365 тайни от моя живот ...тема №2

 Аз смятам тези дни да си направя изследвания на щитовидна жлеза както и обременяване с глюкоза, за да се изследва нивото на инсулина. Не съм сменяла нито режима си, нито начина на хранене, а все едно се храня с мая за хляб, раста ли, раста. На две мои приятелки така им откриха заболявания, виновни за пълнеенето им- една с инсулинова резистентност, друга с диабет.
 Скоро си правих профилактични прегледи и резултатите бяха излезли ден преди да се видя с лекаря си да ги разчете, бях се диагностицирала по форуми и гугъл и какви ли не болести ми се привидяха. После той каза- "Всичко е в норма, яж, пий и си носи новите дрехи". Но него скоро видях в доста компрометираща ситуация и не мога да му се доверя, дори не съм сигурна дали погледна цифричките. Аз сама го питах- щом са в норма-защо този показател е в горна граница и т.н.

И аз, споко.
172 см., 64 кг., и още ми се иска.Въпреки, че за всички съм ок.
Изобщо не харесвам кльощави жени, ако може това да мине за тайна, въпреки че темата отдавна-отдавна е "консултации със....на теми всякакви".

стигала съм 48кг,ребрата ми се броеха и се харесвах
сега съм 68 , 2 години не мога да мръдна и кг след раждането,спрях и цигарите и се чувствам като прасе

Това изследване си го прави само по медицински показания, ако е много наложително и ако няма как да се избегне, защото понякога последиците от необмислено такова, не са никак приятни и повече вреди, отколкото помага.

Аз съм дебела, но готина!

 Няма медицински показатели, в една тема в този форум четох за изследванията, които се правят при пълнеене.
 На мен добре, че ми предстоят 4 месеца в Банско, там фигури като моите се тачат
 

Имах предвид размер на панталон,не килограми

Аз пък съм 154 см и съм около 52 кила и си се харесвам

Панталони,килограми,шофьорски книжки....какво се случва с тая тема

Къде ще се натрупват мастна тъкан и изобщо всичко, извън мускулната, е конституция. Освен да си направи липосукция, друг начин не виждам.

Начинът е да заобичаш и харесаш себе си такъв, какъвто си! Едва тогава човек се чувства щастлив, свободен да обича друг и да бъде обичан.

А и да не забравяме - няма жена, която да се харесва напълно 
Обичайте се 

Кари е много права   

И аз имах такъв живот - все я дупето, я бедрата не ми бяха достатъчно хубави и не се харесвах. Обаче, като намериш начин да се харесваш такава, каквато си изведнъж ставаш такава, каквато искаш. Сега всяка седмица ходя на сешоар, маникюр, през седмица на процедура за лице. И от месеци не съм обръщала внимание как точно ми изглежда дупето в еди кой си панталон. Чувствам се прекрасно в кожата си и отношението на хората към мен се промени. Пак започнаха да ми свиркат колите, докато вървя по тротоара  

Една приятелка психоложка винаги в тези случаи казва, когато не ти харесват бедрата ти, не се опитвай да промениш тях. Седни и си дай сметка какво вътре в теб не ти харесва, което изкарваш на бедрата си. Промени го и изведнъж ще заимаш фантастични бедра.

Смятам ,че всичко е в главата, когато човек е в хармония със себе си и околните-се харесва и обича.

Така е. Всичко е в главата. И понеже темата е за тайни, след 9 години във форума за първи път ще споделя нещо много лично. Тайна.

Преди 3 години бях в дълбока депресия. Появиха се сериозни здравословни проблеми. Претърпрях 2 операции. После трудно се възстанових. Съпруга ми се отдалечи. Изпаднах в депресия. Напълнях. Стана толкова страшно, че преди 2 години имах страшни симптоми. След куп изследвания ме съсипаха, като най-накрая ми поставиха диагноза - множествена склероза. Сринах се. Малко след това съпругът ми си намери любовница. Разбрах, но не му казах. Живях в лъжа и с очакването МС да започне бавно да ме съсипва.

И тогава първо личната ми лекарка ми каза, че никога няма да ми разреши да пия интерферони и ме прати на хомеопат (обожавам я за това и решение). После една приятелка много бавно и полека ми изби всички предразсъдъци и ме убеди да отида при терапевт.

Към днешна дата мога да кажа, че  живота е прекрасен. С всичките му гадости, които ни поднася, това е едно вълнуващо пътешествие, което си струва всяка минута и всяка крачка.

Не ви харесва дупето ви - потърсете помощ за душата си. Нервни сте - потърсете помощ за душата си. Защото към днешна дата се оказа, че белите петна в главния ми мозък са резултат от травма в миналото, а всичко друго съм си причинила сама. МС е отхвърлена толкова категорично, колкото беше поставена преди 2 години. Но ако не беше помощта, аз вярвам, че сега наистина щях да се боря с тази болест и тя да е факт.

Сами се разболяваме. Сами сме си врагове. И само ние сами можем да оправим себе си. Едва тогава ще дойде този, на чието рамо да се облегнем и който да ни гушне и да ни дава всичката любов на света.

Дълго стана. Може би по-нататък бих разказала и повече. Но само ако някой има нужда. Обичайте се. Свалете анцуга и се облечете добре вкъщи не защото там има някой, за който да сте хубави, а защото там сте вие. И трябва да сте хубави за вас.

И само едно допълнение, защото преди няколко страници прочетох оправданието "терапията е струва пари". Нека написалата го не се засяга, че го наричам оправдание. Не е с лоша мисъл, но просто това е оправдание. Да, терапията струва пари. От порядъка на 30-40 лева на сеанс. Сеансите са веднъж седмично. Осъзнавам, че докато за някой 120-160 лева на месец са възможен разход, има и такива, за които това е непосилно.

НО. Голямо но. Има страшно свестни терапевти. На които можете още на първия сеанс да обясните, че не можете да си позволите този разход. Така бях аз. Споделих тогава. И моята терапевтка ми предложи вариант. Ще се виждаме веднъж месечно, а тя ще ми дава да чета. Можех да я търся по телефона, когато имам въпроси, но да си призная, след първия месец това не ми се налагаше. Четох. Много четох. Опознах се. А веднъж месечно давах 35 лева за среща с нея. За проверка докъде съм и за нови четива.

Към днешна дата продължавам да ходя два пъти на шест месеца. Мога да си позволя да ходя и през ден, защото в резултат на всичко и работата си смених и доходите си нормализирах. Но не се налага. Ходя, защото разбрах една много важна истина. Както на 6 месеца ходя на гинеколог и мамолог, както ежегодно ходя на профилактични прегледи на физическото ми състояние, така на всеки 6 месеца е добре да си правя профилактика на душата и главата. Книгите, които ми препоръчва вече са художествени. Има ги във всяка книжарница. Често срещите ни са основно, за да си споделяме собствения си прочит и разбиране. Но това е важно. Защото всичко е в главата ни. А подсъзнанието ни ни пази. Но тогава, когато не може да ни опази от нас самите, то е това, което ще ни убие, опитвайки се да ни спре да си вредим.