EXQUISITE, много прегръдки от мен! 
Виж целия пост
365 тайни от моя живот ...тема №2
- Публикувана: 15 дек. 2013, 22:47 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2015, 07:40 ч.
# 2 896
13 ян. 2015, 21:05 ч.
Наскоро установих, че нямам близък приятел, на когото мога да разчитам във всеки един момент за съвет или помощ. Приятели, близки... ама всеки гледа себе си, всеки е зает със собствените си грижи и няма време за друг. Ако обаче става въпрос за ядене и пиене, бързо се урежда среща.
Виж целия пост
# 2 897
13 ян. 2015, 21:31 ч.
Точно! Всеки е толкова потънал в собствените си проблеми, че нищо друго не чува, нищо не вижда.
Ама и аз съм голяма загубенячка.Наскоро приятелка така ме натовари с неин проблем, не спря по време на цялата ни среща да се оплаква. И аз като се притесних, като почнах да я мисля дни наред. Нещата при нея се разрешиха и вчера пак се видяхме. Този път аз исках да споделя нещо...и нищо, все едно стена имах пред себе си. Поглед някъде през мен, разсеяно поклащане на глава, никакъв съвет, никакво отношение, никакво съчувствие. Тайната е, че понякога се чувствам най-големият идиот в света- използване, товарена постоянно с чужди проблеми и нищо насреща.
Виж целия пост
Ама и аз съм голяма загубенячка.Наскоро приятелка така ме натовари с неин проблем, не спря по време на цялата ни среща да се оплаква. И аз като се притесних, като почнах да я мисля дни наред. Нещата при нея се разрешиха и вчера пак се видяхме. Този път аз исках да споделя нещо...и нищо, все едно стена имах пред себе си. Поглед някъде през мен, разсеяно поклащане на глава, никакъв съвет, никакво отношение, никакво съчувствие. Тайната е, че понякога се чувствам най-големият идиот в света- използване, товарена постоянно с чужди проблеми и нищо насреща.
# 2 898
13 ян. 2015, 21:43 ч.
Гадно е така.
Щом си установила проблема, направИ нещо различно следващия път, когато почнат да ти се жалват насреща.
ЗащитИ себе си!
Виж целия пост
Щом си установила проблема, направИ нещо различно следващия път, когато почнат да ти се жалват насреща.
ЗащитИ себе си!
# 2 899
13 ян. 2015, 21:47 ч.
О, аз знам къде е проблемът . Проблемът е в това, че не обичам да се оплаквам и отговарям винаги с "добре съм". Или най-много да обобщя с две изречения ситуацията с мен и след това съм обръщам към другия с въпроса " Ти как си?" Че като се почне...порой от думи, хленчене по-точно. И така от година на година, всички разбраха, че аз съм все добре. Вече не ме и питат как съм, а за "добър ден" започват с реването.
Виж целия пост
. Проблемът е в това, че не обичам да се оплаквам и отговарям винаги с "добре съм". Или най-много да обобщя с две изречения ситуацията с мен и след това съм обръщам към другия с въпроса " Ти как си?" Че като се почне...порой от думи, хленчене по-точно. И така от година на година, всички разбраха, че аз съм все добре. Вече не ме и питат как съм, а за "добър ден" започват с реването.
# 2 900
13 ян. 2015, 21:51 ч.
Vergia,
И аз съм така.
Каквото и да ми е, задържам го в себе си.
Не че не искам да го споделя. Но с годините установих, че ако има кой да те изслуша, той няма как да ти помогне. Някои хора слушат от интерес. Други с радост, че това не им се случва на тях.
И така при мен всеки мисли, че ми е добре.
Нали не се оплаквам.
И спряха да ме питат как съм.
Виж целия пост
И аз съм така.
Каквото и да ми е, задържам го в себе си.
Не че не искам да го споделя. Но с годините установих, че ако има кой да те изслуша, той няма как да ти помогне. Някои хора слушат от интерес. Други с радост, че това не им се случва на тях.
И така при мен всеки мисли, че ми е добре.
Нали не се оплаквам.
И спряха да ме питат как съм.
# 2 902
13 ян. 2015, 22:08 ч.
Лично аз съм добре, защото се радвам, че поне тук има хора, с които човек да сподели и намери разбиране. Благодаря ви!
Виж целия пост
# 2 903
13 ян. 2015, 22:18 ч.
И аз съм добре, благодаря.
Опитвам се да намеря решение за себе си как да се 'укротявам'
и успокоявам.
Виж целия пост
И аз съм добре, благодаря.
Опитвам се да намеря решение за себе си как да се 'укротявам'
и успокоявам.
# 2 904
13 ян. 2015, 22:18 ч.
vihrogonche, не се оплаквам. 
Виж целия пост
Алейша, Верджия, Джулай, КАК СТЕ?
# 2 906
14 ян. 2015, 00:34 ч.
Тайната ми е, че всъщност не исках да идва новата година. Не че предната беше много добра. Предстой ми операция през февруари, деликатна. Страх ме е, макар да не си признавам. И това чакане ще се окаже най-мъчително от всичко. И не знам как да се разсейвам до тогава. Притеснявам се, тези тревоги да не ми докарат и други проблеми.
Виж целия пост
# 2 907
14 ян. 2015, 09:52 ч.
Бубанка,
ти си знаеш най-добре, но да споделя и аз опит. Имах приятелка от първи клас, неразделни бяхме, но в гимназията си развалихме отношенията заради детски глупости, които дори не си спомнях. Миналата пролет си направихме среща на класа от основното училище, тя дойде, аз се държах студено, но с напредване на вечерта се отпуснах, заговорихме се. Оказа се, че и тя е тъжала, че не си говорим вече, още повече, че от десет години също живее в София. Аз си признах, че дори не си спомням защо сме се скарали. Тя ми припомни, но това не е от значение и няма да разказвам. Оттогава се виждахме няколко пъти, пишем си редовно, купонясваме си и всичко е все едно никога не сме се разделяли.
Виж целия пост
Мисля, че и тримата не желаем да възстановим връзка....
ти си знаеш най-добре, но да споделя и аз опит. Имах приятелка от първи клас, неразделни бяхме, но в гимназията си развалихме отношенията заради детски глупости, които дори не си спомнях. Миналата пролет си направихме среща на класа от основното училище, тя дойде, аз се държах студено, но с напредване на вечерта се отпуснах, заговорихме се. Оказа се, че и тя е тъжала, че не си говорим вече, още повече, че от десет години също живее в София. Аз си признах, че дори не си спомням защо сме се скарали. Тя ми припомни, но това не е от значение и няма да разказвам. Оттогава се виждахме няколко пъти, пишем си редовно, купонясваме си и всичко е все едно никога не сме се разделяли.
# 2 908
14 ян. 2015, 11:10 ч.
Аз пък направих опит да поддържам отношения с приятелка от детинство.Просто и бях от полза, направих жест към нея, който тя уж оцени, но явно не беше достатъчно да се сближим.Отново си затвърдих мнението, че вълкът само кожата си менни. 
Слава Богу, имам и приятелки, които са искрени и добронамерени и много се ценим взаимно.
Виж целия пост
Слава Богу, имам и приятелки, които са искрени и добронамерени и много се ценим взаимно.
# 2 909
14 ян. 2015, 11:11 ч.
Бубанка,
ти си знаеш най-добре, но да споделя и аз опит. Имах приятелка от първи клас, неразделни бяхме, но в гимназията си развалихме отношенията заради детски глупости, които дори не си спомнях. Миналата пролет си направихме среща на класа от основното училище, тя дойде, аз се държах студено, но с напредване на вечерта се отпуснах, заговорихме се. Оказа се, че и тя е тъжала, че не си говорим вече, още повече, че от десет години също живее в София. Аз си признах, че дори не си спомням защо сме се скарали. Тя ми припомни, но това не е от значение и няма да разказвам. Оттогава се виждахме няколко пъти, пишем си редовно, купонясваме си и всичко е все едно никога не сме се разделяли.
Добре, че сте успели да си възстановите отношенията. Аз все не успявам по този начин. Дори да съм забравила изобщо, за какво е било дистанцирането, ми е трудно вече...Човекът ми е някак си далечен, много време е минало, в което не знам какво се е случвало в живота му, и нямаме за какво да си говорим...В такива случаи оставаме обикновени познати, но старото приятелство не мога да си върна.
Виж целия пост
Мисля, че и тримата не желаем да възстановим връзка....
ти си знаеш най-добре, но да споделя и аз опит. Имах приятелка от първи клас, неразделни бяхме, но в гимназията си развалихме отношенията заради детски глупости, които дори не си спомнях. Миналата пролет си направихме среща на класа от основното училище, тя дойде, аз се държах студено, но с напредване на вечерта се отпуснах, заговорихме се. Оказа се, че и тя е тъжала, че не си говорим вече, още повече, че от десет години също живее в София. Аз си признах, че дори не си спомням защо сме се скарали. Тя ми припомни, но това не е от значение и няма да разказвам. Оттогава се виждахме няколко пъти, пишем си редовно, купонясваме си и всичко е все едно никога не сме се разделяли.
Добре, че сте успели да си възстановите отношенията. Аз все не успявам по този начин. Дори да съм забравила изобщо, за какво е било дистанцирането, ми е трудно вече...Човекът ми е някак си далечен, много време е минало, в което не знам какво се е случвало в живота му, и нямаме за какво да си говорим...В такива случаи оставаме обикновени познати, но старото приятелство не мога да си върна.
Препоръчани теми