Скрит текст:
А мъжът ти на какво мнение е? С неговата подкрепа нещата биха били далеч по-лесни и реализируеми, ако сте рамо до рамо за решенията, касаещи семейството и стабилността му
365 тайни от моя живот ...тема №2
- Публикувана: 15 дек. 2013, 22:47 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2015, 07:40 ч.
# 2 175
9 септ. 2014, 10:57 ч.
Виж целия пост
# 2 176
9 септ. 2014, 10:58 ч.
Не става, супер неинициативен тип е той.
Както и да е де, някога ще си наредя нещата едно по едно, бавно, бавно.
Виж целия пост
Не става, супер неинициативен тип е той.
Както и да е де, някога ще си наредя нещата едно по едно, бавно, бавно.
# 2 177
9 септ. 2014, 11:13 ч.
Мисля, че изпусна момента, а с две деца ще ти бъде още по-невъзможно. 
Виж целия пост
# 2 178
9 септ. 2014, 11:15 ч.
Решението за дете няма общо. Изключително съм щастлива, че очаквам малкото човече, независимо колко трудно ще ми бъде!!!
Не ми се ще да обсъждам тук тия неща, споделих нещо, което ме тормози вече 8 - 9 години, не ми е дошло в главата тази сутрин.
Виж целия пост
Не ми се ще да обсъждам тук тия неща, споделих нещо, което ме тормози вече 8 - 9 години, не ми е дошло в главата тази сутрин.
# 2 179
9 септ. 2014, 20:50 ч.
Искам ужасно много,за един ден да съм в ролята на "Лъжльото" с участието на Джим Кери и да мога да кажа всичко,което мисля,на всеки,който е около мен,сега не мога,заради мъжа,който обичам вече 14 години,но усещам,че съм на ръба,а ни предстоят два толкова красиви момента,много ми е трудно,на ръба съм,ще избухна всеки момент.....
Виж целия пост
# 2 180
9 септ. 2014, 21:50 ч.
Алина, аз не те разбирам. Честно. Помня какво беше споделила за мъжа си, помня, че и тема беше пуснала.
Понякога нещата, които ни се случват си ги случваме сами.
Не те съдя.
Желая ти късмет!
Виж целия пост
Понякога нещата, които ни се случват си ги случваме сами.
Не те съдя.
Желая ти късмет!
# 2 181
10 септ. 2014, 10:12 ч.
Мислех си, че като споделя нещо в тази тема, може пък поне мъничко да ми олекне на душата, но не, за пореден път се убеждавам, че ми става по-неприятно.
Нужно ли е да се коментира? Замисълът на предишната тема беше много по-истински.
Благодаря, не ми отговаряйте, защото и без това ще се отпиша. Загорча ми.
Виж целия пост
Нужно ли е да се коментира? Замисълът на предишната тема беше много по-истински.
Благодаря, не ми отговаряйте, защото и без това ще се отпиша. Загорча ми.
# 2 182
10 септ. 2014, 10:27 ч.
Когато някой споделя нещо, трябва да е готов да получи и не дотам приятни коментари. Дотук коментарите на момичетата са повече от добри. Загорча ти, от какво? Честно, много ми е странно това поведение...
Виж целия пост
Мислех си, че като споделя нещо в тази тема, може пък поне мъничко да ми олекне на душата, но не, за пореден път се убеждавам, че ми става по-неприятно.
Нужно ли е да се коментира? Замисълът на предишната тема беше много по-истински.
Благодаря, не ми отговаряйте, защото и без това ще се отпиша. Загорча ми.
Нужно ли е да се коментира? Замисълът на предишната тема беше много по-истински.
Благодаря, не ми отговаряйте, защото и без това ще се отпиша. Загорча ми.
Когато някой споделя нещо, трябва да е готов да получи и не дотам приятни коментари. Дотук коментарите на момичетата са повече от добри. Загорча ти, от какво? Честно, много ми е странно това поведение...
# 2 183
10 септ. 2014, 13:16 ч.
Много ми е мъчно от поведението на съпруга ми когато някое дете е болно, аз се съсипвам не спя и не се храня, той се държи все е дно нищо няма, спи си цяла нощ, а детето изгоря от темп. Даже снощи си беше пуснал мача да гледа. Иначе с мен ходи по доктори не ме е оставил сама до мен е но не усещам да е отдаден като мен на 100 процента, не усещам подкрепата и успокоение от него в тези моменти.
Много ли искам
Виж целия пост
Много ли искам
# 2 184
10 септ. 2014, 13:20 ч.
tzvetihc, 
Някой секс искат, твоя просто мач гледал...
Ето затова мъжете не раждат, радвай се, че те подкрепя по принцип и не обръщай внимание на тези неща. Сигурна съм, че е загрижен за децата колкото теб, просто е мъж...
Виж целия пост
Някой секс искат, твоя просто мач гледал...
Ето затова мъжете не раждат, радвай се, че те подкрепя по принцип и не обръщай внимание на тези неща. Сигурна съм, че е загрижен за децата колкото теб, просто е мъж...
# 2 185
10 септ. 2014, 13:31 ч.
Моят мъж в такъв случай само обикаля, и се вайка, все едно идва края на света. Така, че вашият вариант ми е по-добър.
Виж целия пост
Много ми е мъчно от поведението на съпруга ми когато някое дете е болно, аз се съсипвам не спя и не се храня, той се държи все е дно нищо няма, спи си цяла нощ, а детето изгоря от темп. Даже снощи си беше пуснал мача да гледа. Иначе с мен ходи по доктори не ме е оставил сама до мен е но не усещам да е отдаден като мен на 100 процента, не усещам подкрепата и успокоение от него в тези моменти.
Много ли искам
Много ли искам
# 2 186
10 септ. 2014, 13:32 ч.
tzvetihc, когато детето ми е болно, сърцето ми се къса. Не така стоят нещата с мъжа ми. Никога не е показвал притеснение, но винаги е насреща за водене по лекари, ходене до аптека, дори и взимане на болничен. Ние, майките, от най-малкото нещо се панираме. И ако питаш мен един такъв е достатъчен в семейството. 
(Когато дъщеря ми е вдигала Т през нощта и моят мъж не скача да я обгрижва, защото това го върша аз и не смятам, че е необходимо и двамата да се суетим. Е, ако го викна - веднага ще се отзове.)
Виж целия пост
(Когато дъщеря ми е вдигала Т през нощта и моят мъж не скача да я обгрижва, защото това го върша аз и не смятам, че е необходимо и двамата да се суетим. Е, ако го викна - веднага ще се отзове.)
# 2 187
10 септ. 2014, 13:40 ч.
Благодаря ви момичета, много добре ми подействаха отговорите ви.
tonkabonka, точно същата работа е и при нас.
Виж целия пост
tonkabonka, точно същата работа е и при нас.
# 2 188
10 септ. 2014, 13:53 ч.
Днес много лошо се издъних и то не по моя вина. Но пък не съм вярвала, че точно в такъв момент ще се мотивирам с пълна сила да започна отначало. Бях забравила колко е хубаво да си активен и ентусиазиран 
Виж целия пост
# 2 189
10 септ. 2014, 14:05 ч.
И при нас е така,но не го обвинявам,даже взимам от неговата сила в такива моменти,иначе ще се поболеем взаимно.Той ми е баланса,иначе досега да съм завела децата на пет скенер.,минимум.
Искам да допълня,че моя мъж беше толкова силен,дори когато беше болен от рак,та една Т няма как да го притесни.Деца са,нормално е,боледуват,някои по-тежко,други по-леко...Само ние,майките се побъркваме.
Виж целия пост
Много ми е мъчно от поведението на съпруга ми когато някое дете е болно, аз се съсипвам не спя и не се храня, той се държи все е дно нищо няма, спи си цяла нощ, а детето изгоря от темп. Даже снощи си беше пуснал мача да гледа. Иначе с мен ходи по доктори не ме е оставил сама до мен е но не усещам да е отдаден като мен на 100 процента, не усещам подкрепата и успокоение от него в тези моменти.
Много ли искам
Много ли искам
И при нас е така,но не го обвинявам,даже взимам от неговата сила в такива моменти,иначе ще се поболеем взаимно.Той ми е баланса,иначе досега да съм завела децата на пет скенер.,минимум.
Искам да допълня,че моя мъж беше толкова силен,дори когато беше болен от рак,та една Т няма как да го притесни.Деца са,нормално е,боледуват,някои по-тежко,други по-леко...Само ние,майките се побъркваме.
Препоръчани теми