365 тайни от моя живот ...тема №2

  • 366 274
  • 3 002
# 1 935
А на мен ми прави впечатление обратното - най-голямото обвинение е в перфектност. Все едно съм в детската градина.

Абе можех и друга дума да "скалъпя" ама тази ми дойде.... Много добре разбираш смисъла на поста ми Wink А и не го приемай лично, щото ти може и да си групата на калпавите  Joy
Виж целия пост
# 1 936
Страх ме е вече да споделям с "приятели".Особенно успехите въобще не ги споделям/то скоро успехи съм нямала ,но това е друга тема/.
Нещо ми куца комуникацията,някакси нямам вяра в хората и по скоро се браня отколкото комуникирам.
Виж целия пост
# 1 937
Сега ще ви забия в друга крайност!
Имам чувството , че вкъщи е най-мръсно и разхвърляно. Все си предсъавям чуждите къщи излизани и лъщящи във всяко едно ъгълче....
Виж целия пост
# 1 938
Днес погребахме баща ми. Тайна е, че се правих, че съм на погребение на друг, не влязах на опелото, стоях отвън и си повтарях, че това е просто друг човек и нищо не се е случило . Правя всичко възможно да се отдалеча от истината, дори пишейки тук (защото не мога да спя)...обаче другата ми тайна, е че знам, че няма да се справя...и ме е страх от осъзнаването, че го няма...
Виж целия пост
# 1 939
BacuTy, аз съм ти конкуренция  Laughing

ЗАНДАЛИ, от опит ти казвам, че някои загуби са непрежалими - просто ние хората свикваме да живеем с тези загуби... Hug
Виж целия пост
# 1 940
BacuTy в къщи със сигурност никога не е идеално.Уж все чистя ,а дойде ли инцидентно някой винаги е разхвърляно.
Виж целия пост
# 1 941
Днес погребахме баща ми. Тайна е, че се правих, че съм на погребение на друг, не влязах на опелото, стоях отвън и си повтарях, че това е просто друг човек и нищо не се е случило . Правя всичко възможно да се отдалеча от истината, дори пишейки тук (защото не мога да спя)...обаче другата ми тайна, е че знам, че няма да се справя...и ме е страх от осъзнаването, че го няма...
Прегръщам те, в такива моменти всички думи са излишни. Трябва да си изживееш мъката, да я изплачеш, да и намериш място в душата си завинаги и с нея да продължиш напред.
Виж целия пост
# 1 942
Понякога се чудя дали ми звъни уж по погрешка търсейки Иван, Стоян и т.н. просто защото му е скучно, отегчен е и си търси да си прави та*ак с някой, защото винаги съм на високоговорител, или просто защото иска да ми чуе гласа.
Виж целия пост
# 1 943
От скука днес влязох в един сайт за запознанства. Май си допаднах с един младеж. Blush

Зандали- прегръщам те. Sad
Виж целия пост
# 1 944
Днес погребахме баща ми. Тайна е, че се правих, че съм на погребение на друг, не влязах на опелото, стоях отвън и си повтарях, че това е просто друг човек и нищо не се е случило . Правя всичко възможно да се отдалеча от истината, дори пишейки тук (защото не мога да спя)...обаче другата ми тайна, е че знам, че няма да се справя...и ме е страх от осъзнаването, че го няма...

Не зная каква е причината, поради която си седяла отвън, ти си знаеш, аз не питам, само те прегръщам.

Днес правих панихида по повод 40 дни от смъртта на мама. Никой не поканих. Бяхме само аз, децата ми и съпруга ми. Не исках и други. На погребението не успях да изживея мъката си сред 200-те дошли. Днес беше моят ден. Взеха ми и последното от мама- свещта, която държа в ръцете си по време на опелото. И тя изгоря. И душата й си отиде по Пътя.

Тайната ми е, че се чувствам нереално сама.

Тайната ми е, че се разочаровах от всички около мен. За 40 дни от смъртта на мама нито един роднина не се обади да ме попита как съм, справям ли се. Нямам баща, брат, сестра .... никой пряк кръвен роднина освен две малки деца. За това и не поканих никого.
Нито един приятел, хора, на които съм била кума, кръстница на децата им, правила съм услуги, давала съм пари и не съм питала за тях не се обади да изкаже съболезнования, не дойде на погребението, не ме потърси.
Вече не е и тайна, де, но съпругът ми това поведение на гореописаните го смути повече и от мен, а равносметката му тежи повече.
Виж целия пост
# 1 945
така е, не се обаждат.
Виж целия пост
# 1 946
Защо, Анди, защо? Зная, не е за това темата, но питам те, като човек във виртуала, който безкрайно уважавам.
Виж целия пост
# 1 947
Касита, съжалявам. Мъчно ми стана като те прочетох. Не си сама, имаш си прекрасно семейство което те обича. Не ги мисли онези роднини. За какво са ти разни лицемерни обаждания от хора, които явно не ги вълнуваш нито ти, нито покойната ти майка. Не знам какви са тези темерути които описваш...
Виж целия пост
# 1 948
така е, не се обаждат.
Аз не мисля така.
Не мога да коментирам случая на Касита, не знам там къде е причината, но по принцип съм на мнение, че в тежки и трудни моменти се разчита и помагат повече приятели, отколкото роднини да речем. Поне при мен така е било. Не говоря за ...най-лошото, но имам доста показателни случаи, които ме карат да вярвам в горенаписаното.
Касита, може би това е момента да преосмислиш контактите си /ако може така да се каже/. Confused
Виж целия пост
# 1 949
И аз съм се питала много пъти. Според мен вариантите са два. Единият е от неудобство, че ако се обадят, и ще разчовъркат раната и ще разстроят човека, и защото не знаят какво да кажат, как да кажат. Другото, което съм си мислила е, че или забравят, или се опитват да се отдалечат от смъртта, сякаш да не ги настигне и тях. Но като цяло, едва ли от лошотия или от незаинтересованост. Само най-близките и верни хора се интересуват, ама те са малко. Човек го разбира в такива моменти.
На 40-те така или иначе се канят най-близките и се прави в съвсем тесен кръг. Хората не броят дни и не помнят - ако им се обадиш може да дойдат. Някакъв парадокс психологически явно - не усещат, че всъщност човек има нужда да си сподели, да си каже загубата, и то не за да иска нещо от другия, а просто така, да я преживее малко по-леко. То не се преживява, ама така го казваме.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия