжни да им осигурим всичко необходимо, за да не изживяват проблемите, които ти казваш, че си виждала в семейството си.
Следвай големите си мечти сега, защото после приоритетите ти ще са други.   Hug
Пожелавам ти успех и много сили, за да преодолееш и ти проблемите, от които се залъгваш, че ще успееш да избягаш.
Виж целия пост
# 8
Здравейте отново. Благодаря за искрените отговори. Искам да отговоря на Естер Бързо ход и Denni ,че бебето няма да е решение за проблемите ми и не е егоистично.Искам да покажа ,че с тези проблеми човек пораства независимо дали му се иска,но аз се радвам за това .. това което описах е само част от това което съм преживяла.. преди 1 година приятеля ми загуби брат си ,това също ме накара да се замисля колко е важен човешкия живот,проблемите на родителите ми докараха нервни кризи още когато бях на 16 ..не могат да ми осигурят да уча след 12 клас .. и знам ,че е трудно да се изкарват пари .Вече 2 години работя сега ми стигат парите и знам ,че едно дете има нужда от доста пари,но аз съм сигурна ,че ще се справим.. не знам каква ще е реакцията на родителите ми и околните ,ако наистина се реша за тази отговорна крачка..Чувствам се не на място в училище ..не мога да го възприема,че другите момичета на моята възраст не осъзнават ,че родителите им правят всичко за тях и искат най-доброто за тях... ,а аз вече няколко годни се боря да  накарам моите родители отново да помислят самите те ,че са родители ,а не деца който се карат за глупости.. през тази 1 година прекарана с моя приятел ..преживяхме и трудности и хубави моменти.Справяме се с почти всичко,но естествено няма как да е перфектно.Родителите ми единствено ми дават пари за училище..и ако го няма това училище ще се справям. Не съм казала ,че няма да завърша искам да завърша 12 клас и след това да си имам  1 детенце за което да се грижа и да дам всичко от себе си за него.. а малко покъсано смятам да запиша да уча. Някои хора порастват по-бързо от други.. един човек ако си каже на 20 не съм готов той може и на 30 да не е готов ..това нещо трябва да се почувства със сърцето..не на думи. Искам и друг въпрос да коментирам,какво ще рече това искам да си поживея? Ако си имаш дете ,какво няма да живееш ли? Ти ако си к**ва с дете или без дете на 20 или 30 ти ще си ходиш,ако си нормална жена ще ходих в границите на нормалното. Мнението на другите почти никога не ме интересувало ако имам дете на 18 ще си кажат ,тая пък циганка ли е каква е толкова малка да роди..ако се оженя на 30 ще си кажат тая пък ходила, ходила..одъртяла за хората никога не можеш да бъдеш перфектен и добър. Все пак всеки си има мнение и сам решава как да протече живота му. А от вас искам да разбера,да не е фиксидея това което искам..
 имам чувството,че дори ми се е превърнало в мечта това дете.
Виж целия пост
# 9
Рано ти е. Ако не ти беше, нямаше да питаш тук Peace
Виж целия пост
# 10
Абсолютно подкрепям предния коментар Naughty

bebche77 егоистично е да искаш да си оправиш настроението с бебето, а ти точно това написа. Съжалявам за проблемите ви и че се е наложило до получиш уроци от живота по трудния начин, но проблемите няма да изчезнат когато си родиш дете. Ти самата каза, че не знаеш как ще реагират, ако решиш да имаш дете. И положението може да стане даже още по-сложно, но ти тогава няма да имаш време и сили да се караш с вашите, защото бебето ще реве и ще е гладно. Просто бих искала да си сигурна с какво се заемаш ... да се опиташ да си представиш как ще се промени животът ти когато се появи бебето. Simple Smile

Иначе мечтата за бебе е много хубава. Много момичета тук я споделят и знаят за какво говориш.
Мен в училище също не ме разбираха, тъй като на 17 вече мечтаех за бебче.  Simple Smile
Виж целия пост
# 11
Пишеш, че си пораснала и съзряла твърде рано, но /прощавай, най-добронамерено го казвам/ постовете ти показват обратното. Наясно ли си какво обезщетение за гледане на дете би получавала и колко време? Или пък с какви трудности се сблъскват майките на малки деца при търсенето на работа?

И още нещо - никому не пожелавам, но е хубаво да се има предвид, че децата невинаги са здрави. Ще можете ли да набавите най-добрите специализирани грижи на дете със СОП или ДЦП? Рехабилитация, логопед, скъпоструващи процедури, които не се покриват по ЗК - готова ли си да се справиш с това? За мен да си родител значи да си подготвен да посрещнеш и най-лошото психически, практически и финансово. Преди тази готовност да е факт е безотговорно да се става родител. Не, че нещата не се объркват често пост фактум, но е безумие да се ражда, когато сте наясно, че са объркани.

Идването на детето е /обикновено/ изпитание за родителите, а както разбирам вие живеете заедно от съвсем скоро. Вероятно живеете и заедно с родителите на приятеля ти - хвърли едно око в свекървенската тема в СО и ще разбереш какви драми настават, когато младата майка и свекървата имат различни виждания за отглеждането на детето.


Пак повтарям, най-добронамерено пиша, пък дано помогне на някое момиче да се ориентира в ситуацията. На 18 бих родила само ако съм милионерска щерка/съпруга със сигурни доходи и наличие на бавачки. Така ако мен ме тръшне следродилната депресия, поне да има кой да гледа хлапето.
Виж целия пост
# 12
Ако си имаш достатъчно заделени пари да плащаш за храна, дрехи, лекарства, дом, играчки и забавачки на бебе (ако не са близнаци), което може преспокойно да се роди със специални нужди (бог опазил), както и способност да му отделяш време през деня и нощта, докато оправяш къща, пазаруваш и евентуално работиш и си сигурна, че партньора ти (който реално погледнато познаваш от доста малко време) ще е до теб през цялото време, както и че може да му покриеш на въпросното дете скъпото образование след години прав ти път.

Аз за себе си знам, че на тая възраст ако ми се беше пръкнало дори само едно дете и то съвсем здраво такова, нямаше да имам нито финансите, нито нервите, нито оправността да осигуря добър живот за него.
Виж целия пост
# 13
Здравей,

Аз родих първото си дете на 19. Сега дъщеря ми е на 7 г. и е в първи клас. Не съм от ромски произход. С баща и решихме да имаме дете, той беше също 10 г. по-голям от мен. След като тя се роди живяхме заедно само 2 г. и се разделихме. Сега той си има ново семейство и аз също.

В нито един момент не оставих детето си само или не съм го лишила от нещо. Поех си отговорността и си го гледам. Презцени всяка възможност и тогава вземи решение. ти сама знаеш кое е най-добро за теб.

Успех и децата са хубаво нещо.
Виж целия пост
# 14
Според мен няма как тук да получиш отговор на въпроса си. Различни хора, различни мнения. Важното е ти какво мислиш и ти как чувстваш нещата. Сама осъзнаваш, че това е голяма крачка в живота на всяка двойка. Сама трябва да си наясно с отговорността, която следва да поемете. Аз не разбрах какво е мнението на приятеля ти ?
Пожелавам ти да вземете правилното решение (ако изобщо може да говорим за правилно решение).
Не го мисли толкова. Бъди сигурна, че когато го поискаш от цялото си сърце, изобщо няма да се замисляш да пускаш тема. Ти сама ще разбереш кога си готова. Успех!!! Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия