Трудно проговаряне! - Тема 16

&action_type_map=[%22og.likes%22]&action_ref_map=[]]Логопедична терапия при деца с езикови нарушения

Здравейте, за НОВАТА ГОДИНА на Ви пожелавам здраве, много щастие и късмет. Нека дечицата ни напредват все по уверено и смело.
Искам да Ви споделя какво става с нас. Направихме изследванията по искане на гастроентеролог и епикризата е с диагноза : "Вторичен надоимък на лактаза. Целиакия лайк синдром. ГРР". Сега започнахме безглутенова и безказеинова диета от 22.12.2013г. Да си призная, незнам какво да очаквам от тази диета. Вие спазвали ли сте такава?
Бях писала, че той е на 2г3м, но е недоносен /седмаче 32 седмица/.Малкия няма никакви симптоми за целиакия, яде всичко, спи нормално, не е агресивен. Сега вече доста по продължително ме гледа в очите, почти винаги се обръща като го викам. Дори сам ми дава разни неща и ги бута до устата ми, предполагам да му казвам какво е.
Но иначе, мисля че все още не ме разбира и не повтаря думи и движения. Казвам мисля, защото като му кажа да се скрие, усмихва се и отива да се крие зад пердето. А като питам "къде е топката" не реагира. И това е от 4-5 дена.По цял ден срича разни думи, повтаря ма-ма-ма-ма, но не е целенасочено.
Сега трябва да се върнем с резултатите при невролога, дали ще му изписва някакви лекарства, какво ли ще става....

Katalita,
сигурно ще се включат момичетата, които имат опит с диетата. Знам само, че трябва да се спазва много стриктно, за да има резултати.
За да повтаря детето след теб, трябва първо да проправиш пътя. Това става, когато първо ти го имитираш. Нарича се son rise терапия, при нас се оказа ключова за извеждане на детето от състоянието в което беше. Когато вече спечелиш доверието и интереса му, ще започне да имитира теб, което ще рече, че започва да учи. Късното проговаряне върви ръка за ръка с проблеми в разбирането на речта. Трябва да се работи и в двете посоки, нещата се наваксват, не се тревожи, но трябва много работа, наистина много занимания у дома. Разбира се, терапия със специалисти, но те са твърде недостатъчни и е необходима домашна подкрепа.
Хубаво е, че срича думички. При нас тази лепетна реч се появи отново едва след 3-тия рожден ден. В момента детето ми говори с пълни изречения, с до 4-5 думи.
Тук повечето сме привърженици на биомед подхода. Децата ни приемат хранителни добавки, които са патерица към терапиите. Можем да помогнем и в тази насока, в случай, че решиш да опиташ.
С повече търпение и работа, всичко се нарежда. 

bradata,
не мога да препоръчам логопед, дано някой се включи. За агресията би било добре да се посъветвате с психолог. Относно говора, има логопеди, които работят с толкова малки деца, стига да попаднете на такъв. Ако логопед ви каже, че е рано и трябва да изчакате още, сменете го. Колкото по-рано започнете терапия, толкова по-бързо ще навакса детето. Късното проговаряне влачи и други проблеми със себе си. Проблеми в разбирането на речта, със социализацията, самочувствието и прочее. Затова е добре да не се губи ценно време.
За агресията бих посъветвала да му намерите заместител. Когато е ядосан му предлагайте възглавница, нека налага нея. Покажете му, как става, със сигурност ще му хареса. 
Другият важен за мен момент е, ако успеете да спрете всякакви пасивни забавления - телевизор, компютър и телефон. Жертва се цялото семейство, но пък си заслужава.
Стискам палци за бърз напредък!

И тук на ви честитя новата година! 
Да е здрава и благодатна! Всички да сме усмихнати и щастливи, а децата ни - безкрайно бъбриви. 
И, моля ви, не изкупувайте всичкия карнозин. От втори сайт ме информират, че няма наличности. 

Аз съм се позагубила из фейса, но ви чета
Дребен почти месец не ходи на детска градина и дръпна пак рязко. Това заради смяната на средата най-вероятно. Прави разни заключения - "Не мога да извадя количката под дивана, защото малък съм и ръката е малка. Мамо  ти можеш - голяма ти е ръката" и подобни. Вчера се смаях с него защото пак с някакви ненормални убеждения и молби го карам да яде и му казвам, че ще стане голям и колко много е пораснал вече защото е ял и той ми вика - Мамо ти имаш ли гащи - Да, имам! - О, мамо, имаш голееми гащи  (големички са). Следва въпрос - Моите гащи защо са толкова малки, нали ям и съм голям!?!
Всъщност не знам вече къде точно сме, не следя таблици, скоро установих, че знае горе-долу колкото братовчедка си на 4 години, нооо свободното и правилно изразяване куца определено. Започна и нещо като заекване, което ме притеснява. Повтаря една дума по 5-6 пъти - " аз съм, аз съм, аз съм...слушал много" Дали не е от непрекъснатото поправяне. Докато бяхме постоянно заедно ваканцията направо го разбих от поправки и каране да изговаря правилно думите. Логопедката каза, че с понятията не ги използва и се захванх да го уча - за няколко часа научи кое е плод и кое зеленчук и до там приключих Имате ли някакви идеи за понятия как да учим, нещо съм зациклила а и според мен си ги използва, трябвва първо на мен да ги обясни май.

Честита Нова година на всички!
Продължавам да ви следя с интерес, но не ми остава много време да се включвам активно в темата. Сега  съм се притеснила, че на есен трябва да е първолак, а по празниците така ме „изненада“ с говора си, че не можах да разбера назад ли се връщаме или „леко завиваме“ напред към целта. Понеже знам какво го влече напоследък, получи подарък от вуйчо и вуйна една линейка от Плеймобил-голяма радост настана... Пърхаше като птичка. И тъй като от самото начало произнася „ линейка“ грешно, аз му казвам кажи „л“, като „линейка“, а той „уъ“-“нилейка“!     На пет и половина е... Още един пример: „ на земята“ - „на мизата“... Ей, не знам колко стотици хиляди пъти ясно и отчетливо съм му казвала как е правилно, но уви... Малко преди празниците ми беше просветнало-от витамините и др. добавки съм доволна, но изведнъж пак назад. Може да произнесе правилно всичко, когато се старае, но не го прави, а бърза.
Имам час в петък при невроложката, относно двете ЕЕГ-та. Получих становището ѝ, но не разбирам точно какво означават термините. Май няма нещо патологично, но някакво редуване на алфа и тета вълни... Дано  ми обясни компетентно каквото трябва да разбера и най-важното дали това няма да попречи да го пусна на барокамерата. Вече две специалистки ми казват, че още не е готов за училище, а времето наближава... Ще се опитам да го отложа, но за него тук това е почти невъзможно. Такива са законовите положения. И все пак не губя надежда, че може да се получи, а другата седмица имаме и час при директорката на едно училище, в което може би ще започне на есен. От сега проявява характер и не иска да прави упражнения-уморих се, мързи ме, помогни ми... Пазари се за всичко и ако мине номера... Дисциплината, концентрацията и възприемането ни куцат доста... Освен терапиите и вкъщи се занимаваме, но напоследък без особен успех. Дано да е само фаза, но не мога да разчитам на това. Не се заглежда в телевизора-въобще не обича да гледа даже телевизия. Обича някои определени детски филмчета (предимно кратки) в ютюб и може да ги гледа доста дълго. Опитваме се да слушаме приказки (на компактдиск) и да му задавам въпроси какво е чул-абсолютно никакъв интерес. Много обича детски песни и слушаме доста музика, но още не може да запомни текста на никоя (отделни фрази или думи само). Сега през ваканцията порасна и се вижда, че започва да ги мисли вече нещата, но му трябва още време. Дано да може догодина да зпочне-още много му се играе-има да наваксва, милия... А за оцветяването да не говорим-има подобрение, но сме винаги извън контурите. А как рисува-Пикасо само му е конкуренция... Днес разглеждам последните „рисунки“ от градината и го питам това какво е, а той „това е кит и  от тук, през тази чертичка, му излиза въздуха от корема“... Много му се радвам и много ни разсмива. За мен няма проблем, че не рисува, както се изисква от него-докато може да ми обясни какво всъщност е нарисувал и има желание за рисуване- за мен всичко е наред. Иначе е от типичните „глава-крака“-случаи, т.е. като му кажат или покажат как да нарисува схематично човек, рисува глава и два крака... Има си и психологично обяснение за това, което в неговия случай е вярно. И над това „работим“.
След като проговори малко преди да навърши 4-ри и научи цветовете преди няколко месеца, виждам огромен напредък при него и се радвам на всеки малък успех. Още не различава всички цифри, а за буквите да не говорим. Та в този ред на мисли, няма да е зле да се поупражняваме до догодина...
_Hope_, благодаря за схемата за карнозина и на Доника за информацията за него. Давам за сега по едно на ден-разделено на два приема, ама не знам от него ли се првъзбуди и изхитри или сега така се държи. Всъщност днес дори забравих да му го дам, но се старая да го взима редовно.
Търпение, много търпение и много работа и да се надяваме и да вярваме, че и нашите деца ще се справят с трудностите и ще успеят да се справят с поставените ѝм задачи в бъдеще!
  

Анакона,
Като чета поста ви и се чудя защо пишете в тази тема, а не в 'Аутистичен спектър'?
И колко от децата тук са минали диагностика?

Моето дете не е минавало диагностика. Преди година и половина  бяхме при Аврамова в Св.Никола. Каза, че детето ми не е аутист ( не съм се съмнявала, явно повечето родители от това се интересуват, не знам). препоръча логопед ВЕДНАГА и ако желая точни параметри на проблема за да започнем в логопедична ДГ - да го запиша за диагностика след нам си колко месеца чакане. За момента не мисля да минаваме.

Kezaja,
виждам, че в темата започват интервенции по "изваждане на главите на пишещите тук от пясъка" и прочее, като продължение на дискусията от другата тема, за аутистичния спектър.
Децата тук са минавали оценка, посещават терапии, хипербарна оксигенотерапия, стоят на диета, вземат добавки, които се изписват от къде ли не, ходят на биофийдбек, психолог, речеви терапии. Правят всичко нужно. Просто тонът в темата е друг. И ние държим той да остане такъв.

Когато синът ми беше на току що навършени 2 г. и още не говореше, една много светната дама - логопед реши "да ми вади главата от пясъка", категоризирайки твърдо сина ми като аутист. Казвам категоризирайки, защото няма нужната квалификация да поставя диагнози, както, впрочем, не е работа на хора без нужното образование да решават кой в каква тема трябва да пише. Та, тогава, преди 3 години, докато бях в шок и с размътената си от адреналина глава се чудех дали да не си взема детето и да не скочим от покрива на блока, попаднах на тази тема. Малко по малко започнах да навлизам в проблематиката и в начините да се работи с проблема.
Заради импровизациите направени набързо от човек без нужния ценз, загубих здравето си от стрес. Тогава пак тази тема ми помогна да не се шашна, а да работя с конкретните проблеми. За съжаление, загубих цяла година, в която вярвах, че детето наистина има аутизъм. Тенденцията да се приравняват проблемите в речевото развитие и аутизма е почти престъпна и е изяла главата на повече родители, отколкото е "отворила очи", както любезно се опитвате да интервенирате тук.

В крайна сметка, синът ми е на 5 току що навършени, чете, пише, общува чудесно, има си приятелка, речта му все още не е достатъчно богата за възрастта му, но това е разбираемо, предвид факта, че позволих "да ми изваждат главата от пясъка", вместо да търся реалния проблем, който е банален - дисфазия. Детето мина оценки в България и Белгия и там колегите доста се посмяха и попляскаха по главите, когато им казах, че синът ми е бил суспектен за аутизъм. Пак с помощта на информацията от хората и темата, проблемът се намери, адресира и компенсира все повече с всеки изминал ден. Смело мога да кажа, че темата ми помогна повече от всички специалисти накуп.

Така, че ние тук нямаме нужда да ни се отварят очите. Всички тук сме в добър контакт с реалността. Моля, ако имате с какво да допринесете към темата, като например информация за подпомагане на речевото развитие, която ние все още нямаме - ще се радваме да я чуем. И знам, че говоря от името на всички в темата, защото въпросът с "отварянето на очите" и "нереалистично позитивният тон" тук вече беше обсъждан групово.    

С изключение на новите деца от скоро в темата (за които нямам информация) 95% от всички други са минали . Ние не падаме от Марс, ако така ви изглеждаме.

Въпросът ми защо не пише в "Аутистичен спектър" беше към майката, която говореше за поведенческите проблеми на детето си.
А поведенческите проблеми са свързани най- често със спектъра, а не с дисфазия на развитието.

Така че явно за Вас не важи въпроса ми, щом споделяте че детето е социално , а има проблеми само с експресивната реч.
Относно нея, д- р Катя Щерева би била много полезна на детето, тя е преподавател по логопедия в Софийски Университет "Кл. Охридски" и разработи наскоро една нова програма:
http://www.comunicatorbg.com/shtereva.html

Също Оля Георгиева, Център "Логос АБВ" има феноменална практика и би имало ефект:
http://logosabv.com/

И ако позволите или без:), най- лесно е да обвиняваме и прехвърляме вина за нещо, което е наше, но това никога не е точно така и никога не е от полза.
Как логопедка ще ви поставя диагноза "Аутизъм" и ще ви обърка мислите и действията..и детето?
Диагноза се поставя от екип- поне един детски психиатър, психолог, логопед!

Вие говорите компетентно и интелигентно, точно като един съвременен интелигентен и информиран човек, а това, което споделяте- не би трябвало да е възможно и е недопустимо!
Първото нещо, след съмненията, които е изказала логопедката, е трябвало да прочетете "Кой и как диагностицира аутизъм?" , както и  "Кой и как диагностицира аутизъм в България?" и всичко от сорта, информация има достатъчно на всички езици, не беше така преди 10 години, когато на мене ми се наложи да се лутам, а при мен допълнително беше и по- объркващо, защото детето ми си проговори на година и нещо, единственото, което забелязвахме, че не иска да играе с децата, но смятахме, че всички малки деца са индивидуалисти, което също е вярно, затова беше толкова деликатно и трудно...

Така че, не би следвало да е сериозно твърдението ви, че някаква логопедка ви е объркала и загубила година. Тя просто е изказала съмнение, а вие е трябвало да продължите, до установяване на истината...
Все едно аз да ви споделя за мои симтоми, вие за ваши, взаимно да изкажем предположение за някакви заболявания и вместо да отидем на лекар, да се поболеем от възможната болест.., несериозно е това, разберете....

И не на последно място, при деца, предразположени и с някакви проблеми в развитието, двуезичната среда не се препоръчва, защото забавя още повече развитието.
След стабилизиране на детето, в по- голяма възраст, когато е усвоило добре и разбира единия език- най- добре майчиния, тогава даже е добре, защото му се развива гъвкавостта на мозъчето.
Но това не е диагноза и не бива да провокира притесненията на който и да е:)

За "вадене главите от пясъка" всички знаем какво е, защото сме ги заравяли..човеците така сме устроени, че да искаме да ни е лесно и като игнорираме проблем, често смятаме че го няма.., а после ни се струпва двойно на главата.

А иначе в "Св. Никола" не диагностицират само Аутизъм.
И е важно да се мине диагностика, защото са професионалисти и дава насоки, но не дава решение, даже не и успокоение.
Пътя ние си намираме и избираме.

  Само да кажа,че и на нас при първото ни ходене в Св.Никола преди 3 г.,д-р Терзиев,категорично ни каза,че детето не е аутист и не наблюдава никакви аутистични черти и прояви,а най-вероятно има проблем с говора.Назначи ни час за обследване след около месец,за да се изясни проблема,но беше в отпуск и отидохме при д-р Симеонова.Резултат-първа епикриза-Детски Аутизъм,втора епикриза-ГРР,друго.И аз не смятах,че детето ми е аутист,също като вас,но се оказа друго........,но вие се приценявате кое е най-добре за него.

Не сме, нямам и намерение да си го причинявам. Тази пародия, която тук наричат диагностика /визирам Св. Никола и техните становища, базирани на 2-3 посещения за по 45 мин./, не ми е нужна.  Детето ми е социално, със забавяне в речевото развитие, което, разбира се, влачи и други проблеми, има и СИД. Дали ми е нужен етикет на състоянието? Не. Но това съвсем не означава, че съм развяла бялото знаме. Работим по всички конкретни дефицити и се придвижваме с малки стъпки напред. В крайна сметка, с или без диагноза, се стига точно до това - работа с детето, базирана на индивидуалните му потребности. Така усещам нещата и това е моят личен избор, който няма нищо общо с неприемане състоянието на детето ми!

Всички тук четат и обменят информация. Всички посещават терапии в зависимост от средата и възможностите си. Работят усърдно в домовете си. Търсят нови и нови пътища, по които да постигнат така желаната промяна. Дали ще включат биомед подхода, дали ще са на диета - всеки решава за себе си. Има търсене и предоставяне на информация, но до там. Не размахваме пръсти. Кое е правилно или не, възрастни хора сме, трябва да решим сами, защото в крайна сметка, родителите са тези, които вземат крайното решение. Решение, взето на база широк кръг от информационни източници, не на "някой каза, че тази система не работи".
Атмосферата тук е такава, защото никой не мисли, че е открил топлата вода, още я търсим.
Колкото до това прословуто "израстване" - няма такова нещо! " Израстване на проблема" предполага абсолютно никаква намеса, което със сигурност не може да се твърди за списващите в темата. Промяната идва след много търпение и упорита работа, за всички е ясно.
Не забравяйте, че сме от една страна на барикадата, пържим се на един огън. Напълно достатъчен ни е, мисля.

 

Kezaja, моето дете няма диагноза. Ходихме в Св. Никола при д-р Аврамова на първоначален преглед и тя предположи, че се касае за разстройство на речта, но 4 месеца подред не успяха да ни дадат дата за обследване и аз, понеже не съм си намерила времето на улицата реших, че за мен не е толкова важно да се сдобия с ненужен лист хартия.

Детето ми посещава логопедична детска градина. Ходи и на логопед и психолог допълнително. Подпомагам имунитета му с всякакви добавки и изпробваме алтернативни терапии, като например хипербарна оксигенотерапия. Аз съм от родителите, които си купуват приятни емоции с децата, оставяйки на терапевтите да са лоши и да налагат натиск. Обожавам да прекарвам свободното си време с децата, като се старая да наблягам на необразователни игри. Това не ми пречи да изкупувам всички образователни такива в опити да ги пробутам за интересни. И предпочитам да имам щастливо и усмихнато дете, вместо дете, което изчислява дробни числа на ум.
Изпълнена съм с вяра, че детето ми ще настигне връстниците и задмине дори, с неговите си темпове.

Не мога да твърдя дали е от спектъра или не и за ужас на всички от съседната тема много ми харесва позитивния подход към проблема. Смятам, че детето ми е съвършено /в моя си смисъл/, от мига, в който се роди и никога през ума ми не е минало да го третирам като дете с проблем. Предпочитам да приемам нещата, с които се сблъскваме като преодоляване на трудности и предизвикателства. Със сигурност по вашите стандарти имам твърде висок праг на толерантност към различните, но това не ме прави по-малко стъпила на земята в моите си очи, а това някак ми е най-важно. Чувствам се по-цивилизована като не деля децата на такива с проблем и такива без и не слагам етикет на детето си. Нямам нищо против ако за вас изглежда като непризнаване на проблема. Живеем в свободна страна.

Конкретно на въпроса защо не пишем в темата за аутизъм и аутистичен спектър, аз ще ти споделя собствената си мотивация. Натоварва ме. Чувствам се зле след като я чета. В нея обкновено има междуличностни нападки, изключително неприятна атмосфера и груб тон. На мен този реализъм ми идва в повече. И откровено казано смятам, че там има хора, които бъркат лошото възпитание и липса на уважение към човека отсреща с реализъм. Там чашата винаги е наполовина празна, а всеки потърсил помощ рядко я получава. Не се съмнявам, че всички по отделно, особено тези с по-големи деца, имате страхотни познания, от които с удоволствие бих се учила, но не на всяка цена. Дори и да ви се струва невероятно аз обичам да съм заобиколена от хора с хубава енергия, които имат сходни проблеми, отнасят се с разбиране и ме прегръщат виртуално, а не ме бият по главата. Явно съм разглезена и нямам вашата желязна психика, но харесвам тази си слабост.

А, той въпросът не бил за всички. Изивнявам се, но вече отговорих. Игнорирай го.

Kezaja, моето дете е родено с увреждане и се проследява от различни специалисти от самото му раждане. Поради двуезичната среда, в която расте (вкъщи се говори само на български и акцента до сега винаги е бил на майчиния език, точно поради проблемите му с проговарянето) повечето специалисти тук не виждаха сериозен проблем, но това се потвърди сега. Редовно следя и аутистичната тема, въпреки че детето ми не е аутист и никой не се съмнява в това. От другата тема също черпя информация и прилагам каквото преценя, че ще помогне в по-доброто възпитание на детето ми. Има известно изоставане в развитието, но не и отклонение от т.нар. „норма“. Звучи странно, но е така или поне не знам каква по-точна характерситика да му направя. Не пречи на заниманията в градината и дори е много контактен и общителен. Въпреки, че не може да ходи самичък, децата не странят от него и го харесват-така да се каже добре е интегриран на този етап. Не задава въпроси, като възрастен и това не ме притеснява. Познавам деца на тази възраст и имам лични наблюдения и всяко си е специално за себе си. Сигурно няма да е отличник по математика или да печели конкурси по рисуване, но пък може да пее най-веселите песни и да помага, на който се нуждае от помощ. След рехабилитацията отново ще отидем на психолог и ще видим дали ще конкретизират нещата, макар че се съмнявам че ще получим „точна диагноза“. Аз не бягам от реалността, а съм твърдо стъпил на земята човек-правим физиотерапия и ерготерапия, ще посещава логопед (защото до сега никой от лекарите тук не искаше да ни прати на такъв, въпреки че съм настоявала винаги и че детето наистина е за такъв и има 6 до 10 месеца срок до получаване на свободно място за логопед тук със заплащане, на частно говоря...) и от скоро го водя и на  невротреннинг. За повече терапии не знам от къде да намеря специалисти и време-детето все пак се уморява по-лесно от мен   Ако някой лекар ми препоръча някаква терапия, веднага ще е направя с детето, повярвай ми. Факт е обаче, че никой нищо не ми препоръчва и от години чета тук и се информирам самичка и от личен обмен на информация с  други майки, които познавам. Това е положението и дано скоро всички  дечица да имат напредък и да „догонят“ децата, които не ходят по терапии...
 

Много благодаря за съвета! Да ви успокоя, че не лежа само на мнението на от Св. Никола. Средата ми е главно от психолози по технически причини. Както всички вас съм в търсене и непрекъснати съменеия. Под вола теле обче няма да търся! Всеки да си носи кръста, на мен не ми е лесно въпреки, че детето ми е контактно, лъчезарно и задаващо хиляди въпроси.