365 тайни от моя живот ...тема №2

    А какво да кажем ние, с гайдите, дето дето, както се изрази възмутена една акушерка, "каква е тая работа "на всяка година - гадина", ти не си циганка, образована си"! "Голямото" съвсем наскоро беше навършило годинка като се роди малкото, израснаха си като близнаци.

Да! Премерно!

Не "примерно", "именно"

Страхувам се диагнозата на баща ми да не се окаже наистина рак на белия дроб.

До болка те разбирам колко ти е тежко. Но каквото и да е положението, не губете време. Другата седмица пак трябва да ходим по лекари да проверим за петната по белия дроб на баща ми- има ли ги, няма ли ги...
Вкъщи има един ароматизатор, който ме докарва до панически атаки. Сутрин като стана първата ми работа е да го спра. Мирише по същия начин на цветя, както мирише навън миналата година, когато почна кошмара. 
Още като чуя линейка или вляза в болница получавам сърцебиене и ми прилошава.. 

Благодаря ти. При кои лекари, в кои болници ходите?

В Русе си ходим, другата седмица ще се видим с професора в Дървеница , които оперира баща ми от тумора на дебелото черво да ни посъветва какво да правим. 

Пожелавам ти сила и кураж!  

Знам, че темата не е коментарна, но знам какво преживяваш....

Винаги са ми били непонятни конфликтите в семейство заради наследство. До момента, в който роднина започна да ме заплашва заради парцел. Уж болен и възрастен човечец, а изкара егати яростта и лицемерието 

Непонятно ти е докато не ти се натресе на собствената глава ей така от нищото от хора дето не си и представяла че могат така паднат... Русо е казал : "Притежанието разваля човек. Педи да има той е искрен и чист"
Грозна работа

Дойде ми на главата, но още не мога да ги разбера тия хора. Мъж на 70+ да се държи по този начин, заради пари. Нали уж те трябва да ни бъдат за пример, нали уж "младите" все са такива и онакива. Значи по-добре да загърбем роднините в името на парите. Не спирам да мисля за това и не мога да се побера в кожата си.

Аз се оказах в ролята си на наследник след написано завещание и толкоз мрънкане и грозни думи отнесох от собствената си майка, че просто се отказах от всичко. Не мога да се принизявам по този начин. Мъжът ми и приятелите не ме разбраха, но да робувам на имане и да влизам в дрязги, не мерси . А примера на старото поколение е повече от съмнителен, начинът им на възпитание е изключително закостенял и пълен с предразсъдъци и какво ли не и аз лично не си го слагам на сърцето

В очакване...ако се случи това ще промени нещо глобално в мен... Иска ми се, но дали..

Влюбвам се, а не трябва ...  

Споделям с него някакви дребни проблеми, на другия ден всичко е оправено. Може да е съвпадение, но аз в съвпадения не вярвам, защото се е случвало неведнъж.
Всеки път когато ми трябва е до мен. Това беше един от проблемите с бившия - всеки път когато ми трябваше, го нямаше.
Има доста "съвпадения", но никой нищо не може да каже. Само който има очи да види (тоест аз) знае, че ми помага.
Споделям с него много лични неща, нищо не е раздухал.
Установих и че го ревнувам а въобще нямам право, аз не съм му никаква.
Той ми е приятел. Ако му се обадя в два през нощта и му кажа "убих човек", ще дойде да ми помогне да заровим трупа - нали това е израза за приятелство?  
Ама аз не искам да ми е приятел само. Той е наясно, но ... Само повтаря "Не се привързвай!" и е прав. Вляза ли в живота му, като пълноводна река ще отнеса всичко.
Дали не е по-добре да сме само приятели? Поне ще е по-трайно и истинско отколкото връзка. Двойките се разделят, приятелите остават за цял живот.
Прекалено много го уважавам и ми е ценен за да му се свалям.
Иска ми се да го хвана, да го разтърся едно хубаво и да му кажа "Ей, глупак, не изпускай момента! Живей тук и сега! По-добре да направиш нещо и ако сбъркаш - да съжаляваш, отколкото цял живот да се чудиш какво би станало ако ...?"
Наясно съм със себе си и знам какво искам - мъж, който да знае какво искам аз. Най-честия въпрос, който околните ми задават е "Ти знаеш ли какво искаш?" и отговора е "Не!", а той знае. Много пъти ми е чел мислите, даже е предугаждал какво мисля и искам.
Прекалено точен и свестен е и може би е по-добре да стоя далеч от него. Тази, която ще го вземе, ще е много щастлива, защото той е скъпоценен камък - свети само за избрани.
Предполагам какво го спира - ако сме двойка, ще му разруша подредения живот. И двамата сме на едно ниво, а е желателно (но не задължително) мъжа да е една крачка напред. Вероятно е бил наранен от жена, имам такова усещане, и му е трудно да ми повярва.
Как да си го избия от главата?

Вчера се зачетох в предишната тема, не беше ли по-добре без коментарите?

=> Не искам да приема факта, че всичко ще свърши и пак ще съм сама.
Ще трябва да започна живота си ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ от нулата.