Трудно проговаряне! - Тема 16

Днес на три пъти започвам да ви пиша, после се замислям, спирам и излизам от темата. Нещо започнах да се плаша. Всичко, което сте споделили е и при нас - всичко става много трудно.
1. Подстригването - от 3 години го подстригвам аз. С хиляди ритуали - детско на компютъра, уговорки и т. н. Е как не спря да се дърпа, да мърмори "че го боли", да ме бута и така нататък.
2. Маниите - писах преди за страха от кучета, ама и той се успокоява от допир. Непрекъснато мачка една плюшена мечка, с която спи. Но и по цял ден ходи с нея у дома (когато не е на градина). Вика й "бебе" и непрекъснато играе с нея. Слага я да спи, гушка я - изобщо приятел.
3. Чебурашка (въображаема) - води разговори с нея и си преправя гласа, когато трябва тя да отговаря. Постоянно води диалози с нея. В по-голямата си част диалозите не се разбират,защото са на бебешки.
4. Дрехите - всяка нова дреха се облича насила, а след това се носи до откат. Миналата година му купих 4 шалчета, но цяла зима носихме само един. Тази имаме напредък- вече ги редуваме. Явно разбра, че всичките са негови.
5. Тръшкането, хвърлянето ревовете - мога да напиша докторска дисертация по темата. Понеже и голямата ми дъщеря мина през тази фаза, до време ги приемах за нормално. Но все пак на 4 години вече му е време да престава с това, но уви.
6. Сутрин от къщи не се излиза без да е закусил, нищо че след 10 минути отива и почва да яде в детската градина. Не мога да го помръдна от масата - иска си закуската.
7. На няколко пъти го хващам, че сутрин реве и плаче, докато го облека, обуя и т.н. и изведнъж  става по-сговорчив. Явно го мързи да ги върши тези дейности сам и като вече съм го облякла няма за какво да плаче. Някой път имам чувството, че просто не иска да порасне. Добре си му е като бебе и си живее в неговия си свят. Всеки ден си казвам - от утре край - няма да го обличам, няма да го събличам, няма да го храня - да прави всичко сам (може). Но накрая пак всичко става по неговата, защото денонощието има 24 часа и трябва да ни стигне. А той може да стои 2 часа на масата, да се върти да блее и да не се нахрани. Лошото е че после отива да търси сладкиши.
И така си се въртим в омагьосания кръг, а времето си минава и аз като вас се плаша какво ще е в първи клас. Защото ми трябваше една година да убедя учителките в детската градина, че не е лошо дете и че не съм го оставила да си прави каквото си иска. Но в училище е по-трудно.
Е оплаках ви се.
От тук нататък ще пиша само при хубави поводи. Все пак трябва да сме по-позитивни.

Аз се записвам в темата с линк към поредните закупени образователни игри. Офертата е изгодна:
http://grabo.bg/detski-igri-0zswn83
Искам и да благодаря на тази от вас, която преди време пусна линка на тези кубчета на Гоки http://mousetoys.eu/product/189/goki-igra-pazel-kubus.html /като игра тип "Никитин"/ Ами - страхотни са и детето много им се радва, търси, мисли, разбърква, подрежда. Нищо, че са мънички.

stefchica колко са мънички кубчетата? Аз съм ги заплюла отдавна ама направо ги бях забравила  .

Manuela 77 половината от нещата които си написала ги има и при децата в норма, така че не се шашкай  . Относно тръшкането, което си мислиш че е трябвало да отмине си зависи от детето, не от възрастта да би трябвало като мине 4г да е по-уравновесено, но зависи от много неща. Първо е до дете, понякога и до пол (мое мнение е, че по-тръшкащи са момчетата),също характер, възпитание и т.н. а понякога може просто да е от състоянието на детето, имам в предвид например, че децата с ХАДВ са по- нервни и тръшкащи или пък ако детето не разбира добре речта също се изнервя защото може да се получи следната ситуация например - детето иска нещо, ти му казваш че ще го получи след еди какво си, но то не разбира всичко което му казваш а само това че няма да го получи и се раздразва. Аз не помня, сигурно си казвала - посещавате ли някакви специалисти?

Посещаваме логопед. Но както всички знаете нещата се случват бавно. Или поне не толкова бързо колкото ни се иска...

Важното е да има напредък и развитие детето, иначе да на нас винаги ни се струва бавно 

http://www.purvite7.bg/articles/view/3004/pisaneto__mnogo_povech … &mode=preview
Статията ми се стори интересна и затова я споделям.

Кубчетата са със страна 3,5см, дъсчиците-образец и те са с толкова. На мен поне ми се струват малки, тъй като си я представях играта така: разполагат се кубчета, отгоре върху голяма табла, на която е нарисувана формата, която трябва да се получи. А тук няма редене върху образец, а си слагаш желаната дъсчица отстрани за да я гледаш.

П.П. Да, бавно се получават нещата, когато има какво да се наваксва, все сме в надпредвара с времето, нашите деца са най-занимаваните, но пък е и много сладка после радостта от постигането на всяко ново умение. Постиженията на децата подхранват вярата и търпението.

Manuela 77, благодаря за статията! Леле на 5г трябва да си пишат името и фамилията. Май е крайно време да започваме от сега, поне единични букви да пишем

stefchica, щом наистина са интересни тези кубчета, ще взема да ги поръчам, че само ги гледам и им се чудя... ще си играе ли, няма ли... заринати сме с играчки и пак му е скучно... По тази причина не си поръчах Никитин, ама тук вече ще рискувам. Пък каквото стане...

Запис момичета   

Момичета, казвам го на вас, защото никой, ама наистина никой, не майка, не мъж, могат да ме разберат така, както вие.

Утре, на 17. 12., синът ми прави 5 години. Точно преди 3 г, пак на 17.12, една жена ми каза, че детето ми е най-странното дете, което някога е виждала, няма съмнение, че той е с аутизъм и още неща, които не искам да си спомням.

Това беше преди три години.

Утре хлапето ще посрещне петия си рожден ден гладко четящ, правилно пишещ, пеещ кошмарно фалшиво (нищо не може да се направи за това, уви), обработващ смайващи количества информация, безобразен лигльо, на всяка манджа джоджен, макар и малко срамежлив, пацифист, но инат колкото си иска. И най-вече, макар, че все още не говори толкова правилно и богато, колкото връстниците си (дисфазията все пак иска време, за да се компенсира), когато отсъства от детска градина, после всички деца му се радват. Понеже, както се казва, си носи сърцето на фанелката.

Хлапето живее в приказен свят на тролове, дори, ботичковци, франклиновци, заканил се е да лети на кондор, има си "център за спасяване на животни", нарича стикерите с усмивки "оптимисти", обича да бере гъби и всичко, що расте в гора, но най-много обича книжките с интересни истории, пържени кюфтета и майка си (така казва).

А аз никога няма да мога да извадя онзи страх, посаден ми преди три години, нито заболяванията, до които той моментално доведе. Но съм неизказано благодарна, че Томас е там, където е сега, другото просто няма значение.

И, като чета темата, виждам, как всички деца напредват. И ми е много хубаво. Да живее барокамерата и дай боже всички да пишем такива сълзливи постове по рождените дни на децата. Благодаря ви, че бяхме заедно през последните 3 години. Работата продължава.

Saule, страхотен пост! Вдъхваш ми надежда, а наистина имам нужда от нея. Пожелавам на всички сълзите ни да са само от радост!

 Saule , прекрасен пост, благодаря ти  Пожелавам ти много много бързо да настигне Томас връстниците си ( сигурна съм,че ще е така! )......Ииииии на мен сега ми се приядоха пържени кюфтета....

 Между другото и моето наднормено тегло и други проблеми дойдоха след като почна Йоанна ясла, проличаха си твърде ясно разликите с връстниците й и започнаха постоянните бронхити...

Честит празник Saule! Да ти е жив и здрав Томас  Другото ще си дойде на мястото

Saule страхотно изказване, но ние си те знаем не случайно имаш дар слово  и когато това стига до сърцето на всяко от нас, защото наистина ние те разбираме на 100% няма как да не поплачем, но от радост Наистина всичко преживяно от майката няма значение ако всичко с детето после е наред за нея няма по-важно на света

Честит Рожден Ден  на Томас  , пожелавам му първо да е здрав, да има прекрасно детство и късмет в живота. А днес да изкара един страхотен празник с много подаръци.

Честит Рожден Ден на Томас. Здравето е най-важното. Другото ще се подреди