Връзка с чужденец

Хубаво е да могат хората от различни религии да сключват религиозен брак, не само католици и христяни. За мен не е много важно, защото не държа на този вид брак.
Не искам съвети от гледна точка на това, че тук има хора, които си чешат езиците и ми омръзна да слушам как едва ли не, ако се омъжа за него ще остана без дете, няма да мога да излизам от нас и свекърва ми ще ме тормози, и голяма част от това на база филма "Не без дъщерями", като дори не знаят, че това всъщност е книга. Предпочитам съветите на хора, които познават и двама ни, както и характерите ни. За това искам истории, мнения и опит от хора, които действително са се сблъскали с връзката с чужденец. Не само различните религии, а различните обичаи, различните традиции са предпоставка за евентуални проблеми и нужда от компромиси.
Ето например аз лично имам приятелка арменка- жена на около 50 и няколко години, 25 от които в живее в България със семейството си. Има две дъщери и син. И двете момичета са женени в Армения, не работят, не излизат, само гледат децата и домакинстват. И майка им е напълно съгласна с това и го толерира. Синът и още е в България и за нея е недопустимо той да е с българка. Той иска жена като сетрите си... Ето пример за христяни с традиции и отношение различно от нашето, чиито поведение е по-скоро като на хората от мисюлманските страни. Но разбира се отново не твърдя, че арменците като цяло са такива, защото това са единствените арменци, които познавам от близо.

Това при арменците си е от географското им положение.Религията сама по себе си не пречи,а обичаите свързани с нея.
Моята половинка е чужденец и може би единственият компромис,който правя,е да взимам повече месо за  него и да е недоопечено.Родителите ми правят същото за него,когато сме на гости - ние традиционно ядем по-малко,но за него те купуват повече.Това е.
И разбира се езика,но моята половинка учи български и се справя много добре.
Обичаите им са същите като в България,освен обясненото по-горе.

Мюсюлманите как гледат на жената изобщо ?

Ама защо задавате такива ограничени въпроси? Какво означава как гледат, ами има мюсюлмани и мюсюлмани... Както има и хриситияни и християни...

Била съм омъжена и за християнин (българин), и за мюсюлманин (турчин). Бившият ми съпруг е много по-затворен, консервативен и ограничен от сегашния. При последващата раздяла дори сестра му ме обвини, че съм ходела на маникюр и по командировки твърде често. За протокола, след развода ме повишиха и сега пътувам много по-често в една много "мъжка" фирма и съм нон-стоп с мъже, като настоящият ми съпруг, турчинът, е до до мен и ме подкрепя. Иначе по мое наблюдение в Турция отношението към жените като цяло е много по-добро, отколкото тук; там жената е на пиедестал. И пак зависи къде си - по села и паланки са диваци, ама то и при нас има такива диви села, а между другото, и на запад има, за Щатите да не говорим.
За религиозния брак да кажа и аз. Поради семейството ми и стечение на обстоятелствата, съм кръстена в Католическа църква, а бившият ми съпруг е православен. Е няма такова унижение, през което минахме, за да ни венчаят в църква - не можело, трябвало да се откажа от католицизма и да приема православието,  не знам какво си, а на мен изобщо не ми се занимаваше. Накрая попът взе повече пари и ни венча...
С втория ми съпруг стана съвсем непланирано - в един много горещ юлски ден се разхождахме из центъра на София (аз бях с потник и с бермуди), та той предложи да се оженим пред ходжата, имаше с нас 2-ма негови приятели). Влязохме, завих си косата и раменете с едно шалче и отидохме при ходжата. Аз поне 5 пъти му казах, че съм християнка, и че няма да стана мюсюлманка, а той всеки път ме успокояваше, че пред аллах всички сме равни и, че той може да благослови брака ни, без оглед на това каква съм аз. Самата церемония беше много интересна сама по себе си, но тук не е темата за нея. Искам само да отбележа, че нито за момент не съм се чувствала унизена или притисната или да ми е неудобно или неловко. Всичко беше съвсем естествено и много интересно и дори бих казала практично. И за разлика от църковния ни брак, където отчето неколкократно повтори, че жената трябва да се "подчинява" и "да се страхува" от мъжа си, то в мюсюлманския основното беше как мъжът трябва да подкрепя жена си и да се грижи за нея и т.н.
Аз съм върла любителна на традициите, макар не вярваща и вкъщи по Коледа се пекат сладки, пости се, украсява се и се празнува нон-стоп, като мъжът ми взема основно участие. Боядисва яйца с мен по Великден и изобщо участва във всичко. По същия начин и аз солидарно понякога постя с него по време на Рамадан, приготвям ифтар и раздавам заедно с него месо по Курбан Байряма.
Та мисълта ми е, че всичко е въпрос на компромиси и приемане на различното. Съгласна съм, че за мен е лесно, защото не съм много религиозна, но той е искрено вярващ и все пак е толерантен.
Всичко зависи от човека!

Живеем в България и нямаме никакви изгледи да се преместим в неговата държава по ред обективни и субективни причини. Предубеденост от страна на родителите ми имаше в началото. Не помня вече колко дълго продължи. За мое щастие, не съм от хората, които позволяват вмешателство в личния живот и дистанцирах всички, които се опитваха да ми навират за пример "Не без дъщеря ми". Времето показа, че съм постъпила правилно . От страна на някои от приятелите ми и досега има предубеденост, но това е много добър начин да пресявам обкръжението си и не страдам от това.
Трябва може би да спомена, че съпругът ми допреди 2 години не беше практикуващ мюсюлманин. Ядеше свинско, пиеше бира, празнували сме Коледа и Великден. Никога, ама никога не ми е повдигал и дума за смяна на религията, ходил е с мен в църква и е палил свещи. Нещата се промениха, когато аз се увлякох по суфизма и дервишите, оттам започнах да се интересувам от ислям и вкарах религията в семейството ни. В момента е практикуващ мюсюлманин, но обича да се шегува, че е станал такъв заради мен. Затова мен ме дразнят заключенията на хора, които не са наясно със ситуацията, че той ме е променил.


Каква сума си поиска за махр ? При нашия брак пред имама аз казах, че не искам и имамът скочи, че не може така и трябва задължително да посоча сума. Аз, нали съм скромна, казах 10 лв, а свидетелят ни отбеляза, че съм пропуснала златен шанс да забогатея. Така правели арабките
 

При сключването на брака поисках златен пръстен (патка заспала, това беше първото, което ми дойде на ум), но за да го освободя (евентуално, при развод) вече бях помислила и поисках къща. Е, когато ме попита за колко пари да е къщата, вече се ококорих... 

Съжалявам, че се връщам на това, но има исторически доказателства за противното. Всеки може сам да си ги потърси.
Според мен повечето хора в България имат много слаби богословски познания, особено в една пост-комунистическа държава, пост-турско робство с гръкоезичен клир, където и до ден днешен не се преподава Закон Божи или вероучение. Истината е, че дори практикуващите ни християни и богословите не са особено задълбочено запознати с много от нещата.
Предполагам, че и редовите мюсюлмани не са капацитети по религия. Нормално. Хората често пъти възприемат тези неща като традиция, без да вникнат особено надълбоко.
Само ще ви кажа, че моят живот е преплел и различни видове християни и всякакви други вероизповедания, живяла съм дълги години в мултикултурна обстановка, въобще целият ми живот е белязан по този начин. Всичко което казах беше плод на много четене, размисъл и преживяна съдба с всички болки и трудности, както и на личното ми разбиране за Бога. Едно само мога да кажа, че любовта в един духовен смисъл е най-важното нещо.

четейки постовете ви ми изглеждат като супер избор  - брак с мюсюлманин, незнам защо обаче така се получава, явно българките стоят по близо генетично до мюсюлманите !

Не съм прочела всички коментари все още, но мога да се изкажа като човек с опит, че и от най-либералния турчин трябва да се бяга. Освен ако не си готова само и единствено ти да правиш саможертви, само ти да се съобразяваш, да правиш това, което отсрещния смята за редно. Доста момичета, решили да имат бъдеще с турчин, преодоляват себе си и се превръщат в робиня, на толкова грозни ситуации съм свидетел. Наистина в началото са едни, после са други, сам турчин ми го е казвал - като се ожениш става друг. Имам приятелки дето след един турчин идва друг, става ти като хоби ли, де да знам, трудно е да се пребориш със себе си понякога, ако те влекат и го казвам, защото и аз съм правила тази "грешка" (грешките за мен са равносилни на опит) и така мисля за себе си - аз гледам да се спасявам от тях, след като дооста добре ги познавам, но въпреки всичко не изключвам и възможността да бъдеш щастлива с един от тях, въпреки всичко всеки е индивидуален, просто ако е ставало на въпрос един ден, ако имате дете каква религия да бъде, можеш да прецениш сама как мисли отсрещния.

Ха-ха-ха, тука ми мирише на типичната история: Турските студенти идват в Бг да могат да ударят някое и друго евтино българско девойче...

  Нищо лично, но и сред турските младежи витае вярването, че българките са супер за свалка и секс, но не стават за семейство. Същата порстотия е... има хора и хора...

Да, в повечето случаи е така, но не всички. Има и сериозни, аз имах "късмета" да улуча от сериозните, да ме заведе да се запозная с техните, да имаме сериозна връзка, та идеята ми е, че дори и в този "добър" случай нещата съвсем не са така розови. Наистина бях попаднала на изключително свестен човек, умен, работлив, борбен, обичлив, уважаващ отсрещния, уважаващ другите религии, индивидуалността. И въпреки всичко казвам, че дори и с такъв човек е трудно, турците имат много интересен манталитет и тъй като ние не сме израснали с него и е доста трудно да се живее дори с така либерален и неограничен турчин.

А за тези, главно повечето турски студенти в България, които само спят с момичетата да не коментирам, нагледала съм им се покрай моя случай, жалкото е, че те преобладават, но за това аз казвам само, че и с най-либералните не е лесно. Има екстремни, много редки случаи на мюсюлмани, останали тук заради българка, има такива смесени щастливи семейства, има и щастливи българки омъжени в Турция, но човек трябва да бъде подготвен за всякакви възможни действия от един мюсюлманин, още повече да е готов главно той на саможертви.. точно тези, които уж не вярват са проблема, както и тези които рабират религията си криво, защото самата им религия не е лоша, тя е братска на нашата, но те не я разбират (голяма част за зомбирани, че трябва да я разбират точно еди как си, а не както всъщност е), а я тълкуват погрешно, да не кажа че и в много от случаите я тълкуват и на нас от личен интерес, който няма нищо общо с религията им.

Това което си написала са пълни глурости ! Тук не говорим за Джамал, Ахмед или Кюрук, тук говорим за мюсюлманското общество изобщо. Не ми разправяй ала бала, още малко ще кажеш че Париж и Истамбул няма разлика или Европа и Азия е едно и също ! Помисли малко !

Моя близка приятелка преди една година се залюби с мюсюлманин, двамата живеят в Англия.
Уж се обичат. Той настояваше да се оженят религиозно, за да могат да живеят заедно. Това стана факт преди месец. Близките около нея се примириха, нали уж е само религиозно.

Да, но сега хубавеца не може да си намери работа, макар и да е завършил там магистратура и са решили да се женят наистина, за да може той да получи разрешение за работа.
Предполагам някоя(и) от вас със сигурност има информация, дали наистина след сватба той ще получи право за работа в Англия? Доколкото ми беше известно, той дори и БГ гражданство не получава веднага.

И разбира се, ще се радвам за съвети, как да я разубедим или поне да я накараме да се замисли. Заедно са малко повече от година, живеят заедно от месец, той е много вярващ, на никой от близките не се струва разумна тази идея. Да не говорим за евентуални последици като деца.

Ще се радвам да чуя мнения и коментари

Ами съветът ми е приятелката да бяга надалеч, но чужд акъл в чужда глава не влиза.

Много се обичали, това бил точният за нея. Познавали се уж достатъчно, от единия месец заедно. Тя е едва на 25, той даже на 24.